1 П одир това <Павел> тръгна от Атина и дойде в Коринт,

بَعدَ هَذا، غادَرَ بُولُسُ مَدِينَةَ أثِينا، وَذَهَبَ إلَى مَدِينَةِ كُورُنثُوسَ.

2 г дето намери един юдеин на име Акила, роден в Понт, и неотдавна пристигнал от Италия с жена си Прискила, защото Клавдий беше заповядал да се махнат всичките юдеи от Рим; и <Павел> дойде при тях.

وَقابَلَ هُناكَ يَهُودِيّاً اسْمُهُ أكِيلا، وَهُوَ مِنْ بُنطُسَ. وَكانَ قَدْ جاءَ مُؤَخَّراً مِنْ إيطاليا مَعَ زَوجَتِهِ بِرِيسْكِلّا. وَسَبَبُ رَحِيلِهِما عَنْ إيطاليا هُوَ أنَّ كُلُودِيُوسَ أمَرَ بِأنْ يُغادِرَ كُلُّ اليَهُودِ رُوما. فَذَهَبَ بُولُسُ لِرُؤيَتِهِما.

3 И понеже имаше същото занятие, седеше у тях и работеха; защото занятието им беше да правят шатри.

وَلِأنَّ حِرفَتَهُ وَحِرفَتَهُما واحِدَةٌ، فَقَدْ بَقِيَ وَعَمِلَ مَعَهُما، إذْ كانا صانِعَيْ خِيامٍ.

4 И всяка събота той разискваше в синагогата с юдеи и гърци, и се стараеше да ги убеждава.

وَكانَ فِي كُلِّ سَبتٍ يُناقِشُ النّاسَ فِي المَجمَعِ، مُحاوِلاً أنْ يُقنِعَ اليَهُودَ وَاليُونانِيِّيْنَ.

5 А когато Сила и Тимотей слязоха от Македония, Павел беше принуждаван от своя дух да свидетелствува на юдеите, че Исус е Христос.

وَعِندَما وَصَلَ سِيلا وَتِيمُوثاوُسُ مِنْ مَكدُونِيَّةَ، كَرَّسَ بُولُسُ كُلَّ وَقتِهِ للتَبشيرِ بِكَلِمَةِ اللهِ مُبَيِّناً لِليَهُودِ أنَّ يَسُوعَ هُوَ المَسِيحُ.

6 Н о понеже и те се противяха и хулеха, той отърси дрехите си и рече: Кръвта ви да бъде на главите ви; аз съм чист <от нея>; отсега ще отивам между езичниците.

فَلَمّا عارَضُوهُ وَشَتَمُوهُ، نَفَضَ مَلابِسَهُ، وَقالَ لَهُمْ: «دَمُكُمْ عَلَيكُمْ وَحدَكُمْ! وَأنا لَستُ مَلُوماً. وَمِنَ الآنَ فَصاعِداً سَأتَوَجَّهُ إلَى غَيرِ اليَهُودِ.»

7 И като се премести оттам, дойде в дома на някого си на име Тит Юст, който се кланяше на Бога, и чиято къща беше до синагогата.

وَتَرَكَ بُولُسُ المَكانَ، وَذَهَبَ إلَى بَيتِ رَجُلٍ اسْمُهُ تِيتيُوسُ يُوسْتُوسُ. وَكانَ هَذا رَجُلاً مُتَعَبِّداً للهِ، وَبَيتُهُ بِجِوارِ المَجمَعِ.

8 А Крисп, началникът на синагогата, повярва в Господа с целия си дом; и мнозина от коринтяните, като слушаха, вярваха и се кръщаваха.

فَآمَنَ كْرِيسبُسُ قائِدُ المَجمَعِ مَعَ كُلِّ عائِلَتِهِ بِالرَّبِّ. كَما آمَنَ كَثِيرُونَ مِنَ الكُورِنثِيِّيْنَ الَّذِينَ سَمِعُوا بُولُسَ وَتَعَمَّدُوا جَمِيعاً.

9 И Господ каза на Павла нощем във видение: Не бой се, но говори и не млъквай;

وَذاتَ لَيلَةٍ قالَ الرَّبُّ لِبُولُسَ فِي رُؤيا: «لا تَخَفْ. بَلْ تَكَلَّمْ، وَلا تَصمُتْ.

10 з ащото Аз съм с тебе, и никой няма да те нападне та да ти стори зло; защото имам много люде в тоя град.

فَأنا مَعَكَ. وَلَنْ يُهاجِمَكَ أحَدٌ فَيُؤذِيكَ، لِأنَّ لِي فِي هَذِهِ المَدِينَةِ أشخاصاً كَثِيرِينَ.»

11 И той преседя <там> година и шест месеца та ги поучаваше в Божието слово.

فَبَقِيَ بُولُسُ سَنَةً وَنِصفَ السَّنَةِ، وَهُوَ يُعَلِّمُ كَلِمَةَ اللهِ بَينَهُمْ. بُولُسُ أمامَ غاليُون

12 А когато Галион беше управител в Ахаия, юдеите се подигнаха единодушно против Павла, доведоха го пред съдилището и казаха:

عِندَما كانَ غاليُونُ حاكِماً عَلَى مُقاطَعَةِ أخائِيَّةَ، وَحَّدَ اليَهُودُ جُهُودَهُمْ فِي الهُجُومِ عَلَى بُولُسَ. وَأخَذُوهُ إلَى المَحكَمَةِ.

13 Т оя убеждава човеците да се кланят на Бога противно на закона.

وَقالُوا: «إنَّ هَذا الرَّجُلَ يُقنِعُ النّاسَ بِأنْ يَعبُدُوا اللهَ بِطَرِيقَةٍ تُخالِفُ الشَّرِيعَةَ.»

14 Н о когато Павел щеше да отвори уста, Галион рече на юдеите: Ако беше въпрос за някоя неправда или грозно злодеяние, о юдеи, разбира се, би трябвало да ви търпя;

وَكانَ بُولُسُ عَلَى وَشْكِ أنْ يَتَكَلَّمَ عِندَما قالَ غاليُونُ لِليَهُودِ: «لَوْ كانَتْ هَذِهِ مَسألَةَ مُخالَفَةٍ ما أوْ جَرِيمَةٍ خَطِرَةٍ، لَكانَ مَعقُولاً أنْ أسمَحَ لَكُمْ أيُّها اليَهُودُ.

15 н о ако въпросите са за учение, за имена и за вашия закон, гледайте си сами; аз не ща да съм съдия на такива работи.

لَكِنْ بِما أنَّها مَسألَةٌ تَتَعَلَّقُ بِمُصْطَلَحاتٍ وَأسماءٍ وَبشَرِيعَتِكُمْ أنتُمْ، فَعالِجُوها بِأنفُسِكُمْ. أمّا أنا فَلا أُرِيدُ أنْ أقضِيَ فِي مِثلِ هَذِهِ المَسائِلِ.»

16 И изпъди ги от съдилището.

وَطَرَدَهُمْ مِنَ المَحكَمَةِ.

17 Т огава те всички хванаха началника на синагогата Состена, та го биха пред съдилището; но Галион не искаше и да знае за това.

فَأمسَكَ الجَمِيعُ بِسُوستانِيسَ رَئِيسِ المَجمَعِ، وَراحُوا يَضْرِبُونَهُ أمامَ المَحكَمَةِ. أمّا غاليُونُ فَلَمْ يُبدِ أيَّ اهتِمامٍ بِذَلِكَ. عَودَةُ بُولُسَ إلَى أنطاكِيَّة

18 А Павел, след като поседя <там> още доволно време, прости се с братята, и отплува за Сирия (и с него Прискила и Акила), като си острига главата в Кенхрея, защото имаше обрек.

وَبَقِيَ بُولُسُ هُناكَ أيّاماً كَثِيرَةً. ثُمَّ استَأْذَنَ الإخوَةَ، وَأبحَرَ إلَى سُورِيَّةَ بِصُحبَةِ بِريِسْكِلّا وَأكِيلا. وَكانَ بُولُسُ قَدْ حَلَقَ شَعرَهُ فِي مَدِينَةِ كَنخَرْيا، لِأنَّهُ كانَ قَدْ نَذَرَ نَذْراً.

19 К ато стигнаха в Ефес, той ги остави там, а сам влезе в синагогата и разискваше с юдеите,

فَوَصَلُوا إلَى مَدِينَةِ أفَسُسَ، وَتَرَكَهُما هُناكَ. ثُمَّ دَخَلَ إلَى المَجمَعِ لِيُناقِشَ اليَهُودَ.

20 н о се прости с тях, казвайки: Ако ще Бог, пак ще се върна при вас. И отплува от Ефес.

وَعِندَما طَلَبُوا مِنهُ أنْ يُمَدِّدَ إقامَتَهُ هُناكَ مَعَهُمْ، لَمْ يَقبَلْ.

21 А когато го замолиха да поседи повечко време, той не склони;

لَكِنَّهُ قالَ وَهُوَ يُغادِرُ: «إنْ شاءَ اللهُ سَأعُودُ إلَيكُمْ.» ثُمَّ أبحَرَ مِنْ مَدِينَةِ أفَسُسَ.

22 И като слезе в Кесария, възлезе <в Ерусалим> та поздрави църквата и <после> слезе в Антиохия.

وَلَمّا وَصَلَ إلَى مَدِينَةِ قَيْصَرِيَّةَ، ذَهَبَ إلَى مَدِينَةِ القُدسِ وَسَلَّمَ عَلَى الكَنِيسَةِ، ثُمَّ إلَى مَدِينَةِ أنطاكِيَّةَ.

23 И като поседя <там> известно време излезе и обикаляше наред галатийската и фригийската страна та утвърдяваше всичките ученици.

وَبَعدَ أنْ أمضَى وَقتاً هُناكَ غادَرَ، وَسافَرَ مِنْ مَكانٍ إلَى آخَرَ فِي مُقاطَعَتيْ غَلاطِيَّةَ وَفَرِيجِيَّةَ، مُقَوِّياً كُلَّ أتباعِ المَسيحِ. أبُلُّوسُ فِي أفَسُسَ وَأخائِيَّة (كورنثوس)

24 И някой си юдеин на име Аполос, роден в Александрия, човек учен и силен в писанията, дойде в Ефес.

وَجاءَ إلَى مَدِينَةِ أفَسُسَ يَهُودِيٌّ اسْمُهُ أبُلُّوسُ، وَهُوَ رَجُلٌ مُثَقَّفٌ مِنَ الإسكَندَرِيَّةِ لَهُ مَعرِفَةٌ عَمِيقَةٌ بِالكُتُبِ،

25 Т ой беше наставен в Господния път, и, бидейки по дух усърден, говореше и поучаваше прилежно за Исуса, а познаваше само Иоановото кръщение.

وَقَدْ تَلَقَّى تَعليماً فِي طَرِيقِ الرَّبِّ. كانَ أبُلُّوسُ يَتَحَدَّثُ بِحَماسٍ وَيُعَلِّمُ عَنْ يَسُوعَ تَعليماً سَليماً، مَعَ أنَّهُ لَمْ يَكُنْ يَعرِفُ إلّا مَعمُودِيَّةَ يُوحَنّا.

26 Т ой почна да говори дързостно в синагогата; но Прискила и Акила, като го чуха, прибраха го и му изложиха по-точно Божия път.

وَكانَ يَتَحَدَّثُ بِجُرأةٍ فِي المَجمَعِ. فَلَمّا سَمِعَهُ أكِيلا وَبِرِيسْكِلّا أخَذاهُ جانِباً، وَشَرَحا لَهُ طَرِيقَ اللهِ بِشَكلٍ أدَقَّ.

27 И когато се канеше той да замине за Ахаия, братята го насърчиха, и писаха до учениците да го приемат; и той като дойде помогна много на повярвалите чрез благодатта;

وَلَمّا عَبَّرَ عَنْ رَغبَتِهِ فِي الذَّهابِ إلَى مُقاطَعَةِ أخائِيَّةَ، شَجَّعَهُ الإخوَةُ، وَكَتَبُوا إلَى التَّلامِيذِ هُناكَ يُوصُونَهُمْ أنْ يُرَحِّبُوا بِهِ. فَلَمّا وَصَلَ، كانَ عَوناً كَبِيراً لِلَّذِينَ آمَنُوا مِنْ خِلالِ النِّعمَةِ،

28 з ащото силно опровергаваше юдеите <и то> публично, като доказваше от писанието, че Исус е Христос.

إذْ كانَ يَهزِمُ اليَهُودَ فِي المُناظَراتِ العَلَنِيَّةِ مُبَرهِناً مِنَ الكُتُبِ أنَّ يَسُوعَ هُوَ المَسِيحُ.