1 Г оспод още говори на Моисея, казвайки:

وَقالَ اللهُ لِمُوسَى:

2 Г овори на израилтяните, като кажеш: Ако някой съгреши от незнание, като стори нещо, което Господ е заповядал да се не струва, -

«أخبِرْ بَنِي إسْرائِيلَ بِما يَنبَغِي عَمَلُهُ إنْ أخطَأ أحَدٌ بِغَيرِ قَصدٍ، فَعَمِلَ ما نَهَى اللهُ عَنِ عَمَلِهِ.

3 а ко помазаният свещеник съгреши, така щото да се въведат людете в престъпление, тогава за греха що е сторил нека принесе Господу юнец без недостатък в принос за грях.

«إنْ أخطَأ الكاهِنُ المَمسُوحُ فَجَلَبَ ذَنباً عَلَى الشَّعبِ، فَلْيُقَدِّمْ للهِ عَنْ خَطِيَّتِهِ الَّتِي اقتَرَفَها ثَوراً بِلا عَيبٍ ذَبيحَةَ خَطِيَّةٍ.

4 Н ека приведе юнеца при входа на шатъра за срещане пред Господа, нека положи ръката си на главата на юнеца и нека го заколи пред Господа.

يُحضِرُ الثَّورَ إلَى مَدخَلِ خَيمَةِ الاجْتِماعِ فِي حَضْرَةِ اللهِ ، وَيَضَعُ يَدَهُ عَلَى رَأْسِ الثَّورِ وَيَذبَحُهُ فِي حَضْرَةِ اللهِ.

5 Т огава помазаният свещеник да вземе от кръвта на юнеца и да я принесе при шатъра за срещане;

ثُمَّ يَأخُذُ الكاهِنُ المَمسُوحُ مِنْ دَمِ الثَّورِ وَيُحضِرُهُ إلَى خَيمَةِ الاجْتِماعِ.

6 и свещеникът да натопи пръста си в кръвта, и от кръвта да поръси пред завесата на светилището седем пъти пред Господа.

وَيَغْمِسُ الكاهِنُ إصبَعَهُ فِي الدَّمِ، وَيَرُشُّ مِنهُ سَبعَ مَرّاتٍ فِي حَضرَةِ اللهِ ، مُقابِلَ سِتارَةِ قُدسِ الأقداسِ.

7 С вещеникът да тури от кръвта и върху роговете на олтара за благоуханното кадене, който е пред Господа в шатъра за срещане; тогава всичката кръв на юнеца да излее в подножието на олтара за всеизгаряне, който е при входа на шатъра за срещане.

ثُمَّ يَضَعُ الكاهِنُ بَعضَ الدَّمِ عَلَى زَوايا مَذْبَحِ البَخُورِ الطَّيِّبِ فِي حَضرَةِ اللهِ فِي خَيمَةِ الاجْتِماعِ، وَيَسكُبُ بَقِيَّةَ دَمِ الثَّورِ عِندَ قاعِدَةِ مَذبَحِ الذَّبائِحِ الصّاعِدَةِ عِندَ مَدخَلِ خَيمَةِ الاجْتِماعِ.

8 И да извади всичката тлъстина на принесения за грях юнец: тлъстината, която покрива вътрешностите, и всичката тлъстина, която е върху вътрешностите,

وَيُزِيلُ الكاهِنُ الشَّحمَ مِنْ ثَورِ ذَبِيحَةِ الخَطِيَّةِ الَّذِي يُغَطِّي الأحشاءَ وَكُلَّ الشَّحمِ المُحِيطِ بِها،

9 д вата бъбрека с тлъстината, която е около тях към кръста, и булото на дроба (което да извади до бъбреците,

وَالكُلْيَتَينِ وَالشَّحمَ الَّذِي حَولَهُما وَالشَّحمَ الَّذِي عَلَى الخاصِرَتَينِ وَمُلحَقاتِ الكَبِدِ. فَيَنْزِعُ مُلحَقاتِ الكَبِدِ مَعَ الكُلْيَتَينِ.

10 к акто се изважда от юнеца, за примирителната жертва); и свещеникът да ги изгори на олтара за всеизгаряне.

يُزِيلُ الشَّحمَ مِنْ ذَبِيحَةِ الخَطِيَّةِ – بِالطَّرِيقَةِ الَّتِي يُزِيلُهُ بِها مِنْ ثَورِ ذَبِيحَةِ السَّلامِ. – ثُمَّ يُحرِقُهُ الكاهِنُ عَلَى مَذبَحِ الذَّبيحَةِ الصّاعِدَةِ.

11 А кожата на юнеца, всичкото му месо, с главата му и с нозете му, и вътрешностите му и изверженията му,

وَأمّا جِلدُ الثَّورِ وَلَحمُهُ وَرَأسُهُ وَسِيقانُهُ وَأحشاؤُهُ الدّاخِلِيَّةُ وَرَوثُهُ،

12 с иреч, целият юнец да изнесе вън от стана на чисто място, гдето се изсипва пепелта, и да го изгори на дърва с огън; гдето се изсипва пепелта, там да се изгори.

وَكُلُّ بَقِيَّتِهِ يَنبَغِي أنْ تُؤخَذَ إلَى مَكانٍ طاهِرٍ خارِجَ المُخَيَّمِ، إلَى مَكَبٍّ لِلرَّمادِ، فَتُحرَقَ هُناكَ عَلَى حَطَبٍ. تُحرَقُ تَماماً عَلَى مَكَبِّ الرَّمادِ.

13 А ко цялото общество израилтяни съгрешат от незнание, като сторят нещо, което Господ е заповядал да се не струва, та стават виновни, а това нещо се укрие от очите на обществото,

«إنْ أخطَأ بَنُو إسْرائِيلَ بِغَيرِ قَصْدٍ، وَلَمْ يُدرِكُوا ذَلِكَ، فَعَمِلُوا ما تَنهَى عَنهُ وَصايا اللهِ ، فَإنَّهُمْ يُعْتَبَرُونَ مُذنِبِينَ.

14 к огато се узнае грехът, който са сторили, тогава обществото да принесе юнец в принос за грях и да го приведе пред шатъра за срещане;

فَحِينَ تُعرَفُ الخَطِيَّةُ الَّتِي ارتَكَبُوها، يُقَدِّمُونَ ثَوراً ذَبيحَةَ خَطِيَّةٍ. يُحضِرُونَهُ إلَى أمامِ خَيمَةِ الاجْتِماعِ.

15 и старейшините на обществото да положат ръцете си на главата на юнеца пред Господа; и да заколят юнеца пред Господа.

ثًمَّ يَضَعُ شُيُوخُ الشَّعبِ أيدِيَهُمْ عَلَى رَأْسِ الثَّورِ فِي حَضرَةِ اللهِ ، وَيُذْبَحُ فِي حَضرَةِ اللهِ.

16 Т огава помазаният свещеник да внесе от кръвта на юнеца в шатъра за срещане;

وَيُحْضِرُ الكاهِنُ المَمسُوحُ بَعضاً مِنَ دَمِ الثَّورِ إلَى خَيمَةِ الاجْتِماعِ.

17 и свещеникът като натопи пръста си в кръвта, да поръси пред завесата седем пъти пред Господа.

وَيَغْمِسُ الكاهِنُ إصبَعَهُ فِي الدَّمِ، وَيَرُشُّ مِنهُ سَبعَ مَرّاتٍ فِي حَضرَةِ اللهِ ، مُقابِلَ سِتارَةِ قُدسِ الأقداسِ.

18 Д а тури от кръвта и върху роговете на олтара, който е пред Господа, в шатъра за срещане; после всичката кръв да излее в подножието на олтара за всеизгаряне, който е при входа на шатъра за срещане.

ثُمَّ يَضَعُ الكاهِنُ بَعضَ الدَّمِ عَلَى زَوايا مَذْبَحِ البَخُورِ فِي حَضرَةِ اللهِ فِي خَيمَةِ الاجْتِماعِ، وَيَسكُبُ بَقِيَّةَ الدّمِ عِندَ قاعِدَةِ مَذبَحِ الذَّبائِحِ الصّاعِدَةِ عِندَ مَدخَلِ خَيمَةِ الاجْتِماعِ.

19 В сичката му тлъстина да извади и да я изгори на олтара.

ثُمَّ يُزِيلُ الكَاهِنُ كُلَّ الشَّحمِ مِنهُ، وَيُحرِقُهُ عَلَى المَذبَحِ.

20 И с тоя юнец да направи така както направи с оня, който беше принос за грях; така да направи и с тоя юнец; и свещеникът да направи умилостивение за тях, и ще им се прости.

يَصْنَعُ بِهَذا الثَّورِ ما صَنَعَهُ بِثَورِ ذَبِيحَةِ الخَطِيَّةِ الَّذِي لِلكاهِنِ. وَهَكَذا يَعمَلُ الكاهِنُ كَفّارَةً لِلشَّعبِ فَيُغفَرَ لَهُمْ.

21 И да изнесе юнеца вън от стана, и да го изгори както изгори първия юнец; това е принос за грях за обществото.

ثُمَّ يُؤخَذُ الثَّورُ إلَى خارِجِ المُخَيَّمِ لِيَتِمَّ حَرقُهُ كَما أحرِقَ الثَّورُ الأوَّلُ. إنَّهُ ذَبِيحَةُ خَطِيَّةٍ لِلشَّعبِ.

22 А когато някой първенец съгреши, като от незнание стори нещо, което Господ неговият Бог е заповядал да се не струва, та стане виновен,

«وَإنْ أخطَأ رَئِيسٌ، فَعَمِلَ أمراً تَنهَى عَنهُ وَصايا إلَهِهِ بِغَيرِ قَصدٍ، فَصارَ مُذنِباً،

23 а ко му се посочи греха що е сторил, то за приноса си да донесе козел без недостатък;

ثُمَّ عَرَفَ خَطِيَّتَهُ، فَلْيُحْضِرْ تَقدِمَتَهُ تَيساً ذَكَراً مِنَ الماعِزِ لا عَيبَ فِيهِ.

24 и да положи ръката си на главата на козела и да го заколи на мястото, гдето колят всеизгарянето пред Господа; това е принос за грях.

بَعْدَ ذَلِكَ يَضَعُ يَدَهُ عَلَى رَأسِ التَّيسِ، وَيُذبَحُ التَّيسُ فِي المَكانِ الَّذِي تُذبَحُ فِيهِ الذَّبيحَةُ الصّاعِدَةُ فِي حَضْرَةِ اللهِ ، إنَّهُ ذَبِيحَةُ خَطِيَّةٍ.

25 И свещеникът да вземе с пръста си от кръвта на приноса за грях и да я тури върху роговете на олтара за всеизгаряне, и <тогава> да излее кръвта му в подножието на олтара за всеизгаряне;

ثُمَّ يَأخُذُ الكاهِنُ بَعضاً مِنْ دَمِ ذَبِيحَةِ الخَطِيَّةِ بِإصبَعِهِ وَيَضَعُهُ عَلَى زَوايا مَذبَحِ الذَّبيحَةِ الصّاعِدَةِ، وَيَسكُبُ بَقِيَّةَ الدَّمِ عِندَ قاعِدَةِ مَذبَحِ الذَّبيحَةِ الصّاعِدَةِ.

26 и всичката му тлъстина да изгори на олтара, както тлъстината на примирителната жертва; така да направи свещеникът умилостивение за него поради греха му, и ще му се прости.

ثُمَّ يَحْرِقُ شَحمَهُ عَلَى المَذبَحِ كَشَحمِ ذَبِيحَةِ السَّلامِ. وَهَكَذا يَعِدُّ الكاهِنُ كَفّارَةً عَنْ خَطِيَّتِهِ، فَتُغفَرَ لَهُ.

27 А ко пък някой от простолюдието съгреши от незнание, като стори нещо, което Господ е заповядал да се не струва, та стане виновен,

«وَإنْ أخطَأ أحَدٌ مِنْ عامَّةِ الشَّعبِ بِغَيرِ قَصدٍ، فَعَمِلَ ما تَنهَى عَنهُ وَصايا اللهِ ثُمَّ عَرَفَ ذَنبَهُ،

28 а ко му се посочи греха, който е сторил, то за греха, който е сторил да принесе коза без недостатък;

أوْ عَرَّفَهُ أحَدٌ بِذَنبِهِ، فَلْيُحْضِرْ تَقدِمَتَهُ عَنزاً أُنثَىً مِنَ الماعِزِ لا عَيبَ فِيها لِأجلِ الذَّنبِ الَّذِي اقتَرَفَهُ.

29 и да положи ръката си на главата на приноса за грях, и да заколи приноса за грях на мястото на всеизгарянето.

يَضَعُ المُذْنِبُ يَدَهُ عَلَى ذَبِيحَةِ الخَطِيَّةِ، ثُمَّ تُذبَحُ فِي المَكانِ الَّذِي تُذبَحُ فِيهِ الذَّبيحَةُ الصّاعِدَةُ.

30 Т огава свещеникът да вземе с пръста си от кръвта му и да я тури върху роговете на олтара за всеизгаряне, и <тогава> да излее всичката му кръв в подножието на олтара.

وَيَأخُذُ الكاهِنُ بَعضاً مِنْ دَمِ الذَّبِيحَةِ بِإصبَعِهِ وَيَضَعُهُ عَلَى زَوايا مَذبَحِ الذَّبيحَةِ الصّاعِدَةِ، ثُمَّ يَسكُبُ بَقِيَّةَ الدَّمِ عِندَ قاعِدَةِ المَذبَحِ.

31 И да извади всичката му тлъстина така, както се изважда тлъстината от примирителната жертва; и свещеникът да я изгори на олтара за благоухание Господу; така да направи свещеникът умилостивение и ще му се прости.

ثُمَّ يُزِيلُ كُلَّ الشَّحْمِ، مِثلَ الشَّحْمِ الَّذِي يُزالُ مِنْ ذَبِيحَةِ السَّلامِ، وَيُحرِقُهُ عَلَى المَذبَحِ، كَرائِحَةٍ يُسَرُّ بِها اللهُ. وَهَكَذا يَعِدُّ الكاهِنُ كَفّارَةً عَنْ خَطِيَّتِهِ، فَتُغفَرَ لَهُ.

32 И ли ако принесе агне в принос за грях, то да принесе женско без недостатък;

«وَإنْ كانَتِ التَّقدِمَةُ الَّتِي تُحضِرُها مِنَ الغَنَمِ، يَنبَغِي أنْ تُحضِرَ أُنثَىً لا عَيبَ فِيها.

33 и да положи ръката си на главата на приноса за грях и да го заколи в принос за грях, на мястото гдето колят всеизгарянето.

تَضَعُ يَدَكَ عَلَى رَأْسِ ذَبِيحَةِ الخَطِيَّةِ، ثُمَّ تُذبَحُ كَذَبِيحَةِ خَطِيَّةٍ فِي المَكانِ الَّذِي تُذبَحُ فِيهِ الذَّبيحَةُ الصّاعِدَةُ.

34 И свещеникът да вземе с пръста си от кръвта на приноса за грях и да я тури върху роговете на олтара за всеизгаряне, и <тогава> да излее всичката му кръв в подножието на олтара.

يَأخُذُ الكاهِنُ بَعضاً مِنْ دَمِ ذَبِيحَةِ الخَطِيَّةِ بِإصبَعِهِ وَيَضَعُهُ عَلَى زَوايا مَذبَحِ الذَّبيحَةِ الصّاعِدَةِ، ثُمَّ يَسكُبُ بَقِيَّةَ الدَّمِ عِندَ قاعِدَةِ المَذبَحِ.

35 И да извади всичката му тлъстина така както се изважда тлъстината от агнето на примирителната жертва; и свещеникът да ги изгори на олтара както се изгарят приносите чрез огън Господу; така да направи свещеникът умилостивение за греха що е сторил, и ще му се прости.

وَيُزِيلُ الكاهِنُ كُلَّ شَحمِها – بِالطَّرِيقَةِ الَّتِي يُزِيلُهُ بِها مِنْ ذَبيحَةِ السَّلامِ – وَيُحرِقُهُ عَلَى المَذبَحِ مَعَ تَقدِماتِ اللهِ. وَهَكَذا يَعِدُّ الكاهِنُ كَفّارَةً عَنْ خَطِيَّتِكَ، فَتُغفَرَ لَكَ.