1 ( По слав. 12). За първия певец. Давидов псалом. До кога щеш, Господи, съвсем да ме забравиш? До кога ще криеш лицето Си от мене?

حَتَّى مَتَى تَنسانِي يا اللهُ ؟ أإلَى الأبَدِ؟ حَتَّى مَتَى تُشِيحُ بِوَجهِكَ عَنِّي؟

2 Д о кога ще имаш борба {Еврейски: Съветвания.} в душата Си, Болки в сърцето Си всеки ден? До кога ще се превъзнася неприятелят ми над мене?

حَتَّى مَتَى يَنبَغِي أنْ أُصارِعَ هَذِهِ الأفكارَ فِي نَفسِي؟ حَتَّى مَتَى أحمِلُ هَذا الحُزْنَ فِي قَلْبِي طَوالَ النَّهارِ؟ حَتَّى مَتَى يَتَسَلَّطُ عَدُوِّي عَلَيَّ؟

3 П огледни, послушай ме, Господи Боже мой; Просвети очите ми да не би да заспя в смърт;

اللهُ ، يا إلَهِي، التَفِتْ إلَيَّ! أجِبْنِي. أنِرْ عَينَيَّ وَإلّا مِتُّ!

4 Д а не би да рече неприятелят ми: Надвих му, И да се зарадват противниците ми, когато се поклатя.

أجِبْنِي لِئَلّا يَقُولَ عَدُوِّي: «قَضَيْتُ عَلَيهِ!» إنْ تَعَثَّرْتُ وَسَقَطتُ، سَيَبتَهِجُ خُصُومِي.

5 Н о аз уповавам на Твоята милост; Сърцето ми ще се радва в спасението Ти.

أمّا أنا، فَأتَّكِلُ عَلَى مَحَبَّتِكَ المُخلِصَةِ! يَبتَهِجُ قَلْبِي بِخَلاصِكَ

6 Щ е пея Господу, Защото се е показал щедър към мене.

سَأُرَنِّمُ للهِ ، لِأنَّهُ اهتَمَّ بِي كَثِيراً.