1 А когато чу <Исвостей> Сауловият син, че Авенир умрял в Хеврон, ръцете му ослабнаха, и всичките израилтяни се смутиха.

وَبَلَغَ إلَى مَسامِعِ ابْنِ شاولَ إيشْبُوشَثَ خَبَرُ مَقْتَلِ أبْنِيْرَ فِي حَبْرُونَ، فَخافَ إيشْبُوشَثُ وَشَعبُهُ كُلُّهُ خَوْفاً شَدِيداً.

2 А <тоя> Саулов син имаше двама мъже пълководци, от които името на единия беше Ваана, а името на другия Рихав, синове на виротянина Римон от вениаминците; (защото и Вирот се числеше към Вениамина;

وَذَهَبَ رَجُلانِ لِيَرَيا ما كانَ نُزُولاً عِنْدَ طَلَبِ ابْنِ شاوُلَ إيشْبُوشَثَ. كانَ هذانِ الرَّجُلانِ مِنْ ضُبّاطِ الجَيشِ، وَهُما رَكابُ وَبعْنةُ، ابْنا رِمُّون من بَئِيرُوتَ. كانا مِنْ بَنْيامِيْنَ لأنَّ مَدينَةَ بَئِيرُوتَ كانَتْ مُلْكاً لِعائِلاتِ بَنْيامِيْنَ.

3 а виротяните бяха побягнали в Гетаим, дето са били пришелци до днес).

لِكنَّ سُكّانَ بَئِيروتَ هَرَبُوا إلَى جَتّايِمَ وَما زالُوا يَعِيشُونَ فيها حَتَّى هَذا اليَومِ كَغُرَباءَ مُقِيمينَ.

4 А Сауловият син Ионатан имаше син повреден в нозете. Беше на пет годишна възраст, когато дойде известие от Езраел за Саула и Ионатана, и гледачката му беше го дигнала и побягнала; и като бързаше да бяга, той паднал и окуцял. Името му беше Мемфивостей.

وَكانَ لِيُوناثانَ بنِ شاوُلَ ابْنٌ يُدْعَى مَفِيبُوشَثَ: كانَ يَبلُغُ مِنَ العُمْرِ خَمْسَ سَنَواتٍ حِينَ وَرَدَتِ الأخْبارُ مِنْ يَزْرَعِيلَ عَنْ قَتلِ شاولَ وَيُوناثانَ. وَخافَتْ حاضِنَةُ مَفِيبُوشَثَ، فَحَمَلَتْهُ وَهَرَبَتْ. وَبَينَما هِيَ مُسْرِعَةٌ، أوقَعَتِ الصَّبيَّ فَأصابَهُ عَرَجٌ.

5 И Рихав и Ваана, синовете на виротянина Римон, отидоха и в горещината на деня влязоха в къщата на Исвостея, който лежеше на легло по пладне;

وَعِنْدَ الظّهيرَةِ، قَصَدَ رَكابُ وَبَعْنةُ، ابْنا رَمُّونَ البَئِيرُوتِيِّ بَيْتَ إيشْبُوشَثَ. وَكانَ إيشْبُوشَثُ مُسْتَلْقِياً فِي قَيلُولَةٍ لأنَّ الطَّقْسَ حارٌ.

6 и влязоха там до сред къщата <уж> да вземат жито и удариха го в корема; а Рихав и брат му Ваана избягаха.

فَدَخَلَ رَكابُ وَبَعْنَةُ البَيتَ كَما لَوْ كانا آتَيينِ لأخْذِ بَعْضِ القَمْحِ. فَطَعَناهُ، ثُمَّ هَرَبَ رَكابُ وَأخُوهُ بَعْنَةُ.

7 З ащото, когато влязоха в къщата, и той лежеше на легло в спалнята си, удариха го, убиха го и му отсякоха главата. И като взеха главата му, вървяха през полето цялата нощ,

كانَ إيشْبُوشَثُ مُسْتَلْقياً عَلَى فِراشِهِ في غُرْفَةِ نومِهِ عَنْدَما دَخَلا البَيْتَ، فَضَرَباهُ وَقَتَلاهُ وَقَطَعا رَأْسَهُ. ثُمَّ حَمَلا الرَّأسَ وَسافَرا طَوالَ اللَّيلِ عَبْرَ طَرِيقِ وادِي الأُرْدُنِّ.

8 и донесоха главата на Исвостея при Давида в Хеврон, и рекоха на царя: Ето главата на Исвостея, син на врага ти Саула, който търсеше живота ти; днес Господ въздаде на Саула и на потомците му за господаря ни царя.

وَلَمّا وَصَلا إلَى حَبْرُونَ، سَلَّما رَأسَ إيشْبُوشَثَ إلَى داوُدَ. وَقالا لِلمَلِكِ داوُدَ: «هُوَذا رَأسُ عَدُوِّكَ إيشْبُوشَثَ بْنِ شاوُلَ الذِي حاوَلَ قَتلَكَ. لَقَدْ عاقَبَ اللهُ اليَوْمَ شاول وعائِلَتَهُ انتِقاماً لَكَ.»

9 А Давид отговори на Рихава и на брата му Ваана, синовете на виротянина Римон, като им рече: <Заклевам се> в живота на Господа, който избави душата ми от всяко бедствие,

فَقالَ داوُدُ لِرَكابَ وَأخِيهِ بَعْنَةَ: «أُقْسِمُ باللهِ الحَيِّ الَّذِي أنْقَذَني مِنَ المَتاعِبِ كُلِّها،

10 к огато един ми извести, казвайки: Ето, Саул умря, като мислеше, че носи добро известие, хванах го та го убих в Сиклаг, - което беше наградата, що му дадох за известието му, -

إنَّهُ لَمَّا قالَ لِي أحدُهُم: ‹هاَ قَدْ ماتَ شاوُلُ،› ظَنَّ أنَّهُ يُبَشِّرُنِي! فَقَبَضْتُ عَلَيهِ وَقَتَلْتُهُ في صِقلَغَ. هَكَذا كافأتُهُ!

11 а колко повече, когато нечестиви мъже са убили праведен човек в собствената му къща, на леглото му, не ще ли да изискам сега кръвта му от ръката ви и ви изтребя от земята!

أفَلا تَسْتَحِقانِ عِقاباً أكْثَرَ وَأنْتُما شِريرانِ قَتلا رَجُلاً طَيِّباً وَهْوَ يَنامُ عَلَى فِراشِهِ في منْزِلهِ؟ أفَلا أقْتُلُكُما وَأمْحُوكُما مِنْ عَلَى وَجْهِ الأرْضِ؟»

12 Т огава Давид заповяда на момците си; и те ги убиха, и като отсякоха ръцете им и нозете им, обесиха ги при водоема в Хеврон. А главата на Исвостея взеха та я заровиха в Авенировия гроб в Хеврон.

وَهَكَذا، أمَرَ داود الجُنودَ الشُّبّانَ بِقَتلِ رَكابَ وَبَعْنَةَ. فقَتَلُوهُما وَقَطَعُوا يَدَيّ ورِجلَيّ كُلٍّ مِنْهُما وَعَلَّقُوهُما عِنْدَ بِرْكَةِ حَبْرُونَ. ثُمَّ أخَذُوا رَأْسَ إيشْبُوشَثَ وَدَفَنوهُ فِي المَكانِ نَفْسِهِ حَيْثُ دُفِنَ أبْنَيْرُ فِي حَبْرُونَ.