1 В осемнадесетата година от царуването на Еровоама, Авия се възцари над Юда,

فِي السَّنَةِ الثّامِنَةَ مِنْ حُكْمِ يَرُبْعامَ عَلَى إسْرائِيلَ، صارَ أبِيّا مَلِكاً عَلَى يَهُوذا.

2 и царува три години в Ерусалим. Името на майка му бе Михаия, дъщеря на Уриила от Гавая. И имаше война между Авия и Еровоама.

وَقَدْ حَكَمَ أبِيّا فِي القُدسِ ثَلاثَ سَنَواتٍ. وَكانَتْ أُمُّهُ مِيخَايَا بِنتَ أُورِيئِيلَ الَّذِي مِنْ جِبْعَةَ. وَوَقَعَتْ حَربٌ بَينَ أبِيّا وَيَرُبْعامُ.

3 И Авия се опълчи за бой с войска от силни войници, <на брой> четиристотин хиляди отборни мъже; а Еровоам се опълчи за бой против него с осемстотин хиляди отборни мъже, силни и храбри.

وَقادَ أبِيّا جَيشَهُ المُؤَلَّفَ منْ أربَع مِئَةِ ألفِ جُندِيٍّ شُجاعٍ إلَى المَعرَكَةِ. وَاستَعَدَّ يَرُبْعامُ بِجَيشِهِ المُؤَلَّفِ منْ ثَمانِي مئَةِ ألفِ جُندِيٍّ شُجاعٍ لِمُواجَهَةِ أبِيّا.

4 Т огава Авия застана на хълма Семараим, който е в Ефремовата хълмиста земя, и каза: Слушайте ме, Еровоаме и целий Израилю.

ثُمَّ وَقَفَ أبيّا عَلَى جَبَلِ صَمارِيمَ فِي مِنطَقَةِ أفْرايِمَ الجَبَلِيَّةِ وَقالَ: «اسمَعُوني يا يَرُبْعامُ وَكُلَّ إسْرائِيلَ!

5 Н е трябва ли да знаете, че Господ Израилевият Бог, даде за винаги на Давида да царува над Израиля, той и потомците му, чрез завет със сол?

يَنبَغِي أنْ تَعلَمُوا أنَّ اللهَ ، إلَهَ إسْرائِيلَ، أعطَى داوُدَ وَأبناءَهُ الحَقَّ فِي حُكمِ إسْرائِيلَ إلَى الأبَدِ. وَقَدْ أعطَى اللهُ داوُدَ هَذا الحَقَّ بعَهْدِ مِلحٍ.

6 П ри все това, Еровоам, Наватовият син, слуга на Давидовия син Соломона, стана и се повдигна против господаря си;

غَيرَ أنَّ يَرُبْعامَ تَمَرَّدَ عَلَى سَيِّدِهِ! وَقَدْ كانَ يَرُبْعامُ بْنُ نَباطَ أحَدَ خُدّامِ سُلَيْمانَ بْنِ داوُدَ.

7 и при него се събраха нищожни и лоши човеци, та се засилиха против Ровоама, Соломоновия син, когато Ровоам бе млад и с крехко сърце и не можеше да им противостои.

وَقَدْ صَادَقَ جَماعَةً مِنَ الرّجال البَطّالِينَ الأشْرارِ. فَانقَلَبَ يَرُبْعامُ وَهَؤُلاءِ الرِّجالُ عَلَى رَحُبْعامَ بْنِ سُلَيْمانَ. وَكانَ رَحُبْعامُ شابّاً قَلِيلَ الخِبرَةِ، فَلَمْ يَقدرْ أنْ يَتَصَدَّى ليَرُبْعامَ وَرِفاقِهِ الأشْرارِ.

8 И сега вие замислювате да се противите на Господното царство, което е в ръцете на Давидовите потомци, защото сте голямо множество, и между вас са златните телета, които Еровоам ви е направил за богове.

«وَالآنَ أنتُمْ تَقُولُونَ إنَّكُمْ قادِرُونَ عَلَى إلْحاقِ الهَزِيمَةِ بِمَملَكَةِ اللهِ الَّتِي يَحكُمُها أبناءُ داوُدَ. مَعَكُمْ جُنُودٌ كَثيرُونَ وَتَماثيلُ العُجُولِ الذَّهَبِيَّةِ هَذهِ الَّتِي صَنَعَها يَرُبْعامُ لِتَكُونَ لَكُمْ آلِهَةً!

9 Н е изпъдихте ли Господните свещеници, Аароновите потомци и левитите, и не направихте ли си жреци, както правят людете на <другите> земи, така щото всеки, който иде да се освети с теле и седем овена, той може да стане жрец на <ония, които> не са богове?

لَقَدْ طَرَدْتُمْ كَهَنَةَ اللهِ ، أبناءَ هارُونَ، وَطَرَدْتُمُ الَّلاوِيّينَ ثُمَّ اختَرْتُمْ كَهَنَةً لَكُمْ، كَأيَّةِ أُمَّةٍ أُخْرَى عَلَى الأرْضِ. فَصارَ بِإمْكانِ كُلِّ مَنْ يَجلِبُ عِجلاً وَسَبْعَ كِباشٍ أنْ يَصِيرَ كاهناً يَخدِمُ ما لَيسَ آلِهَةً!

10 А колкото за нас, Иеова е нашият Бог, и ние не Го оставяме; и <ние имаме> за свещеници, които служат Господу, Ааронови потомци и левитите на службата им,

أمّا نَحنُ، فَيهوه هُوَ إلَهُنا. وَنَحنُ شَعبَ يَهُوذا لَمْ نَعْصَ شَرِيعَةَ اللهِ، وَلَمْ نَترُكْهُ! وَالكَهَنَةُ الَّذِينَ يَخدِمُونَ هُمْ أبناءُ هارُونَ. وَالَّلاوِيُّونَ يُساعِدُونَ الكَهَنَةَ فِي خدمَةِ اللهِ.

11 к оито всяка заран и всяка вечер горят пред Господа всеизгаряния и благоуханен темян, и <нареждат> присътствени хлябове върху чисто - <златната> трапеза, и златния светилник и светилата му, за да гори всяка вечер; защото ние пазим заръчаното от Господа нашия Бог; вие обаче Го оставихте.

وَهُمْ يُقَدِّمُونَ ذَبائِحَ صاعِدَةً للهِ وَيُوقدُونَ بَخُوراً طَيِّباً لَهُ كُلَّ صَباحٍ وَمَساءٍ. وَيُرَتِّبُونَ الخُبزَ عَلَى المائِدَةِ الذَّهَبِيَّةِ. وَيَعتَنُونَ بسُرُجِ المَنارَةِ الذَّهَبِيَّةِ لِكَي تُضِيءَ كُلَّ مَساءٍ. نَحْنُ نَحْفَظُ خِدمَةَ إلَهِنا. وَأمّا أنتُمْ، فَقَدْ هَجَرْتُمُوهُ!

12 И , ето, с нас е Бог начело, и свещениците Му с гръмливи тръби, за да свирят тревога против вас. Чада на Израиля, не воювайте против Господа Бога на бащите си, защото няма да успеете.

وَها هُوَ اللهُ مَعَنا. إنَّهُ رَئِيسُنا. وَكَهَنَتُهُ مَعَنا أيضاً لِيَنفُخُوا أبواقَهُ لِكَي تَستَيقِظُوا وَتُسرِعُوا إلَى المَجِيءٍ إلَيهِ! فَيا رِجالَ إسْرائِيلَ، لا تُحارِبُوا اللهَ ، إلَهَ آبائِكُمْ. فَلَنْ تَنجَحُوا!»

13 О баче, Еровоам накара една засада да обиколи и да иде зад тях, така щото те бяха пред Юдовите <мъже>, а засадата зад тях.

لَكِنَّ يَرُبْعامَ أرسَلَ مَجمُوعَةً مِنْ جُنُودِهِ لتَتَسَلَّلَ خَلفَ جَيشِ أبيّا. فَكانَ جَيشُ يَرُبْعامَ مُواجِهاً لِجَيش أبِيّا، أمّا الجُنُودُ المُتَسَلِّلُونَ فَخَلفَ جَيشِ أبِيّا.

14 И когато Юда назърна надире, ето, боят бе и отпреде им и отзаде; затова извикаха към Господа, и свещениците засвириха с тръбите.

فَلَمّا التَفَتَ جُنُودُ أبيّا، رَأَوْا جَيشَ يَرُبْعامَ يُهاجِمُهُمْ مِنَ الأمامِ وَمِنَ الخَلفِ. فَاسْتَنجَدَ رِجالُ يَهُوذا بِاللهِ ، وَنَفَخَ الكَهَنَةُ أبواقَهُمْ.

15 Т огава Юдовите мъже нададоха вик; и като извикаха Юдовите мъже, Бог порази Еровоама и целия Израил пред Авия и Юда.

ثُمَّ هَتَفَ الرِّجالُ فِي جَيشِ أبِيّا هُتافَ الحَرْبِ. وَعِندَ ذَلِكَ هَزَمَ اللهُ جَيشَ يَرُبْعامَ. هَزَمَ جَيشُ يَهُوذا بِقِيادَةِ أبِيّا كُلَّ جَيشِ إسْرائِيلَ بِقِيادَةِ يَرُبْعامَ.

16 И зраилтяните бягаха пред Юда; и Бог ги предаде в ръката им,

فَهَرَبَ رِجالُ إسْرائِيلَ مِنْ رِجالِ يَهُوذا. وَنَصَرَ اللهُ جَيشَ يَهُوذا عَلَى جَيشِ إسْرائِيلَ.

17 т ака щото Авия и неговите люде им нанесоха голямо поражение, и от Израиля паднаха убити петстотин хиляди отборни мъже.

وَألحَقَ جَيشُ أبِيّا بِجَيشِ إسْرائِيلَ هَزِيمَةً شَديدَةً، وَقُتِلَ خَمسُ مِئَةِ ألفٍ منْ خِيارِ رِجالِ إسْرائِيلَ.

18 Т ака в онова време израилтяните се смириха; а юдейците превъзмогнаха, понеже уповаха на Господа Бога на бащите си.

وَهَكَذا هُزِمَ بَنُو إسْرائِيلَ فِي ذَلِكَ اليَومِ وَانتَصَرَ جَيشُ يَهُوذا، لأنَّهُمُ اتَّكَلُوا عَلَى اللهِ ، إلَهِ آبائِهِمْ.

19 И Авия преследва Еровоама и му отне градовете: Ветил и селата му, Есана и селата му, Ефрон и селата му.

وَطارَدَ جَيشُ أبِيّا الهارِبِينَ مِنْ جَيشِ يَرُبْعامَ. وَاسْتَولَى جَيْشُ أبِيّا عَلَى مُدُنِ بَيْتَ إيلَ وَيَشانَةَ عَفْرُونَ مَعَ القُرَى التّابعَةِ لَهَذِهِ المُدُنِ.

20 И в дните на Авия, Еровоам не си възвърна вече силата; и Господ го порази, та умря.

وَلَمْ يَرفَعْ يَرُبْعامُ رَأْسَهُ مَرَّةً أُخْرَى فِي عَهدِ أبِيّا. وَأماتَ اللهُ يَرُبْعامَ.

21 Н о Авия се засили и взе четиринадесет жени, и роди двадесет и два сина и шестнадесет дъщери.

أمّا أبِيّا فَتَقَوَّى وَتَزَوَّجَ مِنْ أربَعَ عَشْرَةَ امْرأةً وَأنجَبَ اثْنَينِ وَعِشرِينَ ابناً وَسِتَّ عَشْرَةَ بِنْتاً.

22 А останалите дела на Авия, и постъпките му, и изреченията му са написани в повестите на пророк Идо.

أمّا بَقِيَّةُ أعْمالِ أبِيّا، فَهِيَ مُدَوَّنَةٌ فِي كُتُبِ النَّبيّ عِدُّو.