1 ( По слав. 76). За първия певец, по Едутуна {Псал. 39 и 62, надписите.}, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.

أُنادِي اللهَ وَأصرُخُ طالِباً العَونَ. أُنادِي اللهَ، فَلَعَلَّهُ يُصغِي إلَيَّ!

2 В деня на неволята си търсих Господа, Нощем простирах ръката си <към Него> без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.

فِي وَقتِ الضِّيقِ لَجَأتُ إلَى الرَّبِّ. مَدَدتُ يَدَيَّ للِصَّلاةِ طَوالَ اللَّيلِ. أرفُضُ أنْ أتَعَزَّى.

3 С помням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села).

أُفَكِّرُ بِاللهِ وَيَبدَأُ أنِينِي. أَتَأمَّلُ بِهِ لَكِنَّ رُوحِي تَتَضايَقُ!

4 У държаш очите ми в неспане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.

أمْسَكتَ جِفنَيَّ لِئَلّا أنامَ. تَضايَقتُ كَثِيراً وَلَمْ أتَكَلَّمْ.

5 Р азмислих за древните дни, За годините на старите времена.

فَكَّرتُ فِي الأيّامِ الماضِيةِ، بِالسِّنِينَ القَدِيمَةِ.

6 С помням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва, <като казва:>

وَأخَذْتُ اُناجِي قَلبِي فِي اللَّيلِ. فَكَّرْتُ كَثِيراً وَفَتَّشْتُ رُوحِيَ عَنْ جَوابٍ.

7 Г оспод до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?

أإلَى الأبَدِ أدارَ لَنا الرَّبُّ ظَهرَهُ؟ ألَنْ نَحظَى بِرِضاهُ أبَداً؟

8 П рестанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?

هَلْ ذَهَبَتْ إلَى الأبَدِ رَحمَتُهُ؟ أإلَى الأبَدِ سَيَبقَى صامِتاً!

9 З абрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села).

هَلْ نَسِيَ كَيفَ يُشفِقُ؟ أمْ أنَّ غَضَبَهُ أغلَقَ عَلَى مَحَبَّتِهِ؟ سِلاهْ

10 Т огава рекох: Това е слабост за мене Да <мисля, че> десницата на Всевишния се изменява.

قُلْتُ لِنَفسِي: «ما يُحزِنُنِي هُوَ أنَّ القَدِيرَ لَمْ يَعُدْ يُظهِرُ قُوَّتَهُ!»

11 Щ е спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата <извършени> от Тебе в древността,

أتَذَكَّرُ أعمالَ ياه العَظِيمَةَ! أتذَكَّرُ الأعمالَ العَجِيبَةَ الَّتِي صَنَعْتَها قَدِيماً!

12 И ще размишлявам върху всичко що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.

فَبَدَأتُ أتَأمَّلُ كُلَّ أعمالِكَ. وَبَدَأتُ أتَفَكَّرُ فِي كُلِّ أفعالِكَ!

13 Б оже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както <истинският> Бог?

طُرُقُكَ مُقَدَّسَةٌ يا اللهُ. وَما مِنْ إلَهٍ عَظِيمٍ كَاللهِ.

14 Т и си Бог, Който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.

أنتَ الإلَهُ الَّذِي يَفعَلُ العَجائِبَ حَقّاً. أظهَرْتَ لِلشُّعُوبِ قُوَّتَكَ!

15 И зкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села.)

بِقُوَّتِكَ خَلَّصتَ شَعبَكَ، نَسلَ يَعْقُوبَ وَيُوسُفَ. سِلاهْ

16 В идяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.

رَآكَ ماءُ البَحرِ يا اللهُ، رَآكَ الماءُ فَارتَجَفَ خَوفاً. حَتَّى مِياهُ المُحِيطِ اضطَرَبَتْ.

17 О блаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.

جَرَى الماءُ مِنَ الغُيُومِ الكَثِيفَةِ، وَمِنَ السَّحابِ زَمجَرَ الرَّعدُ، وَمِنها وَمَضَتْ سِهامُ البَرقِ.

18 Г ласът на гърма Ти бе във вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.

جَرَى صَوتُكَ المُرعِدُ فَوقَ الأمواجِ. وَأضاءَ البَرقُ المَسْكُونَةَ. وَالأرْضُ اهتَزَّتْ وَارتَجَفَتْ!

19 П рез морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.

فِي البَحرِ مَشَيتَ، وَالمُحِيطَ عَبَرتَ، لَكِنَّكَ لَمْ تَترُكْ آثاراً لِقَدَمَيكَ!

20 В одил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.

قُدتَ شَعبَكَ كَالخِرافِ عَلَى يَدَيِّ مُوسَى وَهارُونَ.