1 ( По слав. 76). За първия певец, по Едутуна {Псал. 39 и 62, надписите.}, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.

Mi voz se eleva a Dios, y a El clamaré; mi voz se eleva a Dios, y El me oirá.

2 В деня на неволята си търсих Господа, Нощем простирах ръката си <към Него> без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.

En el día de mi angustia busqué al Señor; en la noche mi mano se extendía sin cansarse; mi alma rehusaba ser consolada.

3 С помням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села).

Me acuerdo de Dios, y me siento turbado; me lamento, y mi espíritu desmaya. (Selah )

4 У държаш очите ми в неспане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.

Has mantenido abiertos mis párpados; estoy tan turbado que no puedo hablar.

5 Р азмислих за древните дни, За годините на старите времена.

He pensado en los días pasados, en los años antiguos.

6 С помням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва, <като казва:>

De noche me acordaré de mi canción; en mi corazón meditaré; y mi espíritu inquiere.

7 Г оспод до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?

¿Rechazará el Señor para siempre, y no mostrará más su favor ?

8 П рестанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?

¿Ha cesado para siempre su misericordia ? ¿Ha terminado para siempre su promesa ?

9 З абрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села).

¿Ha olvidado Dios tener piedad, o ha retirado con su ira su compasión ? (Selah)

10 Т огава рекох: Това е слабост за мене Да <мисля, че> десницата на Всевишния се изменява.

Entonces dije: Este es mi dolor: que la diestra del Altísimo ha cambiado.

11 Щ е спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата <извършени> от Тебе в древността,

Me acordaré de las obras del Señor; ciertamente me acordaré de tus maravillas antiguas.

12 И ще размишлявам върху всичко що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.

Meditaré en toda tu obra, y reflexionaré en tus hechos.

13 Б оже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както <истинският> Бог?

Santo es, oh Dios, tu camino; ¿qué dios hay grande como nuestro Dios ?

14 Т и си Бог, Който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.

Tú eres el Dios que hace maravillas, has hecho conocer tu poder entre los pueblos.

15 И зкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села.)

Con tu brazo has redimido a tu pueblo, a los hijos de Jacob y de José. (Selah)

16 В идяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.

Las aguas te vieron, oh Dios, te vieron las aguas y temieron, los abismos también se estremecieron.

17 О блаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.

Derramaron aguas las nubes, tronaron los nubarrones, también tus saetas centellearon por doquier.

18 Г ласът на гърма Ти бе във вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.

La voz de tu trueno estaba en el torbellino, los relámpagos iluminaron al mundo, la tierra se estremeció y tembló.

19 П рез морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.

En el mar estaba tu camino, y tus sendas en las aguas inmensas, y no se conocieron tus huellas.

20 В одил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.

Como rebaño guiaste a tu pueblo por mano de Moisés y de Aarón.