1 И в дните на Юдовия цар Ахаз, син на Иотама, Озиевия син, сирийският цар Расин и Израилевият цар Факей Ромелиевият син, възлязоха против Ерусалим за да воюват против него; но не можаха да го завладеят.

وَحَدَثَ فِي أيّامِ آحازَ بنِ يُوثامَ بنِ عُزِّيّا مَلِكَ يَهُوذا، أنْ خَرَجَ رَصِينُ مَلِكُ أرامَ وَفَقَحُ بْنُ رَمَلْيا مَلِكُ إسْرائِيلَ لِيُهاجِما مَدينَةَ القُدْسِ. وَلَكِنَّهُما لَمْ يَستَطِيعا أنْ يَهزِمُوها.

2 И известиха на Давидовия дом, казвайки: Сирия се съюзи с Ефрема. И сърцето на <Ахаза> и сърцето на людете му се разклатиха, както горските дървета се разклащат от вятъра.

فَوَصَلَ هَذا الخَبَرُ إلَى بَيتِ داوُدَ: «قَدْ خَيَّمَ أرامُ عَلَى حُدُودِ أفْرايِمَ.» فَارتَجَفَ آحازُ وَشَعبُهُ مِنَ الخَوفِ، مِثلَ أشْجارِ الغابَةِ عِندَما تَهُزُّها الرِّيحُ.

3 Т огава рече Господ на Исаия: Излез сега да посрещнеш Ахаза, ти и син ти Сеар-Ясув {Т.е., остатъкът ще се върне.}, при края на водопровода на горния водоем, по друма към тепавичарската нива,

وَقالَ اللهُ لإشَعْياءَ: «اذْهَبِ التَقِ بِآحازَ، أنتَ وَابْنُكَ شَآرَياشُوبُ، فِي مَكانِ تَدَفُّقِ المِياهِ إلَى البِركَةِ العُليا، عَلَى الطَّرِيقِ المُؤَدِّيَةِ إلَى حَقلِ مُبَيِّضِ الثِّيابِ.

4 и кажи му: - Гледай да си спокоен; Да не се уплашиш нито да се покажеш малодушен Поради тия две опашки на димящи главни, - Поради яростния гняв на Расина и Сирия, и на Ромелиевия син.

وَقُلْ لَهُ: ‹احذَرْ وَاهدَأْ، لا يَضطَّرِبْ قَلبُكَ بِسَبَبِ فَتِيلَتَينِ مُدَخِّنَتَينِ: أيْ بِسَبَبِ غَضَبِ رَصِينَ مَلِكِ أرامَ، وَفَقَحَ بْنَ رَمَلْيا مَلِكِ إسرائِيلَ.

5 П онеже Сирия, Ефрем и Ромелиевият син Сториха лошо намерение против тебе, казвайки:

لأنَّ شَعبَ أرامَ وَأفْرايِمَ وَفَقَحَ بْنِ رَمَلْيا قَدْ تَآمَروا ضِدَّكَ فَقالُوا:

6 Д а възлезем против Юда и да го утесним, И да си пробием пролом в него, И да поставим Тавеиловия син за цар всред него.

«لِنُهاجِمْ يَهُوذا، وَلْنُرعِبْها، وَلْنَقسِمْها بَينَنا، وَنَضَعِ ابنَ طَبْئِيلَ مَلِكاً فِيها.›»

7 & lt;За туй>, така казва Господ Иеова: Това няма да стане, нито ще бъде.

لَذَلِكَ يَقُولُ الرَّبَّ الإلَهَ: «لَنْ تَنجَحَ خُطَّتُهُمْ، وَلَنْ تَتَحَقَّقَ.

8 З ащото главата на Сирия е Дамаск, А глава на Дамаск, Расин; И вътре в шестдесет и пет години Ефрем ще се съкруши така щото да не е вече народ, -

لأنَّ عاصِمَةَ أرامَ هِيَ دِمَشقُ، وَحاكِمَ دِمَشقَ هُوَ رَصِينُ الآنَ. وَخِلالَ خَمسَةٍ وَسِتِّينَ عاماً يَتَحَطَّمُ أفْرايِمُ فَلا يَكُونُ شَعباً فِيما بَعْدُ.

9 Е фрем, чиято глава е Самария, А глава на Самария, Ромелиевият син. Ако не вярвате <това>, вие няма да се утвърдите.

عاصِمَةُ أفْرايِمَ هِيَ السّامِرَةُ، وَحاكِمُ السّامِرَةِ هُوَ فَقَحُ بْنُ رَمَلْيا الآنَ. إنْ لَمْ تُؤمِنُوا بِهَذِهِ الرِّسالَةِ، فَلَنْ تأمَنُوا.» عِمّانُوئِيلُ: اللهُ مَعَنا

10 И Господ говори още на Ахаза, казвайки:

وَأكمَلَ اللهُ رِسالَتَهُ لآحازَ فَقالَ:

11 П оискай си знамение от Господа твоя Бог; Искай го или в дълбината или във висината горе.

«اطلُبْ دَليلاً مِنْ إلَهِكَ عَلَى ذَلِكَ. اطلُبْ دَليلاً عَمِيقاً كَالهاوِيَةِ، أوْ مُرتَفِعاً كَالسَّماواتِ.»

12 Н о Ахаз рече: Не ща да искам, Нито ще изпитам Господа.

فَقالَ آحازُ: «لَنْ أطلُبَ دَليلاً، وَلَنْ أمتَحِنَ اللهَ.»

13 И <Исаия> рече: Слушайте сега, доме Давидов; Малко нещо ли ви е да досаждате на човеци, Та ще досаждате и на моя Бог?

فَقالَ إشَعْياءُ: «اسْمَعُوا يا بَيتَ داوُدَ، ألَيسَ كافِياً أنَّكُمْ تَستَنفِذُونَ صَبْرَ النّاسِ، حَتَّى تَستَنفِذُوا صَبْرَ إلَهِيَ أيضاً؟

14 З атова сам Господ ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачне и ще роди син, И ще го нарече Емануил {Т.е., Бог с нас.}.

لِهَذا الرَّبُّ نَفسُهُ سَيُعطِيكُمُ الدَّلِيلَ: ها الصَّبِيَّةُ تَحبَلُ، وَتَلِدُ ابناً، وَتَدعُو اسْمَهُ ‹عِمّانُوئِيلَ›

15 С гъстено мляко и мед ще яде, Когато се научи да отхвърля лошото и да избира доброто;

سَيَأكُلُ زُبداً وَعَسَلاً، إلَى أنْ يَكبُرَ وَيُصبِحَ قادِراً عَلَى رَفضِ الشَّرِّ وَاختِيارِ الخَيرِ،

16 З ащото, преди да се научи детето Да отхвърли лошото и да избира доброто, Тая земя, от чиито двама царе се отвращаваш ти, Ще бъде изоставена.

لأنَّهُ قَبلَ أنْ يُصبِحَ الوَلَدُ قادِراً عَلَى رَفضِ الشَّرِّ وَاختِيارِ الخَيرِ، سَتُخلَى أرْضُ المَلِكَينِ اللَّذَينِ أنتَ خائِفٌ مِنهُما.

17 Г оспод ще докара на тебе, На твоите люде и на бащиния ти дом, Дни такива каквито не са дохождали От деня когато Ефрем се е отделил от Юда, - <Ще докара> асирийският цар.

«سَيَجلِبُ اللهُ ضِدَّكَ وَضِدَّ شَعبِكَ وَضِدَّ بَيتِ أبِيكَ وَقتَ ضِيقٍ لَمْ يَكُنْ مِثلُهُ مُنذُ أنِ انفَصَلَ أفْرايِمُ عَنْ يَهُوذا. إذْ سَيَجلِبُ اللهُ مَلِكَ أشُّورَ.

18 И в същия ден Господ ще засвири за мухите, Които са в най-далечните околности на египетските реки, И за пчелите, които са в асирийската земя;

«فِي ذَلِكَ الوَقتِ، سَيَدْعُو اللهُ الذُّبابَ مِنْ أقاصِي قَنَواتِ مِياهِ مِصرَ، وَالنَّحلَ مِنْ أرْضِ أشُّورَ،

19 И те ще дойдат и всичките ще накацат по запустелите долини, И в дупките на канарите, и на всяка драка, и на всяко пасбище.

فَتأتِي بِجُيُوشِها جَمِيعاً، وَتُخَيِّمُ فِي الأودِيَةِ الصَّخرِيَّةِ وَفِي شُقُوقِ الصُّخُورِ وَفِي الغاباتِ وَعِنْدَ اليَنابِيعِ.

20 В тоя ден Господ ще обръсне с бръснач Нает оттатък реката, асирийския цар, Главата и космите на краката, - даже и брадата ще смъкне.

فِي ذَلِكَ الوَقتِ، سَيَنزِعُ الرَّبُّ شَعرَ رَأسِكَ وَقَدَمَيكَ وَلِحيَتَكَ أيضاً بِأداةِ حِلاقَةٍ مِنْ ما وَراءَ نَهرِ الفُراتِ – أي بِواسِطَةِ مَلِكِ أشُّورَ.

21 И в същия ден човек, Който храни крава и две овце;

«فِي ذَلِكَ الوَقتِ، سَيَحتَفِظُ كُلُّ بَيتٍ بِبَقَرَةٍ واحِدَةٍ أوِ غَنَمَتَينِ.

22 Щ е яде сгъстено мляко от изобилието на млякото, което ще дават; Защото сгъстеното мляко и мед ще яде всеки, който е останал всред страната.

فَلأنَّها تُدِرُّ حَلِيباً كَثِيراً، سَيَأكُلُ النّاسُ لَبَناً رائِباً. فَكُلُّ مَنْ سَيَبقَى فِي الأرْضِ سَيَأكُلُ لَبَناً رائِباً وَعَسَلاً.

23 И в оня ден всяко място, Гдето е имало хиляда лози по хиляда сребърника, Ще бъде за глогове и тръни.

فِي ذَلِكَ الوَقتِ، كُلُّ كَرْمٍ كانَ فِيهِ ألفُ كَرمَةٍ، وَثَمَنُهُ ألفُ مِثْقالٍ مِنَ الفِضَّةِ، سَيُصبِحُ مَلِيئاً بِالشَّوكِ!

24 С ъс стрели и с лъкове ще дойдат <човеци> там, Защото цялата страна ще стане <само> глогове и тръни;

سَيَذهَبُ النّاسُ إلَى هُناكَ وَمَعَهُمْ أقواسُهُمْ وَسِهامُهُمْ لِلصَّيدِ، لأنَّ الأرْضَ تَكُونُ مَلِيئَةً بِالشَّوكِ.

25 П оради страх от глогове и тръни Ти не ще дойдеш на никой хълм, копан <сега> с търнокоп, Но ще бъде място, на което ще изпращат говеда, И което ще тъпчат овце.

وَسَيَتَوَقَّفُ النّاسُ عَنِ الذَّهابِ إلَى كُلِّ التِّلالِ الَّتِي كانَتْ تُزرَعُ لِخَوفِهِمْ مِنَ الشَّوكِ، وَسَتُصبِحُ هَذِهِ الأراضِي لِتَسرِيحِ البَقَرِ وَدَوسِ الغَنَمِ.»