1 И Господ говори на Моисея и Аарона, казвайки:

وَقالَ اللهُ لِمُوسَى وَهارُونَ:

2 Е то повелението на закона, който Господ заповяда, като каза: Говори на израилтяните да ти доведат червеникава юница без недостатък, която няма повреда и на която не е турян ярем;

«هَذِهِ هِيَ فَرِيضَةُ الشَّرِيعَةِ الَّتِي أمَرَ اللهُ بِها: قُلْ لِبَني إسْرائِيلَ أنْ يُحضِرُوا لَكَ بَقَرَةً حَمراءَ لا عَيبَ فِيها وَصَحِيحَةً، وَلَمْ يُوضَعْ عَلَيها نِيرٌ قَطُّ.

3 и да я дадете на свещеника Елеазара, и той да я изведе вън от стана, та да я заколят пред него.

وَأعْطِها لألِيعازارَ الكاهِنِ الَّذِي يَأخُذُها خارِجَ المُخَيَّمِ لِتُذبَحَ أمامَهُ.

4 Т огава свещеникът Елеазар, като вземе от кръвта й с пръста си, да поръси седем пъти от кръвта й към предната част на шатъра за срещане.

ثُمَّ يَأخُذُ ألِيعازارُ الكاهِنُ مِنْ دَمِها بِإصْبَعِهِ، وَيَرُشُّهُ سَبعَ مَرّاتٍ أمامَ خَيمَةِ الاجْتِماعِ.

5 И да изгорят юницата пред него: кожата й, месото й и кръвта й с изверженията й да изгорят.

ثُمَّ تُحرَقُ البَقَرَةُ أمامَ عَينَيهِ: جِلدُها وَلَحمُها وَدَمُها وَأحشاؤُها وَكُلُّ ما فِيها.

6 П осле свещеникът да вземе кедрово дърво, исоп и червена <прежда>, и да ги хвърли всред горящата юница.

وَيَأخُذُ الكاهِنُ خَشَبَ أرْزٍ وَغُصْنَ زُوفا وَقِطعَةً مِنْ قُماشِ القِرْمِزِ، وَيُلقِيَها عَلَى البَقَرَةِ المُشتَعِلَةِ.

7 Т огава свещеникът да изпере дрехите си, да окъпе тялото си във вода, и подир това да влезе в стана; и свещеникът да бъде нечист до вечерта.

ثُمَّ يَغْسِلُ الكاهِنُ ثِيابَهُ وَجَسَدَهُ بِالماءِ. حِينَئِذٍ، يَعُودُ إلَى المُخَيَّمِ، لَكِنَّهُ يَبقَى غَيرَ طاهِرٍ حَتَّى المَساءِ.

8 Т ака и оня, който я е изгорил, нека изпере дрехите си във вода, и да окъпе тялото си във вода, и да бъде нечист до вечерта.

أمّا الرَّجُلُ الَّذِي أحرَقَها، فَلْيَغسِلْ ثِيابَهُ وَجَسَدَهُ فِي الماءِ، لَكِنَّهُ يَبقَى غَيرَ طاهِرٍ حَتَّى المَساءِ.

9 Т огава един чист човек да събере пепелта от юницата и да тури вън от стана на чисто място; и <пепелта> да се пази за обществото израилтяни, за <да се направи с нея> вода за очищение от грях.

«ثُمَّ يَذْهَبُ رَجُلٌ طاهِرٌ وَيَجمَعُ رَمادَ البَقَرَةِ وَيَضَعُهُ خارِجَ المُخَيَّمِ فِي مَكانٍ طاهِرٍ. يُحفَظُ الرَّمادُ لِبَني إسْرائِيلَ لأجلِ التَّطهِيرِ، فَهوَ سَيُسْتَخْدَمُ لِماءِ تَطهِيرِ الخَطِيَّةِ.

10 И оня, който събере пепелта от юницата, да изпере дрехите си, и да бъде нечист до вечерта; и това ще бъде вечен закон за израилтяните и за пришелците, които живеят между тях.

«وَعَلَى الرَّجُلِ الَّذِي جَمَعَ رَمادَ البَقَرَةِ أنْ يَغسِلَ ثِيابَهُ، لَكِنَّهُ سَيَبقَى غَيرَ طاهِرٍ حَتَّى المَساءِ. «هَذِهِ شَرِيعَةٌ دائِمَةٌ لِبَني إسْرائِيلَ، وَلِلأجانِبِ المُقِيمينَ بَينَهُمْ.

11 К ойто се допре до някое мъртво, човешко тяло, да бъде нечист седем дена.

مَنْ يَلمِسُ جُثَّةَ إنسانٍ مَيِّتٍ، يَبقَى غَيرَ طاهِرٍ لِسَبعَةِ أيّامٍ.

12 С тая <вода> той да се очисти на третия ден, и на седмия ден ще бъде чист; но ако не се очисти на третия ден, то и на седмия ден не ще бъде чист.

فَلْيَتَطَهَّرْ بِماءِ التَّطهِيرِ فِي اليَومَينِ الثّالِثِ وَالسّابِعِ. حِينَئِذٍ، سَيَكُونُ طاهِراً. فِإنْ لَمْ يَتَطَّهَرْ فِي اليَومَينِ الثّالِثِ وَالسّابِعِ، لا يَعْتَبَرُ طاهِراً.

13 К ойто се допре до мъртвото тяло на умрял човек, и не се очисти, той осквернява Господната скиния; тоя човек ще се изтреби измежду Израиля; той ще бъде нечист, понеже не е поръсен с очистителната вода; нечистотата му е още на него.

مَنْ يَلمِسُ جُثَّةَ إنسانٍ مَيِّتٍ، وَلا يَتَطَهَّرُ، فَإنَّهُ يُنَجِّسُ مَسْكَنَ اللهِ المُقَدَّسِ. لِذَلِكَ يُقطَعُ مِنْ إسْرائِيلَ. وَلأنَّ ماءَ التَّطهِيرِ لَمْ يُرَشَّ عَلَيهِ، يَبقَى غَيرَ طاهِرٍ، لأنَّ نَجاسَتَهُ ما زالَتْ عَلَيهِ.

14 Е то и законът, когато някой умре в шатър: всички, които влизат в шатъра и всички, които се намират в шатъра, да бъдат нечисти седем дена;

«هَذِهِ هِيَ الشَّرِيعَةُ: إنْ ماتَ شَخصٌ فِي خَيمَةٍ، فَكُلُّ مَنْ يَدخُلُ الخَيمَةَ، أوْ كانَ فِيها، يَكُونُ غَيرَ طاهِرٍ لِسَبعَةِ أيّامٍ.

15 и всеки непокрит съд, който е без привързана покривка, е нечист.

كُلُّ صَحنٍ بِلا غِطاءٍ، يَكُونُ غَيرَ طاهِرٍ.

16 И който се допре на полето до някой убит с нож, или до мъртво тяло, или до човешка кост, или до гроб, да бъде нечист седем дена.

وَكُلُّ مَنْ يَلمِسُ قَتيلاً قُتِلَ فِي مَعرَكَةٍ فِي البَرِّيَةِ، أوْ ماتَ مَوتاً طَبِيعِيّاً، أوْ يَلمِسُ عَظمَةَ مَيِّتٍ، أوْ قَبراً، فَإنَّهُ سَيَكُونُ غَيرَ طاهِرٍ لِمُدَّةِ سَبعَةِ أيّامٍ.

17 А за <очистване на> нечистия нека вземат в съд от пепелта на <юницата> изгорена в жертва за грях, и да полеят на нея текуща вода.

«فَلْيُؤخَذْ بَعضُ رَمادِ ذَبِيحَةِ التَّطهِيرِ لأجلِ الشَّخصِ المُتَنَجِّسِ، ثُمَّ يُسكَبُ ماءٌ جارٍ فِي وِعاءٍ.

18 Т огава чист човек да вземе исоп, и, като го натопи във водата, да поръси шатъра, всичките вещи и човеците, които се намират там и онзи, който се допрял до кост, или до убит човек, или до умрял, или до гроб.

وَلْيأخُذْ شَخصٌ طاهِرٌ غُصْنَ زُوفا، وَيَغمِسْهُ فِي الماءِ، وَلْيَرُشَّ الماءَ عَلَى الخَيمَةِ وَعَلَى جَمِيعِ الأوعِيَةِ وَالنَّاسِ الَّذِينَ كانُوا فِيها. لِيَرُشَّ الماءَ عَلَى كُلِّ مَنْ لَمَسَ عَظماً أوْ قَتيلاً أوْ مَيِّتاً ميتَةً طَبيعيَّةً أوْ قَبراً.

19 И чистият да поръси нечистия на третия ден и на седмия ден; и на седмия ден да го очисти. Тогава нека изпере дрехите си и нека се окъпе във вода и вечерта ще бъде чист.

«لِيَرُشَّ الشَّخصُ الطّاهِرُ الماءَ عَلَى غَيرِ الطّاهِرِ فِي اليَومَينِ الثّالِثِ وَالسّابِعِ، فَيَصِيرَ طاهِراً فِي اليَومِ السّابِعِ، حَيثُ يَغْسِلُ غَيرُ الطّاهِرِ ثِيابَهُ وَجَسَدَهُ فِي الماءِ، فَيَصِيرَ طاهِراً فِي المَساءِ.

20 А оня, който, като е нечист, не се очисти, оня човек ще се изтреби измежду обществото, понеже е осквернил Господното светилище; той не е поръсен с очистителната вода; нечист е.

«مَنْ يَتَنَجَّسُ وَلا يَتَطَهَّرُ، يُقطَعُ مِنَ إسرائِيلَ لأنَّهُ نَجَّسَ مَكانَ اللهِ المُقَدَّسِ، وَرَفَضَ أنْ يُرَشَّ ماءُ التَّطهِيرِ عَلَيهِ، وَهُوَ نَجِسٌ.

21 И това да им бъде вечен закон, че тоя, който е поръсил с очистителната вода, да изпере дрехите си; и че който се допре до очистителната вода да бъде нечист до вечерта;

هَذِهِ فَرِيضَةٌ دائِمَةٌ لَكُمْ. أمّا مَنْ يَرُشُّ ماءَ التَّطهِيرِ، فَيَنبَغِي أنْ يَغسِلَ ثِيابَهُ. وَمَنْ يَلمِسُ ماءَ التَّطهِيرِ، يَكُونُ غَيرَ طاهِرٍ حَتَّى المَساءِ.

22 и че всичко, до което се допре нечистият да бъде нечисто; и че тоя, който се допре <до това нещо>, да бъде нечист до вечерта.

وَكُلُّ ما يَلمِسُهُ غَيرُ الطّاهِرِ يَكُونُ غَيرَ طاهِرٍ. وَكُلُّ شَخصٍ يَلمِسُهُ يَكُونُ غَيرَ طاهِرٍ حَتَّى المَساءِ.»