1 А ето началниците на бащините им <домове>, ето и родословието, на ония, които възлязоха с мене от Вавилон в царуването на цар Артаксеркса.

هَذِهِ أسماءُ رُؤَساءِ العَشائِرِ الَّذِينَ أَتَوْا مَعِي مِنْ بابِلَ إلَى مَدينَةِ القُدْسِ، مَعَ نَسَبِهِمْ فِي فَتْرَةِ حُكْمِ أرْتَحْشَسْتا:

2 О т Финеесовите потомци, Гирсон; от Итамаровите потомци, Даниил; от Давидовите потомци, Хатус.

مِنْ بَنِي فِينَحاسَ جِرْشُومُ. وَمِن بَنِي إيثامارَ دانْيالُ. وَمِن بَنِي داوُدَ حَطُّوشُ مِنْ بَنِي شَكَنْيا.

3 О т потомците на Сехания, из Фаросовите потомци, Захария, и с него се преброиха по родословието на мъжките сто и петдесет души.

وَمِن بَنِي فَرْعُوشَ زَكَرِيّا وَمَعَهُ مِئَةٌ وَخَمْسُونَ رَجُلاً مُسَجَّلاً.

4 О т Фаат-моавовите потомци, Зараиевият син Елиоинай, и с него двеста души от мъжки пол.

وَمِن بَنِي فَحَثَ مُوآبُ ألِيهُوعَينايُ بْنُ زَرَحِيا وَمَعَهُ مِئَتا رَجُلٍ.

5 О т Сеханиевите потомци, Яазииловият син, и с него триста души от мъжки пол.

وَمِن بَنِي زَتَو شَكَنْيا بْنُ يَحْزِئِيلَ وَمَعَهُ ثَلاثُ مِئَةِ رَجُلٍ.

6 О т Адиновите потомци, Ионатановият син Евед, и с него петдесет души от мъжки пол.

وَمِن بَنِي عادِينَ عابِدُ بْنُ يُوناثانَ وَمَعَهُ خَمسُونَ رَجُلاً.

7 О т Еламовите потомци, Готолиевият син Исаия, и с него седемдесет души от мъжки пол.

وَمِن بَنِي عِيلامَ يَشْعِيا بْنُ عَثَلَيا وَمَعَهُ سَبعُونَ رَجُلاً.

8 О т Сефатиевите потомци, Михаиловият син Зевадия, и с него осемдесет души от мъжки пол.

وَمِن بَنِي شَفَطْيا زَبَدْيا بْنُ مِيخائِيلَ وَمَعَهُ ثَمانُونَ رَجُلاً.

9 О т Иоавовите потомци, Ехииловият син Авдия, и с него двеста и осемнадесет души от мъжки пол.

وَمِن بَنِي يُوآبَ عُوبَدْيا بْنُ يَحِيئِيلَ وَمَعَهُ مِئَتانِ وَثَمانِيَةَ عَشَرَ رَجُلاً.

10 О т Селомитовите потомци, Иосифиевият син, и с него сто и шестдесет души от мъжки пол.

وَمِن بَنِي بانِيَ شَلُومِيثَ بْنُ يُشَفْيا وَمَعَهُ مِئَةٌ وَسِتُّونَ رَجُلاً.

11 О т Виваевите {В изданието от 1940 г. Винаевите, печатна грешка.} потомци, Захария Виваевият син, и с него двадесет и осем души от мъжки пол.

وَمِن بَنِي بابايَ زَكَرِيّا بْنُ بابايَ وَمَعَهُ ثَمانِيَةٌ وَعِشرُونَ رَجُلاً.

12 О т Азгадовите потомци, Иоанан Акатановият син, и с него сто и десет души от мъжки пол.

وَمِن بَنِي عَزْجَدَ يُوحَنانُ بْنُ هِقّاطانَ وَمَعَهُ مِئَةٌ وَعَشْرَةُ رِجالٍ.

13 О т послешните, Адоникамовите потомци, <следните>, чиито имена са: Елифалет, Еиил и Семаия, и с тях седемдесет души от мъжки пол.

مِنْ بَنِي أدُونِيقامَ، وَهَذِهِ أسماءُ آخِرِهِمْ: ألِيفَلَطُ وَيَعِيئِيلُ وَشَمْعِيا وَمَعَهُمْ سِتُّونَ رَجُلاً.

14 А от Вагуевите потомци, Утай и Завуд, и с тях седемдесет души от мъжки пол.

وَمِن بَنِي بَغْوايَ عُوتايُ وَزَبُّودُ وَمَعهُما سَبعُونَ رَجُلاً. العَودَةُ إلَى مَدِينَةِ القُدس

15 Т ия събрах при реката, която тече към Аава, и там се разположихме в стан три дни; а като прегледах людете и свещениците, не намерих там ни един от потомците на Левия.

فَجَمَعتُهُمْ عِندَ القَناةِ الَّتِي تَجْرِي باتِّجاهِ نَهْرِ أهْوا، وَخَيَّمنا هُناكَ ثَلاثَةَ أيّامٍ. وَبَحَثتُ بَينَ الشَّعبِ وَالكَهَنَةِ، فَلَمْ أجِدْ أحَداً مِنْ بَنِي لاوِي هُناكَ.

16 Т огава пратих за по-видните човеци Елиезера, Ариила, Семаия, Елнатана, Ярива, Елнатана, Натана, Захария и Месулама, и за благоразумните мъже Иоярива и Елнатана,

وَاسْتَدعَيتُ ألِيعَزَرَ وَأرِيئِيلَ وَشَمْعِيا وَألْناثانَ وَيارِيبَ وَألْناثانَ وَناثانَ وَزَكَرِيّا وَمَشُلّامَ، وَهُمْ مِنَ القادَةِ. كَما اسْتَدعَيتُ يُويارِيبَ وَألناثانَ، وَهُما حَكِيمانِ.

17 и дадох им поръчка до началника на мястото Касифия, Идо; и казах им какво да казват на Идо и на братята му нетинимите на мястото Касифия, да ни изпратят служители за дома на нашия Бог.

وَأرسَلتُهُمْ إلَى إدُّو، القائِدِ فِي المَكانِ المُسّمَّى كَسِفْيا، وَأعلَمتُهُمْ ماذا يَقُولُونَ لإدُّو وَإخوَتِهِ وَخُدّامِ الهَيكَلِ فِي كَسِفْيا، لِكَي يُرسِلُوا إلَينا مُساعِدِينَ لِهَيكَلِ إلَهِنا.

18 И понеже добрата ръка на нашия Бог беше над нас, те ни доведоха един разумен човек от потомците на Маалия, син на Левия, син на Израиля; също и Саравия със синовете му и братята му, осемнадесет души;

وَلأنَّ إلَهَنا الصّالِحَ ساعَدَنا، أرسَلُوا إلَينا رَجُلاً حَكِيماً مُقتَدِراً مِنْ بَنِي مَحلِي بْنِ لاوِي بْنِ إسْرائِيلَ، إذْ أرْسَلُوا شَرَبْيا وَأبناءَهُ وَإخوَتَهُ، وَكانُوا ثَمانِيَةَ عَشَرَ رَجُلاً.

19 и Асавия, и с него Исаия от Мерариевите потомци, братята му и синовете им, двадесет души;

كَما أرسَلُوا إلَينا حَشَبْيا وَيَشَعْيا مِنْ بَنِي مَرارِي وَإخوَتَهُمْ وَبَنِيهُمْ، وَكانُوا عِشرِينَ رَجُلاً.

20 и от нетинимите, които Давид и първенците бяха определили за прислуга на левитите, двеста и двадесет нетиними. Всички тия бяха споменати по име.

وَأرسَلُوا أيضاً خُدّامَ الهَيكَلِ الَّذِينَ عَيَّنَ داوُدُ وَالمَسؤُولُونَ آباءَهُمْ لِيُساعِدُوا اللّاوِيِّينَ. وَكانُو مِئَتَينِ وَعِشرِينَ خادِماً مِنْ خُدّامِ الهَيكَلِ. وَكانَتْ جَميعُ أسْمائِهِمْ مُدَوَّنَةً.

21 Т огава прогласих пост там при реката Аава, за да се смирим пред нашия Бог, и да просим от Него добър път за нас, за чадата ни, и за всичкия ни имот.

وَهُناكَ عِندَ نَهرِ أهْوا أعلَنتُ صَوماً لِكَي نَتَواضَعَ أمامَ إلَهِنا وَنَطلُبُ مِنهُ رِحلَةً آمِنَةً لَنا وَلِصِغارِنا وَلِكُلِّ مُقتَنَياتِنا،

22 З ащото ме беше срам да поискам от царя войници и конници, за да ни помогнат против неприятели по пътя; понеже бяхме говорили на царя казвайки: Ръката на нашия Бог е за добро над всички, които Го търсят, а силата Му и гневът Му са против всички, които Го оставят.

لأنِّي استَحَيتُ أنْ أطلُبَ مِنَ المَلِكِ جُنُوداً وَفُرساناً لِحِمايَتِنا مِنْ أعدائِنا فِي الطَّرِيقِ. فَقَد قُلنا لَهُ: «إلَهُنا يُعِينُ كُلَّ الَّذِينَ يَتَّكِلُونَ عَلَيهِ، وَيَغضَبُ عَلَى كُلِّ الَّذِينَ يَبتَعِدُونَ عَنهُ.»

23 П остихме, прочее, и молихме се на нашия Бог за това, и Той ни послуша.

وَهَكَذا صُمنا وَصَلَّينا لإلَهِنا مِنْ أجلِ رِحلَةٍ آمِنَةٍ، فَاسْتَجابَ لَنا.

24 Т огава отделих дванадесет от главните свещеници - Саравия, Асавия, и с тях десет от братята им -

ثُمَّ اخْتَرتُ اثنَي عَشَرَ مِنْ قادَةِ الكَهَنَةِ مَعَ شَرَبْيا وَحَشَبْيا وَعَشْرَةً مِنْ أقارِبِهِمْ مَعَهُمْ.

25 и претеглих им среброто, златото и вещите, които царят, съветниците му и първенците му, и целият Израил, който се намираше там, бяха дали в принос за дома на нашия Бог;

وَبَعدَ ذَلِكَ وَزَنْتُ وَأعطَيتُهُمِ الفِضَّةَ وَالذَّهَبَ وَالآنِيَةَ، وَهِيَ تَقدِمَةٌ لِهَيكَلِ إلَهِنا مِنَ المَلِكِ وَمُستَشارِيهِ وَمَسؤولِيهِ وَكُلِّ بَنِي إسْرائِيلَ الَّذِينَ هُناكَ.

26 п ретеглих, прочее, в ръката им шестстотин и петдесет таланти сребро, сто таланта сребърни вещи, сто таланта злато,

وَقَد وَزَنْتُ وَأعطَيتُهُمْ سِتَّ مِئَةٍ وَخَمْسِينَ قِنْطاراً مِنَ الفِضَّةِ، وَمِئَةَ قِنْطارٍ مِنَ الآنِيَةِ الفِضِّيَّةِ، وَمِئَةَ قِنْطارٍ مِنَ الذَّهَبِ،

27 д вадесет златни паници, хиляда драхми на тегло, и два съда от добра лъскава мед, скъпоценни като злато.

وَعِشرِينَ زِبدِيَّةً ذَهَبِيَّةً تُعادِلُ ألْفَ دِرْهَمٍ، وَإنائَينِ مِنَ البُرونْزِ المَصقُولِ ثَمِينَتَينِ كَالذَّهَبِ.

28 И рекох им: Вие сте свети Господу, и вещите са свети; защото среброто и златото са доброволен принос на Господа Бога на бащите ви;

ثُمَّ قُلْتُ للكَهَنَةِ: «أنتُمْ مُكَرَّسُونَ للهِ ، وَهَذِهِ الآنِيَةُ مُكَرَّسَةٌ لَهُ أيضاً. وَالفِضَّةُ وَالذَّهَبُ هِيَ تَقْدِماتٌ لإلَهِ آبائِكُمْ.

29 в нимавайте, <прочее>, и пазете ги докле ги претеглите пред по-първите от свещениците и левитите и началниците на Израилевите бащини <домове> в Ерусалим, в стаите на Господния дом.

فَاحرُسُوها بِعِنايَةٍ إلَى أن تَزِنُوها أمامَ قادَةِ الكَهَنَةِ وَاللّاوِيِّينَ وَقادَةِ عَشائِرِ شَعبِ اللهِ فِي مَدينَةِ القُدْسِ، فِي غُرَفِ بَيتِ اللهِ.»

30 И тъй, свещениците и левитите приеха среброто, златото и вещите в размер на това тегло, за да ги донесат в Ерусалим в дома на нашия Бог.

فَأخَذَ الكَهَنَةُ وَاللّاوِيِّونَ الفِضَّةَ وَالذَّهَبَ الَّتِي وُزِنَت لِكَي يُحضِرُوها إلَى مَدينَةِ القُدْسِ، إلَى هَيكَلِ إلَهِنا.

31 Т огава на дванадесетия ден от първия месец станахме от реката Аава, за да отидем в Ерусалим; и ръката на нашия Бог бе над нас за <добро>, та ни избави от неприятелска ръка и от причакващи по пътя.

وَغادَرنا نَهرَ أهْوا فِي الثّانِي عَشَرَ مِنَ الشَّهرِ الأوَّلِ للِذَّهابِ إلَى مَدينَةِ القُدْسِ. وَكانَ إلَهُنا مَعَنا، فَحَمانا طَوالَ الرِّحلَةِ مِنْ قُوَّةِ أعدائِنا وَكَمائِنِ قُطّاعِ الطُّرُقِ.

32 И като стигнахме в Ерусалим, седяхме там три дни.

وَوَصَلنا أخِيراً إلَى مَدينَةِ القُدْسِ، وَاستَرَحنا فِيها ثَلاثَةَ أيّامٍ.

33 А на четвъртия ден, в дома на нашия Бог, среброто, златото и вещите се претеглиха в ръката на Меримота, син на свещеник Урия, с когото бе Елеазар Финеесовият син, и с тях левитите Иозавад, Исусовият син и Ноадия, Вануевият син, -

وَفِي اليَومِ الرّابِعِ وَزَنّا الفِضَّةَ وَالذَّهَبَ وَالآنِيَةَ فِي هَيكَلِ إلَهِنا، وَأعْطَيْناها لِمَرِمُوثَ بْنِ أُورِيّا الكاهِنِ، وَمَعَهُ ألِعازارُ بْنُ فِينَحاسَ، وَمَعَهُما اللّاوِيّانِ يُوزابادُ بْنُ يَشُوعَ وَنُوعَدْيا بْنُ بَنُّوِيَ.

34 в сичко <се предаде> под брой и по тегло; и цялото тегло се записа в същото време.

وَتَمَّ التَحَقُقُ مِنْ كُلِّ شَئٍ بِالعَدَدِ وَالوَزنِ، وَسُجِّلَ الوَزنُ الكُلِيُّ فِي ذَلِكَ الوَقتِ.

35 З авърналите се от плен, които бяха дошли от заточение, принесоха всеизгаряния на Израилевия Бог, дванадесет юнци за целия Израил, деветдесет и шест овена, седемдесет и седем агнета, и дванадесет козела в принос за грях, всички тия във всеизгаряния на Господа.

ثُمَّ قَدَّمَ اليَهُودُ العائِدُونَ مِنَ السَّبيِ ذَبائِحَ صاعِدَةً لإلَهِ إسْرائِيلَ: اثنَي عَشَرَ ثَوراً عَن كُلِّ شَعبِ اللهِ، وَسِتَّةً وَتِسعِينَ كَبْشاً وَسَبعَةً وَسَبعِينَ حَمَلاً وَاثنَي عَشَرَ تَيساً ذَبائِحَ خَطِيَّةٍ. وَكانَ هَذا كُلُّهُ ذَبِيحَةً صاعِدَةً للهِ.

36 И предадоха царските поръчки на царските сатрапи {Т.е. Главни управители.} и на областните управители отсам реката; и те помагаха на людете и на Божия дом.

وَسَلَّمُوا أوامِرَ المَلِكِ إلَى الحُكّامِ وَالوُلاةِ فِي إقلِيمِ غَرْبِ النَّهرِ، فَقَدَّمُوا العَونَ لِلشَّعبِ وَلِبَيتِ اللهِ.