1 О плакване на Давида, което той пя Господу поради думите на вениаминеца Хус. Господи Боже мой, на Тебе уповавам; Спаси ме от всичките ми гонители, и избави ме;

يا إلَهِي ، عَلَيكَ أتَّكِلُ. خَلِّصْنِي مِنْ كُلِّ مُضْطَهِدِيَّ. أنقِذْنِي.

2 Д а не би да скъса като лъв душата ми И я раздере без да се намери избавител.

لِئَلّا يُمَزِّقُونِي كَأسَدٍ، فَأَتَمّزَّقَ وَلا مُنقِذَ لِي!

3 Г осподи Боже мой, ако съм сторил аз това, - Ако има в ръцете ми беззаконие,

يا إلَهِي ، إنْ كُنْتُ قَدِ اقتَرَفْتُ السَّيِّئاتِ، وَإنْ اقتَرَفَتْ يَدايَ شَرّاً،

4 А ко съм въздал зло на онзи, който бе в мир с мене, Или съм обрал онзи, който ми е без причина гонител,

إنْ كُنتُ قَدْ أسَأْتُ إلَى مَنْ يُسالِمُنِي، وَإنْ غَنِمْتُ غَنائِمَ مِنْ عَدُوِّي بِلا سَبَبٍ،

5 Т о нека подгони неприятелят душата ми и <я> стигне, Нека стъпче в земята живота ми. И нека повали в пръстта славата ми. (Села).

فَلَيْتَ عَدُوِّي يَسعَى إلَى قَتلِي، وَيُمسِكُ بِي وَيَدُوسُ حَياتِي فِي الأرْضِ! وَيَضَعُ نَفسِي وَكَرامَتِي فِي التُّرابِ. سِلاهْ

6 С тани, Господи, в гнева Си; Подигни се срещу яростта на противниците ми, И събуди се заради мене, Ти, Който си отредил съда.

قُمْ يا اللهُ وَأظهِرْ غَضَبَكَ! وَتَصَدَّ لِأعدائِيَ الغاضِبِينَ! أيِّدْنِي بِالعَدلِ الَّذِي أوْصَيْتَنا بِهِ!

7 И нека събраните племена те обикалят; И ти се върни <да седнеш> на високо над тях.

لِتَجتَمِعْ حَولَكَ الشُّعُوبُ، وَلْتَرتَفِعْ عَلَيها قاضِياً.

8 Г оспод съди племената; Съди и мене, Господи, според правдата ми; И според моето незлобие нека ми бъде.

اللهُ هُوَ مَنْ يُدِينُ الشُّعُوبَ. فَاقْضِ لِي يا اللهُ حَسَبَ صَلاحِيَ وَنَزاهَتِي.

9 Н ека се спре вече беззаконието на нечестивите; А праведният утвърди Ти, Боже праведни, Който изпитваш сърцата и вътрешностите.

اقطَعْ شَرَّ الأشْرارِ وَأعِنِ المُستِقِيمَ. فَأنتَ أيُّها الإلَهُ البارُّ، فاحِصُ الأفكارِ وَالقُلُوبِ.

10 М оята защита е в Бога, Който избавя ония, които са с право сърце.

تُرسِي هُوَ اللهُ، مُخَلِّصُ الصّالِحِينَ الأُمَناءَ.

11 Б ог е праведен съдия, Да! Бог Който се гневи всеки ден <на нечестивия>.

اللهُ قاضٍ عادِلٌ. وَهُوَ يَدِينُ الأشْرارَ عَلَى الدَّوامِ.

12 А ко се не обърне <нечестивия>, Той ще изостри меча Си; Запънал и приготвил е лъка Си.

فَإذا لَمْ يَتُبِ الشِّرِّيرُ إلَى اللهِ، سَيَستَلُّ اللهُ سَيفَهُ، وَيَسْحَبُ قَوْسَهُ القَوِيَّ وَيُصَوِّبُ إلَيهِ.

13 П риготвил е против него и смъртоносни оръдия; Прави стрелите Си огнени <стрели>.

أعَدَّ اللهُ أسلِحَتَهُ المُمِيتَةَ لِلشِّرِّيرِ، مُستَخدِماً حَتَّى سِهاماً نارِيَّةً.

14 Е то, <нечестивият> е в мъки да роди беззаконие, Зачна нечестие и роди лъжа.

ها هُوَ الشِّرِّيرُ يَحْمِلُ الشَّرَّ. يَحبَلُ بِأعمالِ الأذَى، وَيَلِدُ الخِداعَ.

15 И зкопал е ров и направил го дълбок; Но той <сам> ще падне в ямата, която направи.

قَدْ يَحْفِرُ إنسانٌ حُفرَةً وَيُغَطِّيها لِتَكُونَ فَخّاً. فَيَقَعُ هُوَ فِيها.

16 Н ечестието му ще се върне на самата негова глава, И насилието му ще слезе на самото негово теме.

يَهوِي عَلَى رَأْسِهِ الفَخُّ الَّذِي صَنَعَهُ. وَعَلَى جُمجُمَتِهِ يَقَعُ عُنْفُهُ وَظُلْمُهُ.

17 А з ще хваля Господа за Неговата правда, И ще възпявам името на Всевишния Господ.

أسَبِّحُ اللهَ حَسَبَ بِرِّهِ. أُرَنِّمُ مَزامِيرَ إكْراماً لاسْمِ اللهِ العَلِيِّ.