Йов 21 ~ ﺃﻳﻮﺏ 21

picture

1 Т огава Иов в отговор рече:

فَأجابَ أيُّوبُ:

2 С лушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.

«اسْمَعُونِي جَيِّداً، فَهَكَذا تُعَزُّونَنِي.

3 П отърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.

احتَمِلُونِي وَدَعُونِي أتَكَلَّمْ، وَبَعدَ ذَلِكَ استَهزِئُوا بِي.

4 З а човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?

«شَكوايَ لَيسَتْ مِنْ إنسانٍ، وَلِهَذا لا صَبْرَ لِي.

5 П огледнете на мене и почудете се, И турете ръка на устата си.

تَفَرَّسُوا فِي وَجهِي وَاندَهِشُوا، وَضَعُوا أيدِيكُمْ عَلَى أفواهِكُمْ.

6 С амо да си наумя <тия въпроси> ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.

حِينَ أُفَكِّرُ فِي الأمرِ أرْتَعِبُ، وَيَرتَجِفُ كُلُّ كِيانِي.

7 З ащо живеят нечестивите, Остаряват, даже стават и много силни.

لِماذا يَحيا الأشرارُ؟ نَعَم! يُعَمِّرُونَ طَويلاً وَتَزدادُ ثَرَواتُهُمْ؟

8 Ч адата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.

نَسلُهُمْ قائِمٌ أمامَهُمْ، وَيَرَوْنَ أحفادَهُمْ بِعُيُونِهِمْ.

9 Д омовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.

بُيُوتُهُمْ آمِنَةٌ مُطمَئِنَّةٌ، وَاللهُ لا يُعاقِبُهُمْ.

10 Г оведата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята,

ثَوْرُ الشِّرِّيرِ يُلْقِحُ وَلا يَفشَلُ، وَبَقَرَتُهُ تَلِدُ وَلا تُجهِضُ.

11 П ущат чадата си като овце; И децата им скачат.

يُطلِقُونَ صِغارَهُمْ لِيَلعَبُوا كَالحِملانِ، وَيَرقُصُ أبناؤُهُمْ.

12 П еят при <музиката на> тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.

يَعزِفُونَ عَلَى الدُّفِّ وَالقِيثارَةِ وَيَحتَفِلُونَ بِالعَزفِ عَلَى النّايِ.

13 П рекарват дните си в благополучие; И в една минута слизат в гроба.

يَقضُونَ كُلَّ حَياتِهِمْ سُعَداءَ، وَيَهبِطُونَ إلَى الهاوِيَةِ فِي سَلامٍ.

14 В се пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.

يَقُولُونَ للهِ: ‹دَعنا! لا نُرِيدُ أنْ نَعرِفَ طُرُقَكَ.

15 Щ о е Всемогъщият та да Му служим? И какво се ползуваме като Го призоваваме?

وَمَنْ هُوَ القَدِيرُ حَتَّى نَعبُدَهُ؟ وَماذا نَنتَفِعُ إنْ صَلَّينا إلَيهِ؟›

16 Е то, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!

«حَقّاً، خَيرُهُمْ لَيسَ فِي يَدِهِمْ. لَكِنِّي لا أقبَلُ نَصِيحَةَ الأشرارِ.

17 К олко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! <Бог им> разпределя болезни в гнева Си.

فَكَثِيراً ما يَنطَفِئُ نُورُ حَياةِ الأشرارِ، أوْ تُصِيبُهُمْ مَصائِبٌ، أوْ يُخَصِّصُ اللهُ لَهُمْ فِي غَضَبِهِ أوجاعاً؟

18 Т е са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.

كَثِيراً ما يَكُونُونَ كَالقَشِّ أمامَ الرِّيحِ، أوْ كَالتِّبْنِ الَّذِي تَحْمِلُهُ العاصِفَةُ؟

19 & lt;Думате>: Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. <По-добре> нека въздаде на сами тях, за да го усещат;

تَقُولُونَ: ‹يَحْفَظُ اللهُ عِقابَ الشِّرِّيرَ لأبنائِهِ.› وَأقُولُ: «بَلْ لِيُجازِهِ هُوَ فَيَعْرِفَ إثمَهُ.»

20 С обствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.

لِيَرَ الشِّرِّيرُ دَمارَهُ بِعَينَيهِ، وَلِيَشرَبْ مِنْ غَضَبِ القَدِيرِ.

21 З ащото какво наслаждение от дома си има <нечестивият> след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?

لأنَّهُ ماذا يُرِيدُ مِنْ بَيتِهِ بَعدَهُ، عِندَما تَنقَضِي شُهُورُ حَياتِهِ؟

22 Щ е научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?

«هَلْ يُعَلِّمُ أحَدٌ اللهَ شَيئاً، وَهُوَ الَّذِي يُدِينُ أعلَى النّاسِ شأناً؟

23 Е дин умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;

يَمُوتُ أحَدُهُمْ فِي قِمَّةِ نَجاحِهِ مُرتاحاً مُطمَئِنّاً.

24 Р ебрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.

أوعِيَتُهُ مَلِيئَةٌ بِاللَّبَنِ، وَمُخُّ عِظامِهِ مَملُوءٌ حَياةً.

25 А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.

وَيَمُوتُ آخَرُ بِمَرارَةِ نَفسِهِ، دُونَ أنْ يَتَذَوَّقَ خَيراً.

26 З аедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.

فَيَضْطَجِعُ الاثنانُ مَعاً فِي التُّرابِ، وَسَرْعانَ ما يُغَطِّيهِما الدُّودُ.

27 Е то, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.

«أنا أعرِفُ أفكارَكُمْ، وَكَيفَ تَتَّفِقُونَ لاتِّهامي ظُلماً.

28 З ащото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?

تَقُولُونَ: ‹شَتّانَ بَينَ بَيتِ الشَّرِيفِ، وَبَينَ خَيمَةِ الأشرارِ!›

29 Н е сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им <примери>, -

«ألَمْ تَسألُوا عابِرِي السَّبِيلِ؟ قَدْ سَمِعْتُمْ شِهاداتِهِمْ:

30 Ч е нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?

إنَّ الشِّرِّيرَ يَنجُو يَومَ البَلوَى، وَأنَّ الأشرارَ يُنقَذُونَ فِي يَومِ الغَضَبِ؟

31 К ой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?

مَنِ وَاجَهَ الشِّرِّيرَ بِأفْعالِهِ يَوماً؟ وَمَن يُجازيهِ بِمِثلِ ما فَعَلَهُ بِالآخَرِينَ؟

32 Н о и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата <си>.

يُحمَلُ إلَى المَقابِرِ، وَيَسهَرُ حارِسٌ عَلَى قَبرِهِ لِيَحْرُسَهُ.

33 Б уците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него.

يُسَرُّ بِتُرابِ الوادِي، وَيَمشِي الجَمِيعُ وَراءَ مَوكِبِ جَنازَتِهِ، وَأمامَهُ جُمهُورٌ بِلا عَدَدٍ.

34 К ак, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава <само> лъжа?

«فَكَيفَ تُعَزُّونَنِي بِكَلِماتٍ فارِغَةٍ، وَأجوِبَتُكُمْ بَعيدَةٌ عَنِ الحَقِّ؟»