1 Т огава Иов в отговор рече:
فَأجابَ أيُّوبُ:
2 С лушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.
«اسْمَعُونِي جَيِّداً، فَهَكَذا تُعَزُّونَنِي.
3 П отърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.
احتَمِلُونِي وَدَعُونِي أتَكَلَّمْ، وَبَعدَ ذَلِكَ استَهزِئُوا بِي.
4 З а човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?
«شَكوايَ لَيسَتْ مِنْ إنسانٍ، وَلِهَذا لا صَبْرَ لِي.
5 П огледнете на мене и почудете се, И турете ръка на устата си.
تَفَرَّسُوا فِي وَجهِي وَاندَهِشُوا، وَضَعُوا أيدِيكُمْ عَلَى أفواهِكُمْ.
6 С амо да си наумя <тия въпроси> ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.
حِينَ أُفَكِّرُ فِي الأمرِ أرْتَعِبُ، وَيَرتَجِفُ كُلُّ كِيانِي.
7 З ащо живеят нечестивите, Остаряват, даже стават и много силни.
لِماذا يَحيا الأشرارُ؟ نَعَم! يُعَمِّرُونَ طَويلاً وَتَزدادُ ثَرَواتُهُمْ؟
8 Ч адата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.
نَسلُهُمْ قائِمٌ أمامَهُمْ، وَيَرَوْنَ أحفادَهُمْ بِعُيُونِهِمْ.
9 Д омовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.
بُيُوتُهُمْ آمِنَةٌ مُطمَئِنَّةٌ، وَاللهُ لا يُعاقِبُهُمْ.
10 Г оведата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята,
ثَوْرُ الشِّرِّيرِ يُلْقِحُ وَلا يَفشَلُ، وَبَقَرَتُهُ تَلِدُ وَلا تُجهِضُ.
11 П ущат чадата си като овце; И децата им скачат.
يُطلِقُونَ صِغارَهُمْ لِيَلعَبُوا كَالحِملانِ، وَيَرقُصُ أبناؤُهُمْ.
12 П еят при <музиката на> тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.
يَعزِفُونَ عَلَى الدُّفِّ وَالقِيثارَةِ وَيَحتَفِلُونَ بِالعَزفِ عَلَى النّايِ.
13 П рекарват дните си в благополучие; И в една минута слизат в гроба.
يَقضُونَ كُلَّ حَياتِهِمْ سُعَداءَ، وَيَهبِطُونَ إلَى الهاوِيَةِ فِي سَلامٍ.
14 В се пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.
يَقُولُونَ للهِ: ‹دَعنا! لا نُرِيدُ أنْ نَعرِفَ طُرُقَكَ.
15 Щ о е Всемогъщият та да Му служим? И какво се ползуваме като Го призоваваме?
وَمَنْ هُوَ القَدِيرُ حَتَّى نَعبُدَهُ؟ وَماذا نَنتَفِعُ إنْ صَلَّينا إلَيهِ؟›
16 Е то, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!
«حَقّاً، خَيرُهُمْ لَيسَ فِي يَدِهِمْ. لَكِنِّي لا أقبَلُ نَصِيحَةَ الأشرارِ.
17 К олко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! <Бог им> разпределя болезни в гнева Си.
فَكَثِيراً ما يَنطَفِئُ نُورُ حَياةِ الأشرارِ، أوْ تُصِيبُهُمْ مَصائِبٌ، أوْ يُخَصِّصُ اللهُ لَهُمْ فِي غَضَبِهِ أوجاعاً؟
18 Т е са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.
كَثِيراً ما يَكُونُونَ كَالقَشِّ أمامَ الرِّيحِ، أوْ كَالتِّبْنِ الَّذِي تَحْمِلُهُ العاصِفَةُ؟
19 & lt;Думате>: Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. <По-добре> нека въздаде на сами тях, за да го усещат;
تَقُولُونَ: ‹يَحْفَظُ اللهُ عِقابَ الشِّرِّيرَ لأبنائِهِ.› وَأقُولُ: «بَلْ لِيُجازِهِ هُوَ فَيَعْرِفَ إثمَهُ.»
20 С обствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.
لِيَرَ الشِّرِّيرُ دَمارَهُ بِعَينَيهِ، وَلِيَشرَبْ مِنْ غَضَبِ القَدِيرِ.
21 З ащото какво наслаждение от дома си има <нечестивият> след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?
لأنَّهُ ماذا يُرِيدُ مِنْ بَيتِهِ بَعدَهُ، عِندَما تَنقَضِي شُهُورُ حَياتِهِ؟
22 Щ е научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?
«هَلْ يُعَلِّمُ أحَدٌ اللهَ شَيئاً، وَهُوَ الَّذِي يُدِينُ أعلَى النّاسِ شأناً؟
23 Е дин умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;
يَمُوتُ أحَدُهُمْ فِي قِمَّةِ نَجاحِهِ مُرتاحاً مُطمَئِنّاً.
24 Р ебрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.
أوعِيَتُهُ مَلِيئَةٌ بِاللَّبَنِ، وَمُخُّ عِظامِهِ مَملُوءٌ حَياةً.
25 А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.
وَيَمُوتُ آخَرُ بِمَرارَةِ نَفسِهِ، دُونَ أنْ يَتَذَوَّقَ خَيراً.
26 З аедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.
فَيَضْطَجِعُ الاثنانُ مَعاً فِي التُّرابِ، وَسَرْعانَ ما يُغَطِّيهِما الدُّودُ.
27 Е то, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.
«أنا أعرِفُ أفكارَكُمْ، وَكَيفَ تَتَّفِقُونَ لاتِّهامي ظُلماً.
28 З ащото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?
تَقُولُونَ: ‹شَتّانَ بَينَ بَيتِ الشَّرِيفِ، وَبَينَ خَيمَةِ الأشرارِ!›
29 Н е сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им <примери>, -
«ألَمْ تَسألُوا عابِرِي السَّبِيلِ؟ قَدْ سَمِعْتُمْ شِهاداتِهِمْ:
30 Ч е нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?
إنَّ الشِّرِّيرَ يَنجُو يَومَ البَلوَى، وَأنَّ الأشرارَ يُنقَذُونَ فِي يَومِ الغَضَبِ؟
31 К ой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?
مَنِ وَاجَهَ الشِّرِّيرَ بِأفْعالِهِ يَوماً؟ وَمَن يُجازيهِ بِمِثلِ ما فَعَلَهُ بِالآخَرِينَ؟
32 Н о и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата <си>.
يُحمَلُ إلَى المَقابِرِ، وَيَسهَرُ حارِسٌ عَلَى قَبرِهِ لِيَحْرُسَهُ.
33 Б уците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него.
يُسَرُّ بِتُرابِ الوادِي، وَيَمشِي الجَمِيعُ وَراءَ مَوكِبِ جَنازَتِهِ، وَأمامَهُ جُمهُورٌ بِلا عَدَدٍ.
34 К ак, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава <само> лъжа?
«فَكَيفَ تُعَزُّونَنِي بِكَلِماتٍ فارِغَةٍ، وَأجوِبَتُكُمْ بَعيدَةٌ عَنِ الحَقِّ؟»