1 А Ноемин имаше един сродник по мъжа си, многоимотен човек, от рода на Елимелеха, на име Вооз.

وَكانَ لِنُعْمِي رَجُلٌ مِنْ أقارِبِ زَوْجِها اسْمُهُ بُوعَزُ. وَقَدْ كانَ رَجُلاً غَنِيّاً مِنْ عائِلَةِ ألِيمالِكَ.

2 И моавката, Рут, каза на Ноемин: Да отида на нивата да събирам класове подир онзи, чието благоволение придобия. И тя й рече: Иди, дъщерьо моя.

وَفِي أحَدِ الأيّامِ، قالَتْ راعُوثُ المُوآبِيَّةُ لِنُعْمِي: «أوَدُّ الذَّهابَ إلَى الحُقُولِ لِألتَقِطَ سَنابِلَ وَراءَ مَنْ يُحسِنُ إلَيَّ وَيَسْمَحُ لِيَ بِذَلِكَ.» فَقالَتْ نُعْمِي لَها: «نَعَمْ يا ابْنَتِي، افعَلِي هَذا.»

3 И тя отиде, и като стигна, събираше класове в нивата подир жетварите; и случи й се да попадне на нивата, която беше дал на Вооза, човекът от рода на Елимелеха.

فَذَهَبَتْ وَوَصَلَتْ إلَى أحَدِ الحُقُولِ. وَابْتَدَأتْ تَلْتَقِطُ سَنابِلَ وَراءَ الحَصّادِينَ. فَإذا بِذَلِكَ الحَقلِ مِنْ حُقُولِ بُوعَزَ الَّذِي مِنْ عائِلَةِ ألِيمالِكَ.

4 И , ето, Вооз дойде от Витлеем та рече на жетварите: Господ с вас! И те му отговориха: Господ да те благослови!

وَبَعْدَ مُدَّةٍ، أتَى بُوعَزُ مِنْ مَدِينَةِ بَيتَ لَحمَ إلَى الحَقلِ، وَحَيّا الحَصّادِينَ وَقالَ: « اللهُ مَعْكُمْ.» فَرَدُّوا: «يُبارِكُكَ اللهُ.»

5 Т огава Вооз рече на слугата си, настойника на жетварите: Чия е тая млада жена?

ثُمَّ سَألَ بُوعَزُ خادِمَهُ المَسؤُولَ عَنِ الحَصّادِينَ: «ابْنَةُ مَنْ هَذِهِ الفَتاةُ؟»

6 И слугата, настойникът на жетварите, рече в отговор: Тая млада жена е моавката, която се върна с Ноемин от Моавската земя;

فَأجابَ الخادِمُ المَسؤُولُ عَنِ الحَصّادِينَ: «هَذِهِ فَتاةٌ مُوآبِيَّةٌ. هِيَ الَّتِي رَجِعَتْ مَعَ نُعْمِي مِنْ حُقُولِ مُوآبَ.

7 и тя рече: Да бера, моля, класове, и да събера нещо между снопите подир жетварите. И тъй тя дойде та стоя от сутринта до сега, само че си почина малко в къщи.

قالَتْ إنَّها تُرِيدُ أنْ تَلْتَقِطَ السَّنابِلَ الَّتي تَبْقَى بَيْنَ الحُزَمِ وَراءَ الحَصّادِينَ. فَأتَتْ مُنذُ الصَّباحٍ وَمَكَثَتْ إلَى الآنَ. وَهَذا بَيتُها، لَيسَ بَعِيداً مِنْ هُنا.»

8 Т огава Вооз рече на Рут: Чуеш ли, дъщерьо моя? не ходи да събираш класове на друга нива, и да си не отидеш от тук, но стой тук при момичетата ми.

فَقالَ بُوعَزُ لِراعُوثَ: «اسْمَعِي يا ابْنَتِي، لا تَذْهَبِي إلَى حَقلٍ آخَرَ لِتَلْتَقِطِي السَّنابِلَ. ابْقَي هُنا قَرِيبَةً مِنَ العامِلاتِ لَدَيَّ.

9 Н ека очите ти бъдат в нивата, гдето ще жънат, и ходи подир тях; ето, аз заръчах на момчетата да се не досягат до тебе; и когато си жадна, иди при съдовете та пий от онова, което момчетата са налели.

راقِبِيهُنَّ لِتَعْرِفي إلَى أيَّةِ حُقُولٍ يَذْهَبْنَ لِلحَصادِ، وَاتبَعِيهِنَّ إلَيها. وَها أنا أمَرْتُ العامِلِينَ لَدَيَّ بِأنْ لا يُزعِجُوكِ. وَإذا عَطِشْتِ، اشْرَبِي مِنْ أوعِيَةِ الماءِ الَّتِي يَشْرَبُ مِنْها العُمّالُ.»

10 И тя падна на лице та се поклони до земята, и рече му: Как придобих аз твоето благоволение, та да ме пригледаш, като съм чужденка?

فَسَقَطَتْ راعُوثُ عَلَى الأرْضِ، وَسَجَدَتْ عَلَى وَجهِها إلَى الأرْضِ، وَقالَتْ لَهُ: «كَيفَ أحسَنْتَ إلَيَّ فَلاحَظتَ وُجُودِي، رُغمَ أنَّنِي فَتاةٌ غَرِيبَةٌ؟»

11 А Вооз в отговор й рече: Каза ми се напълно всичко, що си сторила на свекърва си подир смъртта на мъжа си, и как си оставила баща си и майка си и родината си, та си дошла между люде, които по-преди не си познавала.

فَأجابَها بُوعَزُ: «قَد أخبَرُونِي كَثِيراً عَنْ كُلِّ الأُمُورِ الحَسَنَةِ الَّتِي فَعَلْتِها نَحوَ حَماتِكِ بَعدَ مَوتِ زَوجِكِ، فَقَدْ تَرَكتِ أباكِ وَأُمَّكِ وَوَطَنَكِ، وَأتَيتِ إلَى شَعبٍ لَمْ تَعرِفِيهِ مِنْ قَبلُ.

12 Г оспод да ти отплати за делото ти, и пълна награда да ти се даде от Господа Израилевия Бог, под Чиито крила си дошла да се подслониш.

لِيُجازِكِ اللهُ عَلَى العَمَلِ الصّالِحِ الَّذِي فَعَلتِهِ. وَلتَكُنْ مُكافَأتُكِ كامِلَةً مِنَ اللهِ ، إلَهِ إسْرائِيلَ، الَّذِي جِئتِ إلَيهِ لِلاحتِماءِ بِجَناحَيِهِ.»

13 И тя рече: Да придобия твоето благоволение, господарю мой; понеже ти ме утеши и понеже говори благосклонно на слугинята си, ако и да не съм като някоя от твоите слугини.

فَقالَتْ راعُوثُ: «لَيتَنِي أكُونُ عِندَ حُسنِ ظَنِّكَ يا سَيِّدِي، لِأنَّكَ كُنتَ لَطِيفاً مَعِي وَمُحسِناً إلَيَّ. وَقَدْ تَكَلَّمْتَ بِكَلِماتٍ لَطِيفَةٍ إلَيَّ أنا خادِمَتَكَ، مَعَ أنَّنِي لا أسْتَحِقُّ أنْ أكُونَ واحِدَةً مِنْ جَوارِيكَ.»

14 И когато настана времето за ядене, Вооз й рече: Дойди тука, та яж от хляба, и натопи залъка си в оцета. Тя, прочее, седна до жетварите; а той й подаде пържена пшеница, та яде и се насити и остави нещо.

وَفِي وَقتِ الغَداءِ، قالَ بُوعَزُ لَها: «تَعالَي وَتَناوَلِي الطَّعامَ مَعَنا، وَاغمِسِي خُبزَكِ فِي هَذا الطَّعامِ.» فَجَلَسَت راعُوثُ إلَى جانِبِ الحَصّادِينَ. ثُمَّ أعْطاها بُوعَزُ بَعضَ الفَرِيكَةِ المَشوِيَّةِ، فَأكَلَت حَتَّى شَبِعَت، وَفَضُلَ مِنْ طَعامِها.

15 А като стана да бере класове, Вооз заповяда на момчетата си, като каза: И между снопите нека събира класове; не я мъмрете;

ثُمَّ قامَتْ لِتَعُودَ إلَى جَمعِ السَّنابِلِ. فَأوصَى بُوعَزُ العامِلِينَ لَدَيهِ وَقالَ لَهُمْ: «دَعُوها تَجْمَعْ حَتَّى بَينَ أكْداسِ الحُبُوبِ، وَلا تُحْرِجُوها أوْ تُزعِجُوها.

16 и даже изваждайте нещо за нея от ръкойките и оставяйте го, и нека го събира без да й забранявате.

تَعَمَّدُوا أنْ تُسْقِطُوا بَعْضَ السَّنابِلِ السَّمِينَةِ أيضاً، وَاترُكُوها وَراءَكُمْ كَي تَلتَقِطَها. تَذَكَّرُوا أنْ لا تُزعِجُوها.» نُعمِي تَعلَمُ بِأمرِ بُوعَز

17 Т ака тя береше класове в нивата до вечерта; па очука събраното, и то беше около една ефа ечемик.

وَهَكَذا بَقِيَت فِي الحَقلِ لِجَمعِ السَّنابِلِ حَتَّى المَساءِ. ثُمَّ دَرَسَتْ ما جَمَعَتهُ، فَكانَ مِقدارَ قُفَّةٍ مِنَ الشَّعِيرِ.

18 И взе това та влезе в града, и свекърва й видя колко класове бе събрала; и <Рут> извади та й даде онова, което беше оставила след като се бе наситила.

فَحَمَلَتْ ما دَرَسَتْهُ وَعادَتْ إلَى البَلدَةِ. وَأرَت راعُوثُ حَماتَها ما جَمَعَتْهُ. ثُمَّ أخرَجَتِ الطَّعامَ الَّذِي زادَ عَنْ حاجَتِها مِنَ وَجْبَةِ الغَداءِ، وَأعْطَتْهُ لَها.

19 И свекърва й рече: Где събира днес класове? и где работи? Благословен да бъде оня, който те пригледа. И тя яви на свекърва си в чия <нива> бе работила, като каза: Името на човека, у когото работих днес, е Вооз.

فَقالَتْ لَها حَماتُها: «أينَ التَقَطْتِ السَّنابِلَ اليَومَ؟ أينَ عَمِلْتِ؟ مُبارَكٌ الرَّجُلُ الَّذِي انْتَبَهَ إلَيكِ.» فَأخبَرَتْ راعُوثُ حَماتَها بِكُلِّ ما حَدَثَ مَعَ الرَّجُلِ، وَقالَتْ: «اسمُ الرَّجُلِ الَّذِي عَمِلتُ عِندَهُ اليَومَ بُوعَزُ.»

20 И Ноемин рече на снаха си: Благословен от Господа оня, който не лиши от милостта си ни живите, ни умрелите. Рече й още Ноемин: Тоя човек е от нашия род, близък нам сродник.

فَقالَتْ نُعمِي لِكِنَّتِها: «لِيُبارِكْهُ اللهُ ، الَّذِي هُوَ مُحسِنٌ وَأمِينٌ نَحوَ الأمواتِ وَالأحياءِ.» ثُمَّ قالَتْ نُعمِي لِراعُوثَ: «بُوعَزُ مِنْ أقرِبائِنا، وَهُوَ مِنْ حُماتِنا.»

21 И Рут моавката каза: При това, той ми рече: Да не се делиш от момчетата ми докато не свършат цялата ми жетва.

فَقالَتْ راعُوثُ المُوآبِيَّةُ: «وَقَدْ قالَ لِي أيضاً: ‹التَصِقِي بِالعامِلاتِ وَالعامِلِينَ لَدَيَّ إلَى أنْ يُكمِلُوا الحَصادَ كُلَّهُ.›»

22 И Ноемин рече на снаха си Рут: Добре е, дъщерьо моя, да излизаш с неговите момичета, и да те не срещат в друга нива.

فَقالَتْ نُعمِي لِكِنَّتِها راعُوثُ: «يا ابنَتِي، جَيِّدٌ أنْ تُلازِمِي جَوارِيِهِ حَتَّى لا يَعتَدِيَ عَلَيكِ أحَدٌ فِي أيِّ حَقلٍ آخَرَ.»

23 И така, тя се привърза при момичетата на Вооза, за да бере класове догде се свърши ечемичната жетва и пшеничната жетва; и седеше със свекърва си.

فَالتَصَقَتْ راعُوثُ بِجَوارِي بُوعَزَ لِتَلتَقِطَ السَّنابِلَ حَتَّى نِهايَةِ حَصادِ الشَّعِيرِ، بَلْ وَحَتَّى نِهايَةِ حَصادِ القَمْحِ. وَكانَتْ تَسكُنُ مَعَ حَماتِها.