1 Т огава Иов в отговор рече: -

فَأجابَ أيُّوبُ:

2 Н аистина <само> вие сте люде, И с вас ще умре мъдростта!

«لا بُدَّ أنَّكُمْ أهلُ الحِكْمَةِ. وَتَمُوتُ الحِكْمَةُ بِمَوْتِكُمْ!

3 Н о и аз имам разум както и вие; Не съм по-долен от вас; И такива работи, кой ги не знае?

لَكِنْ لِي أنا أيضاً عَقلٌ مِثلَكُمْ، فَلَسْتُ أقِلَّ مِنكُمْ. فَمَنْ لا يَعْرِفُ هَذا الَّذِي تَقُولُونَهُ؟

4 С танах за поругание на ближния си, Човек, който призовавах Бога, и Той му отговаряше, - Праведният, непорочният човек стана за поругание!

«ها قَد أصبَحْتُ أُضْحُوكَةً لِأصدِقائِي. يَقُولُونَ دَعا اللهَ، فَاسْتَجابَ إلَيهِ بِالآلامِ. فَها هُوَ البّارُّ وَالمُستَقِيمُ يُصبِحُ أُضْحُوكَةً.

5 Т оя, чиито нозе са близо до подхлъзване, Е като презрян светилник в мисълта на благополучния.

فَالَّذِينَ يَعِيشُونَ حَياةً هانِئَةً، يَستَخِفُّونَ بِمَصائِبِ الآخَرِينَ، يَضرِبُونَ الإنسانَ بَعْدَ أنْ يَسقُطَ!

6 Ш атрите на разбойниците са в благоденствие, И тия, които разгневяват Бога, са в безопасност; Бог докарва< изобилие> в ръцете им.

بُيُوتُ اللُّصُوصِ تَسلَمُ، وَالَّذِينَ يُغِيظُونَ اللهَ يَعِيشُونَ بِأمانٍ! مَعَ أنَّ مَصَائِرَهُمْ فِي يَدِ اللهِ!

7 Н о попитай сега животните, и те ще те научат, И въздушните птици, и ще ти кажат;

«اسْألِ البَهائِمَ فَتُعَلِّمَكَ، وَطُيُورَ السَّماءِ فَسَتُخبِرَكَ.

8 И ли говори на земята, и тя ще те научи, И морските риби ще ти изявят.

أوْ حَدِّثِ الأرْضَ فَتُرشِدَكَ، أوْ سَمَكَ البَحرِ فَيَروِيَ لَكَ.

9 О т всички тия кой не разбира, Че ръката на Господа е сторила това? -

مَنْ مِنْها لا يَعرِفُ أنَّ يَدَ اللهِ هِيَ الَّتِي فَعَلَتْ هَذا بِكَ،

10 В Чиято ръка е душата на всичко живо, И дишането на цялото човечество.

فَهُوَ يَتَحَكَّمُ بِنَفَسِ كُلِّ شَيءٍ حَيٍّ، وَبِرُوحِ كُلِّ بَشَرٍ.

11 У хото не изпитва ли думите, Както небцето вкусва ястието си?

ألا تَزِنُ الأُذُنُ الكَلامَ، كَما يَفحَصُ اللِّسانُ الطَعامَ؟

12 М ъдростта е у белокосите, <казвате вие>, И разумът в дългия живот.

هَلِ الحِكْمَةُ لِلشُّيُوخِ، وَالفَهُمُ لِمَنْ يَعِيشُونَ طَوِيلاً؟

13 А у <Бога> е мъдростта и силата; Той има разсъждение и разум.

بَلِ الحِكْمَةُ وَالقُوَّةُ للهِ، لَهُ الحُكمُ الصّائِبُ وَالفَهْمُ.

14 Е то, Той събаря, и не се съгражда вече; Затваря човека, и не му се отваря.

إذا هَدَمَ، فَلا أحَدَ يَبنِي. إذا أغلَقَ عَلَى أحَدٍ، فَلا أحَدَ يَفتَحُ.

15 Е то, задържа водите, и пресъхват; Пуща ги пак, и изравят земята.

إذا حَجَزَ المَطَرَ، يَجِفُّ كُلَّ شَيءٍ، وَإذا أرْسَلَهُ، فَإنَّهُ يَغمُرُ الأرْضَ.

16 У Него е силата и мъдростта; Негов е измаменият и измамникът.

لَهُ القُوَّةُ وَالحِكْمَةُ. الرّابِحُونَ وَالخاسِرُونَ كُلُّهُمْ للهِ.

17 З акарва съветниците ограбени, И прави съдиите глупави.

يَنزِعُ الحِكْمَةَ مِنَ النّاصِحِينَ، وَيَجعَلُ القُضاةَ يَبدُونَ كَحَمقَى.

18 Р азпасва пояса на царете, И опасва кръста им с въже.

يَنزِعُ قُوَّةَ المُلُوكِ، وَيُطَوِّقُهُمْ بِقُيُودِ.

19 З акарва първенците ограбени И поваля силните.

يَنزِعُ قُوَّةَ الكَهَنَةِ، وَيُنزِلُ ذَوِي المَراكِزَ الَّتِي يَظُنُّونَها خالِدَةً.

20 О тнема думата от ползуващите се с доверие, И взема ума на старейшините.

يُخْرِسُ النّاصِحِينَ المُؤتَمَنِينَ، وَيَنزِعُ حُسْنَ التَميِيزِ مِنَ الشُّيُوخِ.

21 И злива презрение върху князете, И ослабва силата {Или: Разхлабя пояса.} на яките.

يَسكُبُ الخَجَلَ عَلَى النُّبَلاءِ، وَيَنزِعُ قُوَّةَ الأقوِياءِ.

22 О ткрива дълбоки работи из тъмнината, И изважда на видело мрачната сянка.

يَكشِفُ أعمَقَ أسرارِ الظُلمَةِ، وَيُعلِنَ ما هُوَ مُظلِمٌ كَالمَوتِ.

23 У множава народите, и погубва ги, Разширява народите, и стеснява ги.

يُقَوِّي الأُمَمَ، ثُمَّ يُدَمِّرُها، يُوَسِّعُ حُدُودَ البِلادِ، ثُمَّ يُشَتِّتُ شُعُوبَها.

24 О тнема бодростта на началниците на земните жители, И прави ги да се скитат по непроходна пустиня;

يَنزِعُ فَهْمَ قادَةِ شَعبِ الأرْضِ، وَيُضِلُّهُمْ فِي أرْضٍ قاحِلَةٍ بِلا طَرِيقٍ.

25 П ипат в тъмнината без виделина, И прави ги да залитат като пияни.

فَيَدُورُونَ كَالسُّكارَى، يَتَلَمَّسُونَ طَرِيقَهُمْ فِي الظُّلمَةِ دُونَ نُورٍ.