1 А случи се да има там един лош човек на име Севей, Вихриевия син, вениаминец; и той засвири с тръбата и рече: Ние нямаме дял в Давида, нито имаме наследство в Иесеевия син! в шатрите си, Израилю, всеки човек!

في ذَلِكَ المَكانِ، كانَ رَجُلٌ يُدْعَى شِبَعَ بنُ بِكْري وهوَ مِنْ قَبِيلَةِ بَنْيامِيْنَ. كانَ مُثيراً للمَشاكِلِ لا يَصلُحُ لشيءٍ. فنفخَ في البوقِ لِيَجْمَعَ الشَّعبَ ثُمَّ قالَ: «لا حِصَّةَ لَنا فِي داوُدَ. لا حِصَّةَ لَنا فِي ابْنِ يَسَّى. فيا بني إسْرائِيل، لِنَعُدْ كلُنا إلَى خِيَمِنا.»

2 И тъй, всичките Израилеви мъже се оттеглиха от Давида и последваха Савея Вихриевия син; а Юдовите мъже останаха привързани към царя си, от Иордан до Ерусалим.

وَهَكَذا تَرَكَ بَنُو إسْرائِيلَ كلُّهُم داوُدَ وَتَبِعُوا شِبَعَ بنَ بِكرِي. لكِنَّ بَنِي يَهُوَّذا لازِمُوا مَلِكَهُم عَلَى طَوالَ الطّريقِ مِنْ نَهْرِ الأُرْدُن إلَى مَدينَةِ القُدْسِ.

3 И Давид дойде у дома си в Ерусалим. И царят взе десетте си наложници, които бе оставил да пазят къщата, та ги тури в една къща под стража, и хранеше ги, но не влизаше при тях; и те останаха затворени до деня на смъртта си, живеещи като вдовици.

وَعادَ داوُدُ إلَى مَنْزِلِهِ فِي مَدينَةِ القُدْسِ حَيْثُ كانَ قَدْ تَرَكَ عَشْراً مِنْ نِسائِهِ للاعْتِناءِ بِالمَنْزِلِ، وقَدْ وضَعَهُنَّ في منزِلٍ خاصٍ، مِنْ حَولِهِ حُرّاسٌ، وبَقينَ فيهِ حَتَّى مماتِهِنَّ. كانَ داوُدُ يَعْتَنِي بِهنَّ ويُعْطِيهِنَّ الطَّعامَ، لَكِنَّهُ لَمْ يُعاشِرْ أيّاً مِنْهُنَّ، فعِشْنَ كَالأرامِلِ إلَى يَوْمِ مَماتِهِنَّ.

4 Т огава царят рече на Амаса: Събери ми Юдовите мъже в три дена, и <тогава> ти да се явиш тук.

قالَ الملِكُ لِعَماسا: «اجْمَعْ بَنِي يَهُوَّذا إلَيَّ فِي غُضُونِ ثَلاثَةِ أيّامٍ. وَكُنْ أنْتَ هُنا أيْضاً.»

5 И тъй, Амаса отиде да събере Юда; забави се, обаче повече от назначеното време, което бе му определил.

فَذَهَبَ عَماسا ليَجْمَعَ بني يَهُوَّذا، لكِنَّهُ اسْتَغْرَقَ وقتاً أطْوَلَ من الّذي حدَّده لَهُ الملِكُ. داوُدُ يَطلُبُ مِنْ أبيشايَ أنْ يقْتُلَ شِبَع

6 З атова Давид каза на Ависея: Сега, Савей Вихриевият син, ще ни стори по-голяма пакост от Авесалома. Вземи ти слугите на господаря си та го преследвай, да не би да си намери укрепени градове и избегне от очите ни.

ثُمَّ قالَ داوُدُ لأبيشايَ: «شِبَعَ بنُ بِكْري أشَدُّ خَطَراً عَلَينا ممّا كانَ أبْشالومَ. لِذا خُذْ ضُبّاطي وَرِجالي وَطارِدْهُ. أسْرِعْ قَبلَ أنْ يَدْخُلَ مُدُناً لَها أسْوارٌ. فإنْ دَخَلَ شِبَعُ المُدُنَ المَحْمِيَّةَ جِدّاً، فَلَنْ نَستَطيعَ القَبْضَ عَلَيهِ.»

7 И злязоха, прочее, подир него Иоавовите мъже, и херетците, фелетците и всички силни мъже излязоха от Ерусалим за да преследват Савея Вихриевия син.

فغادرَ يوآب مَدينَةَ القُدْسِ ليُطارِدَ شِبَعَ بنَ بَكْرِي وقَدْ أخَذَ مَعَهُ رِجالَهُ وَالكَريتيّين وَالفليتيّينَ وغيرَهُم مِنَ الجُنودِ الأقْوياءِ. يُوآبُ يَقْتُلُ عَماسا

8 К огато стигнаха до голямата скала в Гаваон, Амаса дойде насреща им. А Иоав носеше препасана дрехата, с която беше облечен, а върху нея меч в ножницата му, вързан около кръста му с пояс; и като излезе той <към него>, мечът падна.

وَعِنْدما وَصَلَ يوآبُ وَالْجَيشُ إلَى الصَّخرةِ العَظيمَةِ فِي جِبْعُونَ، خَرَجَ عَماسا لِلِقائِهِم. كانَ يُوآبُ يَرْتدِي بَذلَتَهُ، وَيَضَعُ حِزاماً وَالسَّيفُ في غِمْدِهِ. وبَينما كانَ ماشياً لِلِقاءِ عَماسا، وَقَعَ سَيفُهُ مِنَ الغِمْدِ فانْتَشَلَهُ وحمَلَهُ في يدِهِ.

9 И рече Иоав на Амаса: Здрав ли си, брате мой? И Иоав хвана Амаса за брадата с дясната си ръка за да го целуне.

ثُمَّ سَألَ عَماسا: «كيف حالُكَ يا أخِي؟» فمَّدَ يَدَهُ وَأمْسَكَ عَماسا مِنْ ذَقْنِهِ لِيُقَبِّلَهُ تَرحِيباً بِهِ.

10 А Амаса не се предпази от меча, който беше в другата ръка на Иоава; и така <Иоав> го удари с него в корема, и изля червата му на земята без да го удари втори път; и той умря. Тогава Иоав и брат му Ависей <продължаваха да> преследват Савея Вихриевия син.

ولَمْ يَتَنبَّهْ عَماسا للسَّيفِ الّذي كانَ في يَدِ يوآب اليُسرَى، فطعَنَهُ يوآب بِالسَّيفِ في بَطْنِهِ، فَوَقَعَتْ أمعاؤهُ عَلَى الأرْضِ وَماتَ بِطَعنَةٍ واحِدَةٍ. رِجالُ داوُدَ يُتابِعُونَ البَحْثَ عن شِبَع ثُمَّ بَدأ يوآبُ وَأخُوهُ أبَيشايُ بَحْثَهُما مِنْ جَديدٍ عَنْ شِبَعَ بنِ بِكْرِي.

11 А един от Иоавовите момци застана при <Амаса> и казваше: Който благоприятствува на Иоава, и който е за Давида, нека върви подир Иоава.

وَوَقَفَ أحَدُ جُنودِ يوآبَ الشُّبانُ عِنْدَ جُثَّةِ عَماسا، وَقالَ: «أيُّها الرَّجالُ جَمِيعاً الّذينَ تَدْعَمُونَ يُوآبَ وَداوُدَ، فلنَتْبَعْ يوآبَ.»

12 А Амаса лежеше овалян в кръвта си всред пътя. И когато видя тоя човек, че всички люде се спираха, отвлече Амаса от пътя в нивата; и понеже видя, че всеки, който идеше при него, се спираше, хвърли върху него една дреха.

كانَ عَماسا في وَسَطِ الطَّريقِ، مُمَدَّداً وَسَطَ دِمائِهِ. فلاحَظَ الجُنْدِيُّ الشّابُ أنَّ الناسَ كُلُّهمْ ظلّوا يَتَوَقَّفونَ للنَّظرِ إلَى الجُثَّةِ. فَدَحْرَجَها بعيداً عنِ الطَّريقِ إلَى داخِلِ الحَقلِ، وغطّاها بقِطْعَةِ قُماشٍ.

13 И като беше преместен от пътя, всички люде отидоха подир Иоава за да преследват Савея Вихриевия син.

وبَعْدَ أنْ أُبْعِدَتْ جُثَّةُ عَماسا عنِ الطَّريقِ، مَرَّ النّاسُ بِها وَحَسْبُ وتَبِعُوا يوآبَ. فانْضمُّوا إلَيهِ وَطارَدُوا شِبَعَ بنَ بِكري. شِبَعُ يَهْرُبُ إلَى آبلَ بيتَ مَعْكة

14 А <Савей> мина през всичките Израилеви племена до Авел и до Вет-мааха; и всичките отборни момци, те също се събраха заедно та го последваха.

مرَّ شِبَعُ بنُ بِكْري بِكافَّةِ قبائِلِ إسْرائِيلَ وَهُوَ في طَرِيقِهِ إلَى آبَلَ بيتِ مَعْكة. كَذَلِكَ، اجتَمَعَ البيريُّونَ كُلُّهُم وتبِعوهُ.

15 Т огава дойдоха та го обсадиха в Авел на Вет-мааха, и издигнаха могила против града, като я поставиха срещу вала; и всичките люде, които бяха с Иоава, удряха стената <със стеноломи> за да я съборят.

وجاءَ يوآبُ ورِجالُهَ إلَى آبِلَ بَيْتَ مَعْكَةَ، وَحاصَرُوها. ثُمَّ كَدَّسُوا التُّرابَ عِنْدَ جِدارِ المَدينَةِ حَتَّى يتمَكَّنوا من التَّسَلُّقِ فوقَهُ. وَراحَ رِجالُهُ يَضْرُبُونَ بِالحِجارَةِ عَلَى الجدارِ ليهْدِمُوهُ.

16 Т огава една благоразумна жена извика из града: Слушайте, слушайте! Моля, кажете на Иоава: Приближи се тук, за да ти поговоря.

وَنادَتِ امْرأةٌ حَكيمةٌ مِنْ داخِلِ المَدِينةِ وَقالَتْ: «أصْغوا إليَّ! قُولوا ليوآب أنْ يأْتِيَ إلَى هُنا. أُريدُ أنْ أُكلِّمَهُ.»

17 И когато се приближи до нея, жената рече: Ти ли си Иоав? А той отговори: Аз. Тогава му рече: Слушай думите на слугинята си. А той отговори: Слушам.

وذهَبَ يُوآبُ ليُكلِّمَها، فَسألَتْهُ: «هَلْ أنْتَ يُوآبُ؟» أجابَ: «نَعَم، أنا هُوَ.» فقالَتْ لَهُ المَرأةُ: «أصْغِ إليَّ.» فقالَ لها: «إنَّنِي أُصْغِي.»

18 И тя продума, казвайки: В старо време имаха обичай да говорят, казвайки: Нека се допитат до Авел, и така да решат <работата>.

ثمَّ قالتِ المَرْأةُ: «في الماضِي، كانَ النّاسُ يَقُولونَ: ‹أُطلُبوا النَّجْدَةَ فِي آبلَ وسَتَحْصلونَ عَلَى ما تَحْتاجُونَ إلَيهِ.›

19 А з съм от мирните и верните в Израиля; ти искаш да съсипеш град и даже столица в Израил. Защо искаш да погълнеш Господното наследство?

وَأنا واحِدَةٌ مِنْ كَثِيرينَ مِنَ المُسالِمينَ الأوْفياءَ فِي هَذِهِ المَدينَةِ. وَها أنْتَ تحاوِل تَدْمِيرَ مَدينَةٍ مُهِمَّةٍ مِنْ مُدُنِ إسْرائِيلَ. فَلِمَ تُريدُ تَدْميرَ ما هوَ مِلكٌ للهِ ؟»

20 А Иоав в отговор каза: Далеч от мене, далеч от мене да погълна или да съсипя!

أجابَ يوآبُ: «اسْمَعِي، أنا لا أريدُ تدميرَ شيءٍ! لا أريدُ تَدْميرَ مدينَتِكُم.

21 Р аботата не е така; но един мъж от хълмистата земя на Ефрема, на име Савей Вихриевият син, е подигнал ръка против царя, против Давида; предайте само него, и ще си отида от града. И жената рече на Иоава: Ето, главата му ще ти се хвърли през стената.

لكِنْ بِداخِلِها رَجُلٌ من جَبَلِ أفْرايِمَ وهوَ يُدعى شِبَعَ بنَ بِكري، وَقَدْ تَمَرَّدَ ضِدَّ الملِكِ داوُدَ. أحضِروهُ إليَّ وسَأبتَعِدُ عَنْ هذهِ المدينَةِ وَحْدي.» فقالَتِ المَرْأةُ ليوآب: «حسناً، سَيُرمَى لَكَ برأسِهِ مِنْ فَوْقِ السُّورِ.»

22 Т огава жената отиде при всичките люде <та им говори> с мъдростта си. И те отсякоха главата на Савея, Вихриевия син, та я хвърлиха на Иоава. Тогава той засвири с тръбата, и <людете> се оттеглиха от града, всеки в шатъра си. И Иоав се върна при царя в Ерусалим.

ثُمَّ تحدَّثتِ المرأةُ بحِكمَةٍ شَديدَةٍ إلَى النّاسِ كُلِّهِم في المدينَةِ. فقَطَعُوا رأسَ شِبَعَ بنَ بِكري ورَمْوا بهِ إلَى يوآبَ مِنْ فَوْقِ سُورِ المدينَةِ. ثُمَّ نَفَخَ يوآبُ في البوقِ وغادرَ الجَيشُ المَدينَةَ. فَذَهَبَ الجنُودُ إلَى ديارِهم وعادَ يوآبُ إلَى المَلِكِ في مَدينَةِ القُدْسِ. العامِلونَ لدى داوُد

23 И Иоав беше над цялата Израилева войска; а Венаия Иодаевият син, над херетците и над фелетците.

كانَ يوآبُ قائِدَ الجيشِ كُلَّهِ في إسْرائِيل. وبَناياهُو بنُ يهوياداعَ يقودُ الكريتيّينَ وَالفليتيّينَ.

24 А дорам беше над данъка; Иосафат Ахилудовият син, летописец;

أمّا أدورامُ فكانَ مسؤولاً عن العُمّالِ المُجَنَّدِينَ، وَيُوشافاطُ بنُ أحِيلودَ مسؤولاً عَنِ السِّجِلِّ،

25 С ева, секретар; а Садок и Авиатар, свещеници;

وَشِيوا أمَيناً لِلسِّرِّ. وَكانَ صادُوقُ وَأبْياثارُ كاهِنَين،

26 с ъщо и яирецът Ирас беше първенец при Давида.

وَعِيرا اليائيريُّ مُستشاراً لِداوُدَ.