1 С лед утихването на мълвата Павел повика учениците и, като ги увеща, прости се с тях и тръгна да отиде в Македония.

وَلَمّا تَوَقَّفَ الهِياجُ، أرسَلَ بُولُسُ فِي طَلَبِ المُؤمِنِيْنَ. وَبَعدَ أنْ شَجَّعَهُمْ، وَدَّعَهُمْ وَذَهَبَ إلَى مُقاطَعَةِ مَكدُونِيَّةَ.

2 И като мина през ония места та увеща <учениците> с много думи, дойде в Гърция.

وَسافَرَ عَبرَ تِلكَ المُقاطَعَةِ، وَشَجَّعَ المُؤمِنِينَ هُناكَ بِكَلامٍ كَثِيرٍ، ثُمَّ وَصَلَ إلَى اليُونانِ.

3 И като преседя <там> три месеца, понеже юдеите направиха заговор против него във времето на тръгването му за Сирия, той реши да се върне през Македония.

وَبَقِيَ هُناكَ ثَلاثَةَ شُهُورٍ. وَكانَ بُولُسُ يُجَهِّزُ نَفسَهُ لِلسَّفَرِ إلَى سُورِيّا بَحراً، لَكِنْ لأنَّ اليَهُودَ كانُوا يُخَطِّطُونَ لِشَيءٍ ضِدَّهُ، قَرَّرَ أنْ يَعُودَ عَبرَ مُقاطَعَةِ مَكدُونِيَّةَ.

4 И придружиха го до Азия берянинът Сосипатър Пиров, и от солунците Аристарх и Секунд; още и Гаий от Дервия и Тимотей, а от Азия Тихик и Трофим.

وَرافَقَهُ سُوباتْرِسُ بْنُ بِرُّسَ مِنْ مَدِينَةِ بِيرِيَّةَ. كَما رافَقَهُ أرَسْتَرْخُسُ وَسَكُونْدُسُ مِنْ تَسالُونِيكِي، وَغايُوسُ مِنْ مَدِينَةِ دَربَةَ، وَتِيمُوثاوُسُ وَتِيخِيكُسُ وَتْرُوفِيمُوسُ مِنْ مُقاطَعَةِ أسِيّا.

5 А тия бяха отишли по-напред, та ни чакаха в Троада;

سَبَقَنا هَؤُلاءِ وَانتَظَرُونا فِي مَدِينَةِ ترُواسَ.

6 и ние отплувахме от Филипи подир дните на безквасните хлябове, и за пет дни дойдохме при тях в Троада, гдето преседяхме седем дни.

فَأبحَرْنا مِنْ فِيلِبِّي بَعدَ أيّامِ عِيدِ الخُبزِ غَيرِ المُختَمِرِ. وَبَعدَ خَمسَةِ أيّامٍ، انضَمَمْنا إلَيْهِمْ فِي مَدِينَةِ ترُواسَ، حَيثُ بَقِينا سَبعَةَ أيّامٍ. زِيارَةُ بُولُسَ الأخِيرَةُ لِتْرُواس

7 И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до среднощ.

وَفِي اليَومِ الأوَّلِ مِنَ الأُسبُوعِ، كُنّا مُجتَمِعِينَ مَعاً لِكَسْرِ الخُبزِ، فَتَحَدَّثَ بُولُسُ مَعَهُمْ. وَلِأنَّهُ كانَ يَنوِي السَّفَرَ فِي اليَومِ التّالِي، ظَلَّ يَتَحَدَّثُ حَتَّى مُنتَصَفِ اللَّيلِ.

8 И имаше много светила в горната стая, гдето бяхме събрани.

وَكانَتْ هُناكَ مَصابِيحٌ كَثِيرَةٌ فِي الغُرفَةِ العُلوِيَّةِ حَيثُ كُنّا مُجتَمِعِينَ.

9 И едно момче, на име Евтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко, и когато Павел беседваше още по-надълго, бидейки обладано от сън, падна долу от третия етаж; и дигнаха го мъртво.

وَكانَ شابٌّ اسْمُهُ أفتِيخُوسُ جالِساً فِي النّافِذَةِ. فَبَدَأ يَغُطُّ فِي نَومٍ عَمِيقٍ أثناءَ مُواصَلَةِ بُولُسَ حَدِيثِهِ. وَلِأنَّ النَّومَ قَدْ غَلَبَهُ تَماماً، فَقَدْ وَقَعَ مِنَ الطّابِقِ الثّالِثِ. وَلَمّا رَفَعُوهُ وَجَدُوهُ مَيِّتاً.

10 Н о Павел слезе и като падна на него, прегърна го, и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него.

فَنَزَلَ بُولُسُ وَانحَنَى عَلَيهِ، وَقالَ وَهُوَ يَحتَضِنُهُ: «لا تَخافُوا، فَما زالَتْ حَياتُهُ فِيهِ.»

11 С лед това той се качи горе, разчупи хляба та похапна, и приказва <пак> надълго до зори, и така тръгна.

ثُمَّ صَعِدَ بُولُسُ، وَكَسَرَ خُبزاً وَأكَلَ، وَتَحَدَّثَ إلَيْهِمْ فَترَةً طَوِيلَةً حَتَّى الفَجرِ ثُمَّ غادَرَ.

12 А момчето доведоха живо, и доста се утешиха.

وَأخَذُوا الشّابَّ إلَى بَيتِهِ حَيّاً، فَتَعَزَّوا كَثِيراً. مِنْ تْرُواسَ إلَى مِيلِيتُس

13 А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплувахме за Асон, гдето щяхме да приберем Павла; понеже така беше поръчал, като щеше да отиде пеш.

أمّا نَحنُ فَتابَعنا السَّفَرَ وَسَبَقنا بُولُسَ. فَأبحَرْنا إلَى مَدِينَةِ أسُّوسَ. كُنّا مُتَّجِهِينَ إلَى هُناكَ لِكَي نَأْخُذَهُ مَعَنا عَلَى ظَهرِ السَّفِينَةِ، فَقَدْ رَتَّبَ هُوَ ذَلِكَ لِأنَّهُ أرادَ أنْ يَذهَبَ بِنَفسِهِ إلَى أسُّوسَ ماشِياً.

14 И когато се събра с нас в Асон, прибрахме го и дойдохме в Митилин.

وَعِندَما قابَلَنا فِي أسُّوسَ، أركَبْناهُ السَّفِينَةَ وَذَهَبْنا إلَى مِيتِيلِينِي.

15 И оттам като отплувахме, на следния ден дойдохме срещу Хиос, а на другия - стигнахме в Самос; и на следващия ден дойдохме в Милит.

وَأبحَرْنا مِنْ هُناكَ فِي اليَومِ التّالِي، وَوَصَلْنا إلَى نُقطَةٍ مُقابِلَ خَيُوسَ. وَفِي اليَومِ التّالِي عَبَرنا إلَى سامُوسَ. وَفِي اليَومِ الَّذِي يَلِيهِ وَصَلْنا إلَى مِيلِيتُسَ.

16 З ащото Павел бе решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да се намери в Ерусалим за деня на Петдесетницата.

فَقَدْ قَرَّرَ بُولُسُ ألّا يَتَوَقَّفَ فِي أفَسُسَ لِئَلّا يُضطَرَّ لِقَضاءِ وَقتٍ فِي أسِيّا. إذْ كانَ يُرِيدُ الوُصُولَ إلَى مَدِينَةِ القُدسِ قَبلَ عيدِ يَومِ الخَمسِينَ إنْ أمَكَنَ. بُولُسُ يَتَحَدَّثُ إلَى الشُّيُوخِ فِي أفَسُس

17 А от Милит прати в Ефес да повикат църковните презвитери,

وَمِنْ مِيلِيتُسَ، أرسَلَ بُولُسُ إلَى شُيُوخِ الكَنِيسَةِ فِي أفَسُسَ طالِباً إلَيْهِمْ أنْ يُلاقُوهُ هُناكَ.

18 И като дойдоха при него, рече им: Вие знаете по какъв начин, още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах цялото време между вас

فَلَمّا وَصَلُوا قالَ لَهُمْ: «أنتُمْ تَعلَمُونَ كَيفَ عِشتُ مَعَكُمْ طَوالَ الوَقتِ، مِنْ أوَّلِ يَومٍ وَصَلتُ فِيهِ إلَى أسِيّا.

19 в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи и с напасти, които ме сполетяха от заговорите на юдеите;

وَقَدْ خَدَمتُ الرَّبَّ بِكُلِّ تَواضُعٍ وَدُمُوعٍ. خَدَمتُهُ عَبرَ التَّجارِبِ الكَثِيرَةِ الَّتِي أصابَتنِي بِسَبَبِ مُؤامَراتِ اليَهُودِ.

20 к ак не се посвених да ви изявя всичко що е било полезно, и да ви поучавам и публично и по къщите,

وَأنتُمْ تَعلَمُونَ أنَّنِي لَمْ أتَرَدَّدْ فِي عَمَلِ أيِّ شَيءٍ لِمَنفَعَتِكُمْ. وَلَمْ أتَرَدَّدْ فِي إعلانِ هَذِهِ الأُمُورِ وَتَعلِيمِكُمْ إيّاها عَلَناً، وَمِنْ بَيْتٍ إلَى بَيتٍ.

21 к ато проповядвах и на юдеи и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос.

وَشَهِدتُ لِليَهُودِ وَاليُونانِيِّينَ عَلَى حَدٍّ سَواءِ داعِياً إيّاهُمْ إلَى التَّوبَةِ إلَى اللهِ، وَالإيمانِ بِرَبِّنا يَسُوعَ.

22 И сега, ето, аз заставен духом, отивам в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,

«وَها أنا الآنَ ذاهِبٌ إلَى القُدسِ مَدفُوعاً مِنَ الرُّوحِ القُدُسِ، دُونَ أنْ أدرِيَ ما سَيَحدُثُ لِي هُناكَ.

23 о свен че Светият Дух ми свидетелствува във всеки град, казвайки, че връзвания и скърби ме очакват.

إلّا أنَّ الرُّوحَ القُدُسَ يُحَذِّرُنِي فِي كُلِّ مَدِينَةٍ فَيَقولُ إنَّ الحَبسَ وَالصُّعُوباتِ فِي انتِظارِي.

24 Н о не се скъпя за живота <си>, като че ми се свиди за него, в сравнение с това, да изкарам, пътя си и служението, което приех от Господа Исуса, да проповядвам благовестието на Божията благодат.

لَكِنْ لَيسَ ما سَيَحدُثُ لِي هُوَ المُهِّمُ، بَلِ المُهِمُّ أنْ أُكمِلَ السِّباقَ وَالمَهَمَّةَ الَّتِي أعطانِي إيّاها الرَّبُّ يَسُوعَ، وَهيَ أنْ أشهَدَ عَن بِشارَةِ نِعمَةِ اللهِ.»

25 И сега, ето аз зная, че ни един от вас, между които минах та проповядвах <Божието> царство, няма вече да види лицето ми.

وَقالَ: «وَأنا الآنَ أعلَمُ أنَّكُمْ لَنْ تَرَوا وَجهِي ثانِيَةً، أنتُمُ الَّذِينَ تَجَوَّلْتُ أُبَشِّرُكُمْ بِمَلَكوتِ اللهِ.

26 З атова свидетелствувам ви в тоя ден, че аз съм чист от кръвта на всички;

وَلِهَذا فَإنِّي أُعلِنُ لَكُمْ هَذا اليَومَ أنِّي غَيرُ مَسؤُولٍ عَنْ عَدَمِ خَلاصِ أيِّ واحِدٍ فِيكُمْ.

27 з ащото не се посвених да ви изявя цялата Божия воля.

فَأنا لَمْ أتَرَدَّدْ فِي إخبارِكُمْ بِكُلِّ مَشِيئَةِ اللهِ.

28 В нимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Светият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв.

فَاحرُسُوا أنفُسَكُمْ وَكُلَّ الرَّعِيَّةِ الَّتي جَعَلَكُمِ الرُّوحُ القُدُسُ مُشْرِفِينَ عَلَيها، لِتَرعُوا كَنِيسَةَ اللهِ الَّتِي اشتَراها بِدَمِهِ.

29 А з зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;

وَأنا أعرِفُ أنَّهُ بَعدَ رَحِيلِي سَتَتَسَلَّلُ بَينَكُمْ ذِئابٌ شَرِسَةٌ لا تَرحَمُ القَطِيعَ.

30 и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си.

وَسَيَظهَرُ رِجالٌ حَتَّى مِنْ بَينِكُمْ أنتُمْ يَقُولُونَ أشياءَ مُشَوَّهَةً لِيُضِلُّوا المُؤمِنِينَ.

31 З атова бдете и помнете, че за три години денем и нощем, не престанах да поучавам със сълзи всеки един <от вас>.

فَكُونُوا مُتَيَقِّظِينَ! وَتَذَكَّرُوا أنِّي لَمْ أتَوَقَّفْ مُدَّةَ ثَلاثِ سَنَواتٍ عَنْ تَحذِيرِكُمْ بِدُمُوعٍ لَيلَ نَهار.

32 И сега препоръчвам ви на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да <ви> назидава и да <ви> даде наследството между всичките осветени.

أمّا الآنَ فَإنِّي أترُكُكُمْ فِي رِعايَةِ الله وَكَلِمَةِ نِعمَتِهِ القادِرَةِ عَلَى أنْ تَبنِيكُمْ وَأنْ تُعطِيَكُمْ مِيراثاً بَينَ كُلِّ المُقَدَّسِينَ.

33 Н икому среброто, или златото, или облеклото не съм пожелал.

«أنا لَمْ أشتَهِ فِضَّةَ أحَدٍ مِنْكُمْ أوْ ذَهَبَهُ أوْ ثِيابَهُ.

34 В ие сами знаете, че тия <мои> ръце послужиха за моите нужди и за <нуждите на> ония, които бяха с мене.

وَأنتُمْ أنفُسُكُمْ تَعلَمُونَ أنَّنِي سَدَدْتُ حاجاتِي وَحاجاتِ الَّذِينَ مَعِي مِنْ تَعَبِ يَدِيَّ.

35 В ъв всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господа Исуса, как Той е казал: По-блажено е да дава <човек>, отколкото да приема.

وَقَدْ أرَيتُكُمْ فِي كُلِّ شَيءٍ عَمِلتُهُ مِثالاً عَلَى العَمَلِ الجادِّ الَّذِي يَنْبَغي أنْ نَخدِمَ بِهِ الضُّعَفاءَ. وَعَلَينا أنْ نَتَذَكَّرَ كَلامَ الرَّبِّ يَسُوعَ نَفسِهُ الَّذي قالَ: ‹فِي العَطاءِ بَرَكَةٌ أكثَرُ مِمّا فِي الأخذِ.›»

36 К ато изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.

وَبَعدَ أنْ قالَ بُولُسُ هَذا، رَكَعَ مَعَهُمْ جَمِيعاً وَصَلَّى.

37 И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павла и го целуваха,

وَبَكَى الجَمِيعُ كَثِيراً، وَعانَقُوهُ وَقَبَّلُوهُ.

38 н аскърбени най-много за думата, която каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.

وَكانَ أكثَرَ ما أحزَنَهُمْ قَولُهُ إنَّهُمْ لَنْ يَرَوا وَجهَهُ ثانِيَةً. ثُمَّ رافَقُوهُ إلَى السَّفِينَةِ.