1 Т огава шуахецът Валдат в отговор рече: -

فَأجابَ بِلْدَدُ الشُّوحِيُّ:

2 Г осподството и страховдъхновението принадлежат Нему; Прави мир във висините Си.

«للهِ السِّيادَةُ وَالمَهابَةُ. هُوَ يَصنَعُ سَلاماً فِي الأعالِي.

3 И мат ли брой войнствата Му? И върху кого не изгрява Неговата светлина?

أيُحصَى عَدَدُ جُنُودِهِ؟ وَعَلَى مَنْ لا يُشرِقُ نُورُهُ؟

4 И тъй, как може човек да е праведен пред Бога? Или как може да е чист роденият от жена?

وَكَيفَ يَكُونُ الإنسانُ بَرِيئاً فِي حَضْرَةِ اللهِ؟ وَكَيفَ يَكُونُ طاهِراً مَولُودُ المَرأةِ؟

5 Е то, и самата луна не е светла, И звездите не са чисти, пред Него,

حَتَّى القَمَرُ غَيرُ ساطِعٍ، وَالنُّجُومُ غَيرُ طاهِرَةٍ فِي عَينَيهِ.

6 К олко по-малко гадината човек, И червеят човешки син!

فَكَمْ بِالحِرِيِّ الإنسانُ الّذِي يُشْبِهُ اليَرَقَةَ، وَابْنُ آدَمَ الّذِي يُشْبِهُ الدُّودَ؟»