1 С лушай, небе, и ще говоря; И да чуе земята думите на устата ми.

«أيَّتُها السَّماواتُ، استَمِعِي فَأتَكَلَّمَ! وَلْتَسمَعِ الأرْضُ كَلامَ فَمِي.

2 У чението ми ще капе като дъжд; Думата ми ще слезе като роса, Като тънък дъжд на зеленище, И като пороен дъжд на трева.

لِيَنزِلْ تَعلِيمِي كَالمَطَرِ، وَلتَقطُرْ كَلِماتِي كَالنَّدَى، كَرَشّاتِ المَطَرِ عَلَى البَراعِمِ، وَكَالمَطَرِ الغَزِيرِ عَلَى العُشْبِ.

3 П онеже ще провъзглася името на Господа, Отдайте величие на нашия Бог.

لِأنِّي سَأُعلِنُ اسْمَ اللهِ ، وَسَأُسَبِّحُ عَظَمَةَ إلَهِنا.

4 Т ой е Канара; делата му са съвършени, Защото всичките Му пътища са прави, Бог на верността е, и няма неправда в Него; Справедлив и прав е Той.

«هُوَ الصَّخرَةُ، عَمَلُهُ كامِلٌ، وَطُرُقُهُ عادِلَةٌ مُستَقِيمَةٌ. إنَّهُ إلَهٌ أمِينٌ لا ظُلْمَ فِيهِ، صادِقٌ وَأمينٌ.

5 Т е се развратиха; Порокът им не подобава на Неговите чада; Те са поколение извратено и криво.

عامَلُوهُ بِعَدَمِ استِقامَةٍ. إنَّهُمْ لَيسُوا أولادَهُ بِسَبَبِ عُيُوبِهِمْ وَعَدَمِ استِقامَتِهِمْ، بَلْ هُمْ شَعبٌ مُتَآمِرٌ خَدّاعٌ.

6 Т ака ли въздавате Господу, Люде глупави и неразумни? Не е ли Той Отец ти, Който те е усвоил? - Той, Който те е създал и утвърдил.

أهَكَذا تُكافِئُونَ اللهَ يا شَعباً غَبِيّاً بِلا تَفْكِيرٍ؟ ألَيسَ هُوَ أباكُمْ خالِقَكُمْ؟ ألَيسَ هُوَ الَّذِي صَنَعَكُمْ وَأوجَدَكُمْ وَجَعَلَكُمْ أمَّةً؟

7 С помни си предишните дни, Смисли годините на много поколения; Попитай баща си, и той ще ти извести, - Старците си, и те ще ти кажат.

«اذكُرُوا الأيّامَ القَدِيمَةَ. فَكِّرُوا بِسَنَواتِ الأجيالِ الماضِيَةِ. اسألُوا آباءَكُمْ وَهُمْ سَيُخبِرُونَكُمْ. اسألُوا شُيُوخَكُمْ وَهُمْ سَيُخبِرُونَكُمْ.

8 К огато Всевишният даваше наследство на народите, Когато разпръсна Адамовите потомци, Постави границите на племената Според числото на израилтяните.

حِينَ وَزَّعَ العَلِيُّ الأُمَمَ، وَقَسَّمَ الجِنسَ البَشَرِيَّ، عَيَّنَ حُدُودَ الأُمَمِ وَفْقاً لِعَدَدِ المَلائِكَةِ.

9 З ащото дял на Господа са Неговите люде, Яков е <падащото> Му <Се> с жребие наследство.

لَكِنَّ حِصَّةَ اللهِ هِيَ شَعبُهُ، يَعقُوبُ هُوَ حِصَّتُهُ.

10 Н амери го в пуста земя, Да! в пуста, дива и виеща; Огради го, настави го, Опази го като зеницата на окото Си.

«وَجَدَهُمْ فِي صَحراءَ، فِي قَفرٍ تَعْصِفُ بِهِ الرِّياحُ. فَأحاطَ بِهِمْ وَاهتَمَّ بِهِمْ، وَحَرَسَهُمْ كَحَدَقَةِ عَينِهِ.

11 К акто орел разбутва гнездото си. Трепери над пилетата си, Разпростира крилата си Та ги подема, и вдига ги на крилата си,

كَما يَهُزُّ النَّسْرُ عُشَّهُ، فَيُرَفرِفُ فَوقَ صِغارِهِ لِيَطِيروا، ثُمَّ يَبْسِطُ جَناحَيهِ، وَيَحْمِلُهُمْ عَلَى رِيشِ الجَناحَينِ.

12 & lt;Така> Господ сам го води, И нямаше с него чужд бог.

اللهُ وَحْدَهُ قادَهُمْ، وَلَمْ يَكُنْ مَعَهُ إلَهٌ غَرِيبٌ.

13 И здигна го на високите места на света, И той яде произведенията на нивите; И кърми го с мед от камък И с масло от скала кременлива.

أصْعَدَهُمْ إلَى الجِبالِ، وَأطْعَمَهُمْ مِنْ مَحاصِيلِ الحَقلِ. وَأعطاهُمْ عَسَلاً مِنَ الصَّخرِ، وَزَيتَ زَيتُونٍ مِنَ حَجَرِ الصُّوّانِ.

14 С краве масло и с овче мляко, С тлъстина от агнета И от овни васански и от козли, С тлъстина от пшеница; И ти пи вино - кръв гроздова.

وَأعطاهُمْ زُبدَةً مِنَ البَقَرِ، وَحَلِيباً مِنَ الغَنَمِ. وَأفضَلَ الحِملانِ وَالكِباشِ، وَأبقاراً مِنْ باشانَ مَعَ تُيُوسٍ، وَأفضَلَ أنواعِ القَمحِ. كَما شَرِبْتُمُ النَّبيذَ، دَمَ العِنَبِ.

15 А Иесурун затлъстя и ритна; Затлъстял си, угоил си се, Надебелял си; Тогава забрави Бога, Който го създаде, И презря Канарата на спасението си.

«لَكِنَّ يَشْرُونَ سَمِنَ وَرَفَسَ! صارَ سَمِيناً وَغَلِيظاً وَكَثِيرَ الشَّحمِ. تَرَكَ اللهَ الَّذِي صَنَعَهُ، وَرَفَضَ صَخْرَةَ خَلاصِهِ.

16 С чужди <богове> Го раздразниха до ревнуване, С мерзости Го раздразниха до гняв.

وَأثارَ غَيْرَتَهُ بِآلِهَةٍ غَرِيبَةٍ، وَأغضَبَهُ بِأصنامٍ كَرِيهَةٍ.

17 П ожертвуваха на бесове, <които> не <бяха Бог>, На богове, които не бяха знаели, На нови <богове> наскоро въведени От които бащите ви не се бояха;

وَذَبَحُوا لِأرواحٍ لَيسَتْ آلِهَةً، وَذَبَحُوا لِآلِهَةٍ لَمْ يَكُونوا يَعرِفُونَها. آلِهَةٍ جَدِيدَةٍ ظَهَرَتْ حَدِيثاً، وَلَمْ يَكُنْ آباؤكُمْ يَعرِفُونَ عَنْها.

18 А ти не помисли за Канарата, Която те роди, И забрави Бога Създателя твой.

أهمَلْتَ الصَّخْرَةَ الَّتِي وَلَدَتْكَ، وَنَسِيتَ الَّذِي تَمَخَّضَ بِكَ.

19 В идя Господ и огорчи се, Защото Го разгневиха синовете Му и дъщерите Му;

«فَرَأى اللهُ هَذا وَرَفَضَهُمْ لِأنَّ أبْناءَهُ وَبَناتِهِ أغضَبُوهُ.

20 И рече: Ще скрия лицето Си от тях, Ще видя каква ще бъде сетнината им; Защото те са поколение развратено, Чада, в които няма вярност.

وَقالَ: ‹سَأحْجُبُ وَجهِي عَنهُمْ، وَأرَى ما سَتَكُونُ عَلَيهِ نِهايَتُهُمْ، لِأنَّهُمْ شَعبٌ مُخادِعٌ غَيرُ ثابِتٍ، وَأولادٌ غَيرُ أوْفِياءٍ.

21 Т е Ме раздразниха до ревнуване с <онова, което> не е Бог, С кумирите си Ме разгневиха; За това и Аз ще ги раздразня до ревнуване с ония, които не са люде, С народ несмислен ще ги разгневя.

أثارُوا غَيرَتِي بِما هُوَ لَيسَ إلِهاً، وَأغاظُونِي بِأصنامٍ لا قِيمَةَ لَها. لِذا سأجْعَلُهُمْ يَغَارُونَ إذْ أسْتَخْدِمُ شَعباً بِلا هَوِيَّةٍ. وَسَأُغيظُهُمْ فَاسْتَخْدِمُ أُمَّةً جَاهِلَةً.

22 З ащото огън се накладе в гнева Ми, И ще пламне дори до най-дълбокия ад; Ще пояде земята с произведенията й, И ще изгори основите на планините.

لِأنَّ ناراً قَدِ اشتَعَلَتْ بِغَضَبِي، وَسَتَشتَعِلُ حَتَّى إلَى أعْماقِ الهاوِيَةِ، وَتَلتَهِمُ الأرْضَ وَمَحاصِيلَها، وَتُشعِلُ أساساتِ الجِبالِ.

23 Щ е натрупам на тях зло; Всичките Си стрели ще изхвърля върху тях.

«‹سَأُكَوِّمُ المَصائِبَ عَلَيهِمْ، وَسأخْتَرِقُهُمْ بِجَمِيعِ سِهامِي:

24 Щ е изтлеят от глад, Ще бъдат изпоядени от възпалителна болест И от лют мор; Зверски зъби ще изпратя върху тях, И отрова от пълзящите по земята.

بِجُوعٍ يُضْعِفُ أجْسامَهُمْ، وَمَرَضٍ يُنْهِكُهُمْ بِحُمَّى شَديدَةٍ، وَأُرسِلُ أنْيابَ الحَيواناتِ المُفْتَرِسَةِ، وَسُمُومَ الحَيَواناتِ الزَّاحِفَةِ فِي التُّرابِ.

25 И звън нож а извътре ужас Ще погуби децата им, И младежа и девицата, Бозайниче и белокосия старец.

سَيَقتُلُهُمْ جُنُودٌ فِي الشَّوارِعِ، وَسَيَقتُلُهُمُ الخَوفُ داخِلَ بُيُوتِهِمْ. وَيَمُوتُ الشَّبابُ وَالشّابّاتُ، وَالرُّضَّعُ مَعَ المُسِنِّينَ.

26 Р екох: Разпръснал бих ги, Изличил бих спомена им изсред човеците,

«‹كانَ بِإمكانِي أنْ أقُولَ: سَأمحُوهُمْ! سَأُفنِيهُمْ تَماماً!›

27 А ко не се боях от гнева на неприятеля. Да не би да високоумствуват противниците им И кажат: Мощната наша ръка Направи всичко това, а не Господ.

لَكِنَّنِي لَمْ أشأْ أنْ يُغضِبَنِي أعداؤُهُمْ، وَأنْ يُسِيئُوا فَهْمَ ما حَدَثَ، فَيَقُولُوا: ‹انتَصَرْنا بِقُوَّتِنا! وَلَمْ يَصْنَعِ اللهُ هَذا.›

28 З ащото те са народ неразбран, И няма в тях разум.

«لِأنَّهُمْ أُمَّةٌ لا تَستَوعِبُ، وَلا فَهْمَ لَها.

29 О да бяха мъдри, да разбират това, Да смисляха сетнината си!

لَوْ أنَّهُمْ كانُوا حُكَماءَ لَفَهِمُوا هَذا، وَلَفَكَّرُوا فِي ما حَدَثَ لَهُمْ.

30 К ак би могъл един да прогони хиляда, И двама да обърнат в бяг десет хиляди, Ако Канарата им не би ги предала, И Господ не би ги предал!

فَكَيفَ لِرَجُلٍ واحِدٍ أنْ يَهزِمَ ألفاً، وَكَيفَ لِرَجُلَينِ أنْ يَطرُدا عَشْرَةَ آلافٍ، ما لَمْ يَكُنْ اللهُ قَدْ سَلَّمَهُمْ لأعدائِهِمْ، وَما لَمْ تَكُنْ صَخرَتُهُمْ قَدْ باعَتْهُمْ؟

31 З ащото тяхната канара не е като нашата Канара; И самите ни неприятели нека съдят <за това>.

لِأنَّ صَخْرَةَ الأُمَمِ لَيسَتْ كَصَخرَتِنا. وَحَتَّى أعداؤنا يَفْهَمَونَ هَذا.

32 П онеже тяхната лоза е от содомската лоза И от гоморските ниви; Гроздето им е грозде отровно, Гроздовете им са горчиви;

أصلُ كَرمَتِهِمْ مِنْ كَرمَةِ سَدُومَ، مِنْ كُرُومِ عَمُورَةَ. عِنَبُهُمْ عِنَبٌ سامٌّ، وَقُطُوفُهُمْ مُرَّةٌ.

33 В иното им е отрова змийска И мъчителна отрова аспидова.

خَمرُهُمْ كَسُمِّ الحَيّاتِ، كَسُمِّ الأفاعِي القاتِلِ.

34 Т ова не е ли скрито у Мене? Не е ли запечатано в съкровищата Ми?

«كُنتُ أُخَبِّئُ هَذِهِ الخَمرَ، إنَّها مَحفُوظَةٌ فِي مَخزَنِي.

35 Н а Мене принадлежи възмездието и въздаянието; Ногата им с време ще се подплъзне; Защото близо е денят на погиването им, И приготвеното за тях наближава.

فَليَ الانتِقامُ، وَأنا سَأجازِي حِينَ تَزِلُّ أقْدامُهُمْ. لِأنَّ وَقتَ كارِثَتِهِمْ قَرِيبٌ، وَعُقُوبَتُهُمْ سَتَأْتِي سَرِيعاً.›

36 З ащото Господ ще съди людете Си И ще пожали слугите Си, Когато види, че изчезна силата им, И че не остана никой, затворен или свободен {Т.е., малолетен или пълнолетен.}.

«لِأنَّ اللهَ سَيُنصِفُ شَعبَهُ، وَسَيَرحَمُ خُدّامَهُ. حِينَ يَرَى أنْ أياديَهُمْ قَدْ ضَعُفَتْ، عَبيداً وَأحْراراً.

37 И ще рече: Где са боговете им, Канарата, на която уповаваха,

حِينَئِذٍ سَيَقُولُ: ‹أينَ آلِهَتُهُمُ الآنَ، الصَّخرَةُ الَّتِي وَثِقُوا بِها لِحِمايَتِهِمْ،

38 К оито ядяха тлъстината на жертвите им, Пиеха виното на възлиянията им? Те нека станат и ви помогнат Нека ви бъдат закрила.

الَّتِي أكَلَتْ شَحْمَ ذَبائِحِهِمْ، وَشَرِبَتْ خَمرَ تَقدِماتِهِمْ؟ لِتَقُمْ وَتُساعِدْهُمْ! فَلتَحْمِهِمْ!

39 В ижте сега, че Аз съм Аз, И освен Мене няма Бог; Аз убивам и Аз съживявам, Аз наранявам и Аз изцелявам; И няма кой да избавя от ръката Ми.

«‹ها إنِّي أنا الإلَهُ الوَحِيدُ، وَلَيسَ إلَهٌ غَيرِي. أنا أُمِيتُ وَأُحيِي. أنا جَرَحتُ وَأنا سأشْفِي، وَلا يَستَطِيعُ أحَدٌ أنْ يُنقِذَ مِنْ يَدِي.

40 З ащото дигам ръката Си към небето И казвам: <Заклевам се> във вечния Си живот,

قَدْ رَفَعْتُ يَدِي إلَى السَّماءِ، وَقُلْتُ: أُقسِمُ بِذاتِي،

41 Ч е, ако изостря лъскавия Си меч И туря ръката Си на съдба, Ще въздам на враговете Си, И ще сторя възмездие на ненавистниците Си.

حِينَ أُحَدِّدُ سَيفِي الَّلامِعَ، لأصنَعَ بِهِ العَدلَ، سَأنتَقِمُ مِنْ أعدائِي، وَسَأُجازِي الَّذِينَ يُبغِضُونَنِي.

42 Щ е упоя стрелите Си с кръв, И мечът Ми ще яде меса С кръвта на убитите и на пленените, На чело с вражеските първенци.

سَأجْعَلُ سِهامِي مُغَطّاةً بِالدَّمِ، وَسَيَأْكُلُ سَيفِي لَحماً. سَتُغَطَّى بِدَمِ المَقتُولِينَ وَالمَأسُورِينَ، وَسَتَأكُلُ رُؤُوسَ قادَةِ الأعداءِ.›

43 Р азвеселете се, народи, с людете Му; Защото ще въздаде за кръвта на слугите Си, И ще стори възмездие на противниците Си, И ще направи умилостивение за земята Си, за людете Си.

«افرَحِي أيَّتُها الأُمَمُ الأُخْرَى مَعَ شَعبِ اللهِ. لِأنَّهُ سَيُعاقِبُ عَلَى قَتلِ خُدّامِهِ. سَيَنتَقِمُ مِنْ أعدائِهِ، وَسَيُطَهِّرُ أرْضَ شَعبِهِ.» تَعلِيمُ مُوسَى لِلنَّشِيد

44 И Моисей дойде, той и Исус Навиевият син, та изговори всичките думи на тая песен на всеослушание пред людете.

ثُمَّ أتَى مُوسَى وَتَكَلَّمَ بِكُلِّ كَلِماتِ هَذا النَّشَيدِ لِكُلِّ بَنِي إسْرائِيلَ لِيَسمَعُوها. وَكانَ يَشُوعُ بْنُ نُونَ مَعَ مُوسَى.

45 И като свърши Моисей да говори всички тия думи на целия Израил, рече им:

وَحِينَ انتَهَى مُوسَى مِنْ كُلِّ هَذا الكَلامِ لِبَنِي إسْرائِيلَ،

46 О бърнете сърцата си към всички тия думи, които днес ви заявявам, за които да заръчате и на чадата си да внимават да вършат всичките думи на тоя закон.

قالَ لَهُمْ أيْضاً: «تَأمَّلُوا بِقُلُوبِكُمْ جَمِيعَ الكَلِماتِ الَّتِي أوصَيتُكُمُ اليَومَ بِها. وَأوصُوا بِها أولادَكُمْ لِيَحفَظُوا كُلَّ كَلِماتِ هَذِهِ الشَّرِيعَةِ.

47 З ащото за вас това не е празно нещо; понеже то е животът ви, и с това ще се продължи животът ви на земята, към която минавате през Иордан, за да я завладеете.

لا تَستَهينُوا بِهَذِهِ الكَلِماتِ، فَهِيَ حَياتُكُمْ. وَبِها تَطُولُ أعْمارُكُمْ فِي الأرْضِ الَّتِي تَعبُرُونَ نَهْرَ الأردُنِّ لِتَمتَلِكُوها.» إنباءُ اللهِ لِمُوسَى باقتِرابِ مَوتِه

48 В същия ден Господ говори на Моисея, казвайки:

وَكَلَّمَ اللهُ مُوسَى فِي ذَلِكَ اليَومِ فَقالَ:

49 В ъзкачи се на тая аваримска планина, планината Нево, която е в Моавската земя срещу Ерихон, и разгледай Ханаанската земя, която Аз давам на израилтяните за притежание;

«اصْعَدْ إلَى جِبالِ عَبارِيمَ، إلَى جَبَلِ نِيبُو الوَاقِعِ فِي أرْضِ مُوآبَ، المُشْرِفِ عَلَى أرِيحا، وَانظُرْ أرْضَ كَنْعانَ الَّتِي أُعطِيها لِبَنِي إسْرائِيلَ مُلْكاً لَهُمْ.

50 и умри на планината, на която се възкачваш, и прибери се при людете си, както брат ти Аарон умря на планината Ор и се прибра при людете си;

سَتَمُوتُ عَلَى الجَبَلِ الَّذِي سَتَصْعَدُ إلَيهِ، وَسَتَنضَمُّ إلَى آبائِكَ، كَما ماتَ أخُوكَ هَارُونُ عَلَى جَبَلِ هُورَ وَانضَمَّ إلَى آبائِهِ،

51 з ащото не Ми се покорихте между израилтяните при водите на Мерива {То ест: Препиране.} Кадис в пустинята Цин, понеже не Ме осветихте всред израилтяните.

لِأنَّكُما تَمَرَّدتُما عَلَيَّ أمامَ بَنِي إسْرائِيلَ، عِندَ مِياهِ مَرِيبَةَ قادِشَ فِي بَرِّيَّةِ صِينَ، لِأنَّكُما لَمْ تُظْهِرا قَداسَتي فِي وَسَطِ بَنِي إسْرائِيلَ.

52 З а това, отсреща ще видиш земята; но в нея няма да влезеш, в земята, която давам на израилтяните.

وَلِذا سَتَرَى الأرْضَ مِنْ بَعِيدٍ، لَكِنَّكَ لَنْ تَدْخُلَ الأرْضَ الَّتِي أُعطِيها لِبَنِي إسْرائِيلَ.»