1 Т огава цар Давид каза на цялото събрание: Син ми Соломон, когото сам Бог избра, е още млад и нежен, а работата е голяма; защото тоя палат не е за човека, но за Господа Бога.

وَقالَ داوُدُ لِكُلِّ الجَماعَةِ: «ابْنِي سُلَيْمانَ الَّذِي اختارَهُ اللهُ صَغِيرٌ وَغَضٌّ، أمّا مَهَمَّتُهُ فَكَبيرَةٌ، لِأنَّ الهَيكَلَ لَنْ يُبْنَى لِبَشَرٍ، وَإنَّما للهِ.

2 А з, прочее, приготвих, с всичката си сила, за дома на моя Бог златото за златните вещи, среброто за сребърните вещи, медта за медните вещи, желязото за железните вещи, и дървета за дървените вещи, тоже ониксови камъни, <камъни> за влагане, камъни лъскави и разноцветни, и всякакви скъпоценни камъни, и голямо количество мрамори.

بَذَلْتُ كُلَّ جَهْدِي فِي الإعدادِ لِبَيتِ إلَهِي. ذَهَباً لِصُنْعِ أغراضٍ مِنْ ذَهَبٍ، وَفِضَّةً لِصُنْعِ أغراضٍ مِنْ فِضَّةٍ، وَنُحاساً لِصُنْعِ أغراضٍ نُحاسِيَّةٍ، وَحَدِيداً لِصُنْعِ أغراضٍ حَدِيدِيَّةٍ، وَخَشَباً لِصُنْعِ أغراضٍ خَشَبِيَّةٍ، وَحِجارَةَ الجَزَعِ وَحِجارَةً لِتَزيِينِ الإطاراتِ، وَالحِجارَةَ المُلَوَّنَةَ، وَكُلِّ أنواعِ الحِجارَةِ الثَّمِينَةِ، وَالرُّخامِ بِكَمِّيّاتٍ كَبِيرَةٍ.

3 П ри това, понеже утвърдих сърцето си към дома на моя Бог, освен всичко що съм приготвил за светия дом, частното си съкровище от злато и сребро,

وَفَضلاً عَنْ ذَلِكَ فَإنِّي أُكَرِّسُ كَنزِيَ الخاصَّ مِنَ الذَّهَبِ وَالفِضَّةِ لِبَيتِ إلَهِي، وَها أنا الآنَ أُعطِيهِ لِبَيتِ إلَهِي، بِالإضافَةِ إلَى كُلِّ ما أعدَدْتُهُ لِلبَيتِ المُقَدَّسِ:

4 а именно, три хиляди таланта злато от офирското злато и седем хиляди таланта пречистено сребро, с което да облекат стените на обиталищата,

ثَلاثَةَ آلافِ قِنْطارٍ مِنَ الذَّهَبِ النَقِيِّ، مِنْ أُوفِيرَ، وَسَبعَةَ آلافِ قِنْطارٍ مِنَ الفِضَّةِ المُصَفّاةِ مِنْ أجلِ تَغْشِيَةِ جُدْرانِ الغُرَفِ.

5 з латото за златните вещи, и среброто за сребърните вещи, и за всякаква работа, <която ще се изработи с ръцете на художниците>. Кой, прочее, ще направи днес доброволен принос Господу?

ذَهَباً لِصُنْعِ الأغراضِ الذَّهَبِيَّةِ، وَفِضَّةً لِصُنْعِ الأغراضِ الفِضِّيَّةِ، وَلِكُلِّ العَمَلِ الَّذِي سَيَقُومُ بِهِ الصُّنّاعُ الماهِرُونَ. فَمَنْ سَيُعطِي بِسَخاءٍ بِتَكرِيسِ نَفسِهِ للهِ اليَومَ؟»

6 Т огава първенците на бащините <домове>, първенците на Израилевите племена, на хилядниците, стотниците и надзирателите на царските работи пожертвуваха усърдно;

حِينَئِذٍ، أعطَى بِسَخاءٍ رُؤَساءُ العائِلاتِ، وَرُؤَساءُ قَبائِلِ إسْرائِيلَ، وَرُؤَساءُ الآلافِ وَالمِئاتِ وَالمَسؤُولُونَ عَنْ عَمَلِ المَلِكِ.

7 и дадоха за работата на Божия дом пет хиляди таланта и десет хиляди драхми злато, десет хиляди таланта сребро, осемнадесет хиляди таланта мед и сто хиляди таланта желязо.

وَقَدَّمُوا مِنْ أجلِ خِدْمَةِ بَيتِ اللهِ خَمْسَةَ آلافِ قِنْطارٍ وَعَشْرِةَ آلافِ دِرْهَماً مِنَ الذَّهَبِ، وَعَشْرِةَ آلافِ قِنْطارٍ مِنَ الفِضَّةِ، وَثَمانِيَةَ عَشَرَ قِنْطاراً مِنَ البرُونْزِ، وَمِئَةَ ألفِ قِنْطارٍ مِنَ الحَدِيد.

8 И у които се намериха <скъпоценни> камъни, и тях дадоха за съкровищницата на Господния дом чрез ръката на гирсонеца Ехиил.

وَكُلُّ مَنْ لَدَيهِ أحجارٌ كَرِيمَةٌ، أعطاها لِخَزْنَةِ بَيتِ اللهِ لِتَكُونَ تَحتَ تَصَرُّفِ يَحِيئِيلَ الجَرشُونِيِّ.

9 Т огава людете се зарадваха, защото жертвуваха усърдно, понеже с цяло сърце принасяха доброволно Господу; също и цар Давид се зарадва твърде много.

وَابتَهَجَ الشَّعبُ بِإسْهاماتِهِمُ السَّخِيَّةِ، لِأنَّهُمْ أعطُوا بِقَلْبٍ سَلِيمٍ للهِ. وَابتَهَجَ المَلِكُ داوُدُ ابتِهاجاً عَظِيماً أيضاً. صَلاةُ داوُد

10 З атова Давид благослови Господа пред цялото събрание; и Давид каза: Благословен си, Господи, от века и до века, Бог на нашия баща Израил.

ثُمَّ حَمَدَ داوُدُ اللهَ أمامَ الجَماعَةِ كُلِّها وَقالَ: «لَكَ الحَمْدُ يا اللهُ ، يا إلَهَ إسْرائِيلَ أبِينا، مِنَ الأزَلِ وَإلَى الأبَدِ!

11 Т вое, Господи, е величието, и силата, и великолепието, и сиянието, и славата; защото сичко <е Твое> що е на небето и на земята; Твое е царството, Господи, и Ти си на високо, като глава над всичко.

لَكَ يا رَبُّ العَظَمَةُ وَالقُوَّةُ وَالمَجدُ وَالبَهاءُ وَالجَلالُ، لِأنَّ لَكَ كُلَّ ما فِي السَّماءِ وَعَلَى الأرْضِ. لَكَ يا اللهُ السِّيادَةُ وَالتَّعظِيمُ كَسَيِّدٍ أعلَى فَوقَ الجَمِيعِ.

12 Б огатствата и славата са от Тебе, и Ти владееш над всичко; в Твоята ръка е могъществото и силата, и в Твоята ръка е да възвеличаваш и да укрепяваш всички.

الثَّرَواتُ وَالغِنَى هِيَ مِنكَ، وَأنتَ تَحكُمُ فَوقَ الجَمِيعِ. القُوَّةُ وَالجَبَرُوتُ لَكَ. وَأنتَ مَنْ يَقدِرُ أنْ يَرفَعَ وَيقوِّي الجَمِيعَ.

13 С ега, прочее, Боже наш, ние Ти благодарим, и хвалим Твоето славно име.

وَالآنَ، يا إلَهَنا، نُقَدِّمُ لَكَ شُكرَنا وَنُسَبِّحُ اسْمَكَ المَجِيدَ.

14 Н о кой съм аз, и кои са людете ми, та да можем да принесем доброволно принос като тоя? защото всичко е от Тебе, и от Твоето даваме на Тебе.

لَكِنْ مَنْ أنا، وَمَنْ هُوَ شَعبِي، لِكَي نُعطِيَ بِهَذا السَّخاءِ؟ لِأنَّ كُلَّ شَيءٍ مِنْكَ، وَمِنْ يَدِكَ أعْطَيناكَ.

15 З ащото сме чужденци пред Тебе, и пришелци, както всичките ни бащи; дните ни на земята са като сянка, и трайност няма.

فَنَحنُ غُرَباءُ أمامَكَ، وَنُزَلاءُ كَآبائِنا. حَياتُنا عَلَى الأرْضِ أشْبَهُ بِظِلِّ عابِرٍ، وَبِلا رَجاءٍ.

16 Г осподи Боже наш, целият тоя куп <материал>, който сме приготвили за да Ти построим дом за Твоето свето име, иде от Твоята ръка, и всичко е Твое.

يا إلَهَنا ، هَذِهِ الثَّرْوَةُ الَّتِي جَمَعْناها لِنَبْنِيَ بَيتاً لاسْمِكَ القُدُّوسِ هِيَ مِنْ يَدِكَ، وَهِيَ كُلُّها لَكَ.

17 И зная, Боже мой, че Ти изпитваш сърцето и че благоволението Ти е в правдата. С правотата на сърцето си аз принесох доброволно всичко това; и сега с радост видях, че и Твоите люде, които присъствуват тук, принасят на Тебе доброволно.

وَأنا أعرِفُ يا إلَهِي، أنَّكَ تَفحَصُ القَلْبَ وَتُسَرُّ بِالدَّوافِعِ المُستَقِيمَةِ. وَقَدْ قَدَّمْتُ كُلَّ هَذِهِ الأشْياءِ بِدافِعٍ سَلِيمٍ. وَقَدْ رَأيتُ الآنَ شَعبَكَ الحاضِرَ هُنا وَهُوَ يُعطِي بِفَرَحٍ لَكَ.

18 Г осподи Боже на бащите ни Авраама, Исаака и Израиля, опази това за винаги в сърдечните размишления на людете Си, и оправи сърцето им към Себе Си;

يا اللهُ ، أنْتَ إلَهُ آبائِنا إبْراهِيمَ وَإسْحَاقَ وَيَعقُوبَ. فاحفَظْ إلَى الأبَدِ هَذِهِ النَّوايا السَّلِيمَةَ فِي قُلُوبِ شَعبِكَ. وَوَجِّهْ قُلُوبَهُمْ نَحوَكَ.

19 и дай на сина ми Соломона съвършено сърце за да пази заповедите Ти, изявленията Ти, и повеленията Ти, и да върши всичко това, и да построи палата, за който направих приготовление.

وَأعطِ سُلَيْمانَ ابْنِي قَلْباً سَلِيماً لِكَي يُراعِي وَصاياكَ وَأحْكامَكَ وَفَرائِضَكَ، وَلِكَي يَعمَلَ بِها كُلِّها وَيَبنِي الهَيكَلَ الَّذِي أعدَدْتُ لَهُ.»

20 Т огава Давид каза на цялото събрание: Благословете сега Господа вашия Бог. И тъй, цялото събрание благослови Господа Бога на бащите си, и като се наведоха поклониха се Господу и на царя.

ثُمَّ قالَ داوُدُ لِلجَماعَةِ كُلِّها: «احْمَدُوا إلَهَكَمْ.» فَحَمَدَتِ الجَماعَةُ كُلُّها اللهَ ، إلَهَ آبائِهِمْ. وَخَرُّوا وَسَجَدُوا فِي حَضرَةِ اللهِ وَالمَلِكِ. مَسْحُ سُلَيْمانَ مَلِكاً

21 И на следния ден пожертвуваха жертви Господу, като принесоха във всеизгаряния Господу хиляда юнеца, хиляда овни, и хиляда агнета, с възлиянията им, също и голямо количество жертви за целия Израил;

وَفِي اليَومِ التّالِي ذَبَحُوا ذَبائِحَ للهِ ، وَقَدَّمُوا ذَبائِحَ صاعِدَةً للهِ ، ألفَ ثَوْرٍ، وَألفَ كَبْشٍ، وَألفَ حَمَلٍ، مَعَ تَقدِماتِ الشَّرابِ، وَذَبائِحَ بِكَثْرَةٍ عَنْ كُلِّ إسْرائِيلَ.

22 и на същия ден ядоха и пиха пред Господа с голяма радост. И втори път прогласиха Давидовия син Соломона за цар, и помазаха го Господу за управител, а Садока за свещеник.

وَأكَلُوا وَشَرِبُوا فِي حَضرَةِ اللهِ فِي ذَلِكَ اليَوْمِ بِفَرَحٍ عَظِيمٍ. وَنَصَّبُوا سُلَيْمانَ بْنَ داوُدَ مَلِكاً ثانِيَةً، وَمَسَحُوهُ رَئِيساً، وَمَسَحُوا صادُوقَ كاهِناً.

23 Т огава Соломон седна на Господния престол като цар, вместо баща си Давида, и благоуспяваше; и целият Израил му се покори.

فَجَلَسَ سُلَيْمانُ عَلَى عَرشِ شَعبِ اللهِ مَلِكاً خَلَفاً لِأبِيهِ داوُدَ، فَنَجَحَ وَأطاعَتْهُ كُلُّ إسْرائِيلَ.

24 С ъщо и всичките първенци, и силните мъже, още и всичките цар Давидови синове се покориха на цар Соломона.

وَقَدْ وَعَدَ القادَةُ، وَالمُحارِبُونَ، وَكُلُّ أنبِياءِ المَلِكِ داوُدَ بِأنْ يَكُونُوا مُخلِصِينَ لِلمَلِكِ سُلَيْمانَ.

25 И Господ възвеличи Соломона твърде много пред целия Израил, и даде му такова царско величие, каквото никой цар не бе имал преди него в Израиля.

وَرَفَعَ اللهُ سُلَيْمانَ كَثِيراً أمامَ كُلِّ إسْرائِيلَ. وَمَنَحَهُ جَلالاً مَلَكِيّاً لَمْ يُتَحْ قَطُّ مِثلُهُ لِمَلِكٍ عَلَى إسْرائِيلَ. وَفاةُ داوُد

26 Т ака Давид, Есеевият син, царува над целия Израил.

كانَ داوُدُ بْنُ يَسَّى مَلِكاً عَلَى كُلِّ إسْرائِيلَ.

27 И времето, през което царува над Израиля, бе четиридесет години: седем години царува в Хеврон, и тридесет и три в Ерусалим.

وَبَلَغَتْ مُدَّةُ حُكمِهِ أربَعِينَ سَنَةً. حَكَمَ سَبْعَ سَنَواتٍ فِي حَبْرُونَ، وَثَلاثاً وَثَلاثِينَ سَنَةً فِي القُدسِ.

28 И умря в честита старост, сит от дни, богатство и слава; и вместо него се възцари син му Соломон.

وَماتَ وَهُوَ طاعِنٌ فِي السِّنِّ، وَقَدْ شَبِعَ مِنَ العُمْرِ وَالثَّرَواتِ وَالكَرامَةِ. ثُمَّ خَلَفَهُ ابنُهُ سُلَيْمانُ.

29 А делата на цар Давида, първите и последните, ето, написани са в Книгата на гледача Самуил, и в Книгата на пророка Натан, и в Книгата на гледача Гад,

وَتارِيخُ المَلِكِ داوُدُ، مِنْ أوَّلِهِ إلَى آخِرِهِ، مُدَوَّنٌ فِي سِجِلّاتِ صَمُوئِيلَ الرّائِي، وَفِي سِجِلّاتِ النَّبِيِّ ناثانَ، وَفِي سِجِلّاتِ جادَ الرّائِي.

30 с всичките <събития на> царуването му, и с могъществото му, и с времената, които преминаха над него, над Израиля, и над всичките царства на <околните> страни.

وَهُوَ مُسَجَّلٌ مَعَ سَرْدٍ وافٍ لأحداثِ حُكمِهِ وَقُوَّتِهِ، وَالأحداثِ الَّتِي أثَّرَتْ فِيهِ، وَفِي إسْرائِيلَ، وَفِي مَمالِكِ جَميعِ البِلادِ الأُخرَى.