1 А на третия ден Естир се облече в царските си дрехи, и застана във вътрешния дом на царската къща, срещу царската къща; а царят седеше на царския си престол в царската къща, срещу входа на къщата.

وَفِي اليَومِ الثالِثِ، لَبِسَتْ أسْتِيرُ ثِيابَها المَلَكِيَّةَ، وَوَقَفَتْ فِي ساحَةِ القَصرِ الدّاخِلِيَّةِ. وَكانَ المَلِكُ جالِساً عَلَى عَرشِهِ فِي المَسكِنِ مُقابِلَ ساحَةِ القَصرِ الدّاخِلِيَّةِ.

2 И като видя царят царица Естир, че стоеше в двора, тя придоби благоволението му; и царят простря към Естир златния скиптър, който държеше в ръката си; и Естир, се приближи та се допре до края на скиптъра.

وَعِندَما رَأى المَلِكُ أسْتِيرَ واقِفَةً فِي المَسكِنِ، نالَتِ استِحسانَهُ، وَمَدَّ صَولَجانَهُ الذَهَبِيَّ بِاتِجاهِها، فَاقتَرَبَتْ وَلَمَسَتِ الصَولَجانَ.

3 Т огава царят й каза: Що искаш, царице Естир? и каква е молбата ти? Даже до половината от царството ще ти се даде.

فَقالَ المَلِكُ لأسْتِيرَ: «ما الذِي يُضايِقُكِ أيَّتُها المَلِكَةُ أسْتِيرُ؟ وَما هُوَ طَلَبُكِ؟ فَحَتَّى لَو طَلَبتِ نِصفَ مَملَكَتِي فَسَأُعْطِيهِ لَكِ.»

4 И Естир рече: Ако е угодно на царя, нека дойде царят, с Амана, днес на угощението, което съм приготвила за него.

فَقالَتْ أسْتِيرُ: «أرجُو أنْ يَقبَلَ المَلِكُ دَعوَتِي بِأنْ يَأتِيَ اليَومَ هُوَ وَهامانُ إلَى الوَلِيمَةِ التِي أعدَدتُها للمَلِكِ.»

5 И царят рече: Карайте Амана да побърза, за да се направи каквото е казала Естир. Така царят и Аман дойдоха на угощението, което Естир бе приготвила.

فَقالَ المَلِكُ: «استَدْعُوا هامانَ بِسُرعَةٍ، لِكَي نَعْمَلَ ما طَلَبَتْهُ أسْتِيرُ.» وَذَهَبَ المَلِكُ وَهامان إلَى الوَلِيمَةِ التِي أقامَتْها أسْتِيرُ.

6 И като пиеха вино, царят каза на Естир: Какво е прошението ти? и ще се удовлетвори; и каква е молбата ти? и ще бъде изпълнена даже до половината от царството.

وَأثناءَ شُربِ الخَمْرِ، قالَ المَلِكُ لأسْتِيرَ: «كُلُّ ما تَتَمَنِّينَهِ سَيُعطَى لَكِ، وَكُلُّ ما تَطلُبِينَهُ سَتَأخُذِينَهُ حَتَّى لَو كانَ نِصفَ مَملَكَتِي.»

7 Т огава Естир в отговор рече: Прошението и молбата ми е <това:>

فَأجابَت أسْتِيرُ: «أتُرِيدُ أنْ تَعرِفَ أُمنِيَتِي وَطِلبَتِي؟

8 А ко съм придобила благоволението на царя, и ако е угодно на царя да удовлетвори прошението ми и да изпълни молбата ми, нека дойде царят с Амана, на угощението, което ще приготвя за тях, и утре ще направя според както царят е казал.

إنْ نِلتَ اسْتِحسانَ المَلِكِ، وَأرادَ أنْ يُعْطِينِي طِلبَتِي، فَلِيَأتِ هُوَ وَهامانُ إلَى الوَلِيمَةِ التِي سَأُعِدُّها لَهُما غَداً. وَغَداً سَأُخبِرُ المَلِكَ بِطِلبَتِي.» هامانُ يَغضَبُ مِنْ مُرْدَخاي

9 В тоя ден Аман излезе радостен и с весело сърце; но когато видя Мардохея в царската порта, че не става, нито шава за него, Аман се изпълни с ярост против Мардохея.

فَخَرَجَ هامانُ فَرِحاً مُبتَهِجَ القَلبِ فِي ذلِكَ اليَومِ. وَلَكِّنَّهُ غَضِبَ جِدّاً عِندَما رَأى مُرْدَخايَ عِنْدَ بَوّابَةِ المَلِكِ، لأنَّ مُرْدَخايَ لَمْ يَقِفِ احتِراماً لَهُ، وَلَمْ يُبْدِ خُوفاً مِنهُ.

10 О баче Аман се въздържа и отиде у дома си; тогава прати да повикат приятелите му и жена му Зареса,

فَتَمالَكَ هامانُ نَفْسَهُ وَعادَ إلَى بَيتِهِ. ثُمَّ دَعا أصدِقاءَهُ وَزَوجَتَهُ زَرَشَ.

11 и Аман им приказа за славата на богатството си, и за многото си деца, и как царят го бе повишил и как го бе въздигнал над първенците и царските слуги.

وَأخَذَ يَتَفاخَرُ أمامَهُمْ بِثَروَتِهِ، وَبِكَثرَةِ أبنائِهِ، وَكَيفَ أنَّ المَلِكَ رَقّاهُ وَأعطاهُ مَركِزاً أعلَى مِنْ كُلِّ رُؤَساءِ وَخُدّامِ المَلِكِ.

12 Р ече още Аман: Даже и царица Естир не покани другиго с царя на угощението, което направи, а само мене; още и утре съм поканен у нея с царя.

وَقالَ هامانُ: «لَمْ تَدْعُ المَلِكَةُ أسْتِيرُ أحَداً غَيرِي مَعَ المَلِكِ إلَى الوَلِيمَةِ التِي أعَدَّتْها، وَقَدْ دَعَتْنِي غَداً أيضاً مَعَ المَلِكِ.

13 О баче всичко това не ме задоволява докле гледам юдеина Мардохей да седи при царската порта.

وَلَكِنَّ كُلَّ هَذا لا يَعنِي لِي شَيئاً وَأنا أرَى مُرْدَخايَ اليَهُودِيَّ جالِساً أمامَ بَوّابَةِ المَلِكِ.»

14 Т огава жена му Зареса и всичките му приятели му казаха: Нека се приготви една бесилка петдесет лакътя висока, и утре кажи на царя да бъде обесен Мардохей на нея; тогава иди радостен с царя на угощението. И като се хареса това на Амана, заповяда да се приготви бесилката.

فَقالَ لَهُ أصدِقاؤُهُ وَزَوجَتُهُ زَرَشُ: «جَهِّزْ عَمُوداً خَشَبِيّاً ارتِفاعُهُ خَمسُونَ ذِراعاً. وَفِي الصَّباحِ، اطلُبْ مِنَ المَلِكِ أنْ يُعَلَّقَ مُرْدَخايَ عَلَيهِ. ثُمَّ اذْهَبْ إلَى الوَلِيمَةِ وَابتَهِجْ مَعَ المَلِكِ.» فَأُعجِبَ هامانُ بِالفِكرَةِ، وَصَنَعَ العَمُودَ الخَشَبِيِّ.