1 Т огава Господ каза на Самуила: До кога ще плачеш за Саула, тъй като Аз съм го отхвърлил да не царува над Израиля? Напълни рога си с миро та иди; Аз те изпращам при витлеемеца Есей; защото Си промислих цар измежду неговите синове.

وَقالَ اللهُ لِصَمُوئِيلَ: «حَتَّى مَتَى سَتَحزَنُ عَلَى شاوُلَ؟ أنتَ مازِلْتَ حَزِيناً عَلَيهِ حَتَّى بَعدَ أنْ قُلْتُ لَكَ إنِّي رَفَضْتُهُ مَلِكاً عَلَى إسْرائِيلَ. فاملأْ قَرْنَكَ بِالزَّيتِ وَاذْهَبْ إلَى بَيتَ لَحْمَ. فَإنِّي مُرسِلُكَ إلَى رَجُلٍ مِنْ سُكّانِ بَيتَ لَحْمَ اسْمُهُ يَسَّى. وَقَدِ اختَرتُ أحَدَ أبنائِهِ لِيَكُونَ مَلِكاً.»

2 А Самуил каза: Как да ида? ако чуе Саул, ще ме убие. И Господ каза: Вземи със себе си юница и речи: Дойдох да пожертвувам Господу;

لَكِنَّ صَمُوئِيلَ قالَ: «إنْ ذَهَبتُ، سَيَسمَعُ شاوُلُ بِالخَبَرِ فَيَقتُلُنِي.» فَقالَ اللهُ: «اذْهَبْ إلَى بَيتَ لَحْمَ. وَخُذْ مَعَكَ عِجلاً وَقُلْ لَهُمْ: ‹جِئتُ لِأُقَدِّمَ للهِ ذَبِيحَةً.›

3 и покани Есея на жертвата. Тогава Аз ще ти покажа какво да правиш; и ще Ми помажеш, когото ти посоча по име.

وَادعُ يَسَّى إلَى الذَّبِيحَةِ. وَبَعدَ ذَلِكَ سَأُرِيكَ ما يَنبَغِي أنْ تَفعَلَهُ. يَنْبَغِي أنْ تَمسَحَ الشَّخصَ الَّذي أُرِيكَ إيّاهُ.»

4 И Самуил стори каквото Господ каза, и дойде във Витлеем. А градските старейшини го посрещнаха разтреперани, и рекоха: С мир ли идеш?

فَفَعَلَ صَمُوئِيلُ كَما قالَ لَهُ اللهُ. فَذَهَبَ إلَى بَيتَ لَحْمَ. فارتَعَدَ شُيُوخُ بَيتَ لَحْمَ خَوفاً. وَاستَقبَلُوا صَمُوئِيلَ وَسَألُوهُ: «هَلْ أنتَ هُنا فِي مَهَمَّةِ سَلامٍ؟»

5 И той рече: С мир. Ида да пожертвувам Господу; осветете се и дойдете с мене на жертвата. И той освети Есея и синовете му и ги покани на жертвата.

فَأجابَ: «أنا هُنا في مَهَمَّةِ سَلامٍ. فَقَدْ جِئتُ لِأُقَدِّمَ ذَبِيحَةً للهِ. طَهِّرُوا أنفُسَكُمْ وَتَعالَوا لِلاشتِراكِ فِي الذَّبِيحَةِ مَعِي.» وَطَهَّرَ صَمُوئِيلُ يَسَّى وَأولادَهُ. ثُمَّ دَعاهُمْ صَمُوئِيلُ إلَى المَجِيءٍ وَالاشتِراكِ فِي الذَّبِيحَةِ.

6 И като влизаха и видя Елиава, каза си: Несъмнено пред Господа е помазаникът му.

فَلَمّا وَصَلَ يَسَّى وَأولادُهُ، رَأى صَمُوئِيلُ ألِيآبَ. فَفَكَّرَ في نَفسِهِ: «لا شَكَّ أنَّ هَذا هُوَ الرَّجُلُ الَّذِي اختارَهُ اللهُ.»

7 Н о Господ каза на Самуила: Не гледай на лицето му, нито на високия му ръст, понеже съм го отхвърлил; защото не е както гледа човек, понеже човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце.

لَكِنَّ اللهَ قالَ لِصَمُوئِيلَ: «صَحِيحٌ أنَّ أليآبَ طَوِيلٌ وَوَسِيمٌ، لَكِنْ لا تُدخِلْ هَذِهِ الأُمُورَ فِي اعتبارِكَ. فَاللهُ لا يَنظُرُ إلَى ما يَراهُ النّاسُ. هُوَ لا يَنظُرُ إلَى مَظهَرِ الإنسانِ، وَإنَّما إلَى قَلبِهِ. فَلَيسَ أليآبُ هُوَ الَّذِي اختَرتُهُ.»

8 Т огава Есей повика Авинадава та го направи да мине пред Самуила; а <Самуил> каза: И тогова не е избрал Господ.

ثُمَّ دَعا يَسَّى ابنَهُ الثّانِي أبِينادابَ. فَمَرَّ أبِينادابُ مِنْ أمامِ صَمُوئِيلَ. فَقالَ صَمُوئِيلُ: «لا، لَيسَ هَذا هُوَ الَّذِي اختارَهُ اللهُ.»

9 Т огава Есей направи да мине Сама; а той каза: Нито тогова е избрал Господ.

ثُمَّ طَلَبَ يَسَّى مِنْ شَمَّةَ أنْ يَمُرَّ مِنْ أمامِ صَمُوئِيلَ. لَكِنَّ صَمُوئِيلَ قالَ: «لَمْ يَختَرِ اللهُ هَذا الرَّجُلَ أيضاً.»

10 И Есей направи да минат седемте му сина пред Самуила; но Самуил каза на Есея: Господ не е избрал тия.

عَرَضَ يَسَّى أولادَهُ السَّبعَةَ لِصَمُوئِيلَ. لَكِنَّ صَمُوئِيلَ قالَ لِيَسَّى: «لَمْ يَختَرِ اللهُ أيّاً مِنْ هَؤُلاءِ الرِّجالِ.»

11 Т огава Самуил рече на Есея: Присъствуват ли тук всичките ти чада? И той рече: Остава още най-младият; и, ето, пасе овцете. И Самуил каза на Есея: Прати да го доведат; защото няма да седнем около <трапезата> догде не дойде тук.

ثُمَّ سَألَ صَمُوئِيلُ يَسَّى: «ألَدَيكَ أولادٌ غَيرُ هَؤُلاءِ؟» فَأجابَ يَسَّى: «لَدَيَّ ابنٌ آخَرُ، هُوَ الأصغَرُ. لَكِنَّهُ في المَرعَى يَرعَى الغَنَمَ.» فَقالَ صَمُوئِيلُ: «أرسِلْ فِي طَلَبِهِ. أحضِرْهُ هُنا. فَنَحنُ لَنْ نَجلِسَ لِلطّعامِ حَتَّى يَأْتِيَ.»

12 И прати та го доведоха. И той беше рус, с хубави очи, и красив на глед. И Господ каза: Стани, помажи го, защото той е.

فَأرسَلَ يَسَّى مَنْ يَستَدْعِي ابنَهُ الأصغَرَ. وَكانَ شابّاً وَسِيماً مَوفُورَ الصِّحَّةِ. فَقالَ اللهُ لِصَمُوئِيلَ: «قُمْ وَامْسَحهُ فَهُوَ الَّذِي اختَرتُهُ.»

13 Т огава Самуил взе рога с мирото та го помаза всред братята му; и Господният Дух дойде със сила на Давида от същия ден и после. Тогава Самуил стана та си отиде в Рама.

فَأخَذَ صَمُوئِيلُ قَرنَ الزَّيتِ وَسَكَبَ الزَّيتَ عَلَى الابنِ الأصغَرِ لِيَسَّى أمامَ إخْوَتِهِ. فَحَلَّ رُوحُ اللهِ بِقُوَّةٍ عَظِيمَةٍ عَلَى داوُدَ مِنْ ذَلِكَ اليَوْمَ. ثُمَّ عادَ صَمُوئِيلُ إلَى بَيتِهِ فِي الرّامَةِ. رُوحٌ شرِّيرٌ يُضايِقُ شاوُل

14 А Господният Дух беше се оттеглил от Саула, и зъл дух от Господа го смущаваше.

وَتَرَكَ رُوحُ اللهِ شاوُلَ. ثُمَّ أرسَلَ اللهُ رُوحاً شِرِّيراً لِشاوُلَ، فَسَبَّبَ لَهُ إزعاجاً كَثِيراً.

15 И така, слугите на Саула му рекоха: Ето сега, зъл дух от Бога те смущава;

فَقالَ خُدّامُ شاوُلَ لَهُ: «إنَّ الرُّوحَ الشِّرِّيرَ الَّذِي أرسَلَهُ اللهُ يُزعِجُكَ.

16 з атова нека заповяда господарят ни на слугите си, които са пред тебе, да потърсят човек, който знае да свири с арфа; и когато злият дух от Бога е на тебе, той ще свири с ръката си, и ще ти стане добре.

فَإنْ أمَرتَنا فَإنَّنا نَبحَثُ لَكَ عَنْ رَجُلٍ يُحسِنُ العَزفَ عَلَى القِيثارِ. فَإذا هاجَمَكَ ذَلِكَ الرُّوحُ الشِّرِّيرُ مِنْ عِندِ اللهِ، يَعزِفُ لَكَ هَذا الرَّجُلُ مُوسِيقَى. حِينَئِذٍ، سَيَذهَبُ عَنكَ الإحساسُ بِالضِّيقِ.»

17 И Саул каза на слугите си: Намерете ми човек, който свири добре, и доведете го при мене.

فَقالَ شاوُلُ لِخُدّامِهِ: «جِدُوا لِي شَخصاً يُحسِنُ العَزفَ وَأحضِرُوهُ لِي.»

18 Т огава едно от момчетата проговори казвайки: Ето видях един от синовете на витлеемеца Есей, който знае да свири и е силен и храбър военен мъж, в слово разумен, и красив човек: и Господ е с него.

فَقالَ أحَدُ الخُدّامِ: «هُناكَ رَجُلٌ اسْمُهُ يَسَّى ساكِنٌ فِي بَيتَ لَحمَ. وَأنا أعرِفُ ابنَهُ. إنَّهُ ماهِرٌ فِي العَزفِ عَلَى القِيثارِ. وَهُوَ أيضاً رَجُلٌ شُجاعٌ وَمُقاتِلٌ جَيِّدٌ. وَهُوَ ذَكِيٌّ وَوَسِيمٌ، وَ اللهُ مَعَهُ.»

19 Т огава Саул проводи пратеници до Есея да рекат: Прати ми сина си Давида, който е с овците.

فَأرسَلَ شاوُلُ رُسُلَهُ إلَى يَسَّى. فَقالُوا لَهُ: «أرسِلْ إلَى ابنِكَ داوُدَ راعِي الغَنَمِ.»

20 И тъй Есей взе осел <натоварен> с хляб, и мех с вино, и едно яре, та ги прати на Саула със сина си Давида.

فَأعَدَّ يَسَّى هَدِيَّةً لِشاوُلَ، أعَدَّ حِماراً وَخُبزاً وَقِنِّينَةَ نَبِيذٍ وَجَدياً، وَأرسَلَها مَعَ داوُدَ إلَى شاوُلَ.

21 И Давид дойде при Саула, та застана пред него; и той го обикна много; и <Давид> му стана оръженосец.

فَذَهَبَ داوُدُ إلَى شاوُلَ وَوَقَفَ أمامَهُ، فَأحَبَّهُ شاوُلُ كَثيراً، فَجَعَلَهُ حامِلَ سِلاحِهِ.

22 И Саул прати да кажат на Есея: Нека стои Давид пред мене, моля, защото придоби моето благоволение.

وَأرسَلَ شاوُلُ رِسالَةً إلَى يَسَّى، قالَ فِيها: «دَعْ داوُدَ مَعِي لِيَخدِمَنِي، فَقَدْ أحبَبتُهُ كَثِيراً.»

23 И когато <злият> дух от Бога беше на Саула, Давид вземаше арфата и свиреше с ръката си; тогава Саул се освежаваше и ставаше му добре, и злият дух се оттеглюваше от него.

وَكُلَّما هاجَمَ الرُّوحُ الشِّرِّيرُ مِنْ عِندِ اللهِ شاوُلَ، كانَ داوُدُ يَأْخُذُ قِيثارَهُ وَيَعزِفُ. حِينَئِذٍ، يُفارِقُهُ الرُّوحُ الشِّرِّيرُ، وَيَزُولُ عَنهُ الإحْساسُ بِالضِّيقِ.