1 Т огава Господ каза на Самуила: До кога ще плачеш за Саула, тъй като Аз съм го отхвърлил да не царува над Израиля? Напълни рога си с миро та иди; Аз те изпращам при витлеемеца Есей; защото Си промислих цар измежду неговите синове.

And the Lord said unto Samuel, How long wilt thou mourn for Saul, seeing I have rejected him from reigning over Israel? fill thine horn with oil, and go, I will send thee to Jesse the Beth-lehemite: for I have provided me a king among his sons.

2 А Самуил каза: Как да ида? ако чуе Саул, ще ме убие. И Господ каза: Вземи със себе си юница и речи: Дойдох да пожертвувам Господу;

And Samuel said, How can I go? if Saul hear it, he will kill me. And the Lord said, Take an heifer with thee, and say, I am come to sacrifice to the Lord.

3 и покани Есея на жертвата. Тогава Аз ще ти покажа какво да правиш; и ще Ми помажеш, когото ти посоча по име.

And call Jesse to the sacrifice, and I will shew thee what thou shalt do: and thou shalt anoint unto me him whom I name unto thee.

4 И Самуил стори каквото Господ каза, и дойде във Витлеем. А градските старейшини го посрещнаха разтреперани, и рекоха: С мир ли идеш?

And Samuel did that which the Lord spake, and came to Beth-lehem. And the elders of the town trembled at his coming, and said, Comest thou peaceably?

5 И той рече: С мир. Ида да пожертвувам Господу; осветете се и дойдете с мене на жертвата. И той освети Есея и синовете му и ги покани на жертвата.

And he said, Peaceably: I am come to sacrifice unto the Lord: sanctify yourselves, and come with me to the sacrifice. And he sanctified Jesse and his sons, and called them to the sacrifice.

6 И като влизаха и видя Елиава, каза си: Несъмнено пред Господа е помазаникът му.

And it came to pass, when they were come, that he looked on Eliab, and said, Surely the Lord’s anointed is before him.

7 Н о Господ каза на Самуила: Не гледай на лицето му, нито на високия му ръст, понеже съм го отхвърлил; защото не е както гледа човек, понеже човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце.

But the Lord said unto Samuel, Look not on his countenance, or on the height of his stature; because I have refused him: for the Lord seeth not as man seeth; for man looketh on the outward appearance, but the Lord looketh on the heart.

8 Т огава Есей повика Авинадава та го направи да мине пред Самуила; а <Самуил> каза: И тогова не е избрал Господ.

Then Jesse called Abinadab, and made him pass before Samuel. And he said, Neither hath the Lord chosen this.

9 Т огава Есей направи да мине Сама; а той каза: Нито тогова е избрал Господ.

Then Jesse made Shammah to pass by. And he said, Neither hath the Lord chosen this.

10 И Есей направи да минат седемте му сина пред Самуила; но Самуил каза на Есея: Господ не е избрал тия.

Again, Jesse made seven of his sons to pass before Samuel. And Samuel said unto Jesse, The Lord hath not chosen these.

11 Т огава Самуил рече на Есея: Присъствуват ли тук всичките ти чада? И той рече: Остава още най-младият; и, ето, пасе овцете. И Самуил каза на Есея: Прати да го доведат; защото няма да седнем около <трапезата> догде не дойде тук.

And Samuel said unto Jesse, Are here all thy children? And he said, There remaineth yet the youngest, and, behold, he keepeth the sheep. And Samuel said unto Jesse, Send and fetch him: for we will not sit down till he come hither.

12 И прати та го доведоха. И той беше рус, с хубави очи, и красив на глед. И Господ каза: Стани, помажи го, защото той е.

And he sent, and brought him in. Now he was ruddy, and withal of a beautiful countenance, and goodly to look to. And the Lord said, Arise, anoint him: for this is he.

13 Т огава Самуил взе рога с мирото та го помаза всред братята му; и Господният Дух дойде със сила на Давида от същия ден и после. Тогава Самуил стана та си отиде в Рама.

Then Samuel took the horn of oil, and anointed him in the midst of his brethren: and the Spirit of the Lord came upon David from that day forward. So Samuel rose up, and went to Ramah.

14 А Господният Дух беше се оттеглил от Саула, и зъл дух от Господа го смущаваше.

But the Spirit of the Lord departed from Saul, and an evil spirit from the Lord troubled him.

15 И така, слугите на Саула му рекоха: Ето сега, зъл дух от Бога те смущава;

And Saul’s servants said unto him, Behold now, an evil spirit from God troubleth thee.

16 з атова нека заповяда господарят ни на слугите си, които са пред тебе, да потърсят човек, който знае да свири с арфа; и когато злият дух от Бога е на тебе, той ще свири с ръката си, и ще ти стане добре.

Let our lord now command thy servants, which are before thee, to seek out a man, who is a cunning player on an harp: and it shall come to pass, when the evil spirit from God is upon thee, that he shall play with his hand, and thou shalt be well.

17 И Саул каза на слугите си: Намерете ми човек, който свири добре, и доведете го при мене.

And Saul said unto his servants, Provide me now a man that can play well, and bring him to me.

18 Т огава едно от момчетата проговори казвайки: Ето видях един от синовете на витлеемеца Есей, който знае да свири и е силен и храбър военен мъж, в слово разумен, и красив човек: и Господ е с него.

Then answered one of the servants, and said, Behold, I have seen a son of Jesse the Beth-lehemite, that is cunning in playing, and a mighty valiant man, and a man of war, and prudent in matters, and a comely person, and the Lord is with him.

19 Т огава Саул проводи пратеници до Есея да рекат: Прати ми сина си Давида, който е с овците.

Wherefore Saul sent messengers unto Jesse, and said, Send me David thy son, which is with the sheep.

20 И тъй Есей взе осел <натоварен> с хляб, и мех с вино, и едно яре, та ги прати на Саула със сина си Давида.

And Jesse took an ass laden with bread, and a bottle of wine, and a kid, and sent them by David his son unto Saul.

21 И Давид дойде при Саула, та застана пред него; и той го обикна много; и <Давид> му стана оръженосец.

And David came to Saul, and stood before him: and he loved him greatly; and he became his armourbearer.

22 И Саул прати да кажат на Есея: Нека стои Давид пред мене, моля, защото придоби моето благоволение.

And Saul sent to Jesse, saying, Let David, I pray thee, stand before me; for he hath found favour in my sight.

23 И когато <злият> дух от Бога беше на Саула, Давид вземаше арфата и свиреше с ръката си; тогава Саул се освежаваше и ставаше му добре, и злият дух се оттеглюваше от него.

And it came to pass, when the evil spirit from God was upon Saul, that David took an harp, and played with his hand: so Saul was refreshed, and was well, and the evil spirit departed from him.