1 П о онова време Юда се отдели от братята си и свърна при един одоламец на име Ира.
And it came to pass at that time, that Judah went down from his brethren, and turned in to a certain Adullamite, whose name was Hirah.
2 И Юда като видя там дъщерята на един ханаанец, на име Суя, взе я и влезе при нея.
And Judah saw there a daughter of a certain Canaanite, whose name was Shuah; and he took her, and went in unto her.
3 И тя зачна и роди син; и той го наименува Ир.
And she conceived, and bare a son; and he called his name Er.
4 И зачна пак и роди син; и тя го наименува Онан.
And she conceived again, and bare a son; and she called his name Onan.
5 П ак роди и друг син и го наименува Шела. А <Юда> беше в Ахдив, когато тя го роди.
And she yet again conceived, and bare a son; and called his name Shelah: and he was at Chezib, when she bare him.
6 С лед време Юда взе жена за първородния си Ир, на име Тамар.
And Judah took a wife for Er his firstborn, whose name was Tamar.
7 А Ир, Юдовият първороден, беше нечестив пред Господа; и Господ го уби.
And Er, Judah’s firstborn, was wicked in the sight of the Lord; and the Lord slew him.
8 Т огава рече Юда на Онана: Влез при братовата си жена и извърши към нея длъжността на девер и въздигни потомството на брата си.
And Judah said unto Onan, Go in unto thy brother’s wife, and marry her, and raise up seed to thy brother.
9 Н о Онан знаеше, че потомството нямаше да бъде негово; затова, когато влизаше при братовата си жена, изливаше <семето си> на земята, за да не въздигне потомство на брата си.
And Onan knew that the seed should not be his; and it came to pass, when he went in unto his brother’s wife, that he spilled it on the ground, lest that he should give seed to his brother.
10 А това, което правеше, бе зло пред Господа; затова и него уби.
And the thing which he did displeased the Lord: wherefore he slew him also.
11 Т огава, Юда, рече на снаха си Тамар: Живей, <като> вдовица в бащиния си дом, догде отрасне син ми Шела; защото си думаше: Да не би и той да умре като братята си. И така, Тамар отиде и живя в бащиния си дом.
Then said Judah to Tamar his daughter in law, Remain a widow at thy father’s house, till Shelah my son be grown: for he said, Lest peradventure he die also, as his brethren did. And Tamar went and dwelt in her father’s house.
12 С лед дълго време, Юдовата жена, дъщеря на Суя, умря; и като се утеши Юда, отиде, той и приятелят му, одоламецът Ира, при стригачите на овците си в Тамна.
And in process of time the daughter of Shuah Judah’s wife died; and Judah was comforted, and went up unto his sheepshearers to Timnath, he and his friend Hirah the Adullamite.
13 И известиха на Тамар, казвайки: Ето, свекърът ти отива в Тамна, за да стриже овците си.
And it was told Tamar, saying, Behold thy father in law goeth up to Timnath to shear his sheep.
14 Т огава тя съблече вдовишките си дрехи, покри се с покривалото си, обви се и седна при кръстопътя на Енаим, който е по пътя за Тамна; защото видя, че порасна Шела, а тя не бе му дадена за жена.
And she put her widow’s garments off from her, and covered her with a vail, and wrapped herself, and sat in an open place, which is by the way to Timnath; for she saw that Shelah was grown, and she was not given unto him to wife.
15 А Юда, като я видя, помисли, че е блудница: защото беше покрила лицето си.
When Judah saw her, he thought her to be an harlot; because she had covered her face.
16 Т ой, прочее, свърна към нея на пътя и рече: Остави ме, моля, да вляза при тебе; (защото не позна, че беше снаха му). И тя рече: Какво ще ми дадеш, за да влезеш при мене?
And he turned unto her by the way, and said, Go to, I pray thee, let me come in unto thee; (for he knew not that she was his daughter in law.) And she said, What wilt thou give me, that thou mayest come in unto me?
17 А той рече: Ще ти изпратя яре от стадото. И тя отвърна: Даваш ли ми залог, догде го изпратиш?
And he said, I will send thee a kid from the flock. And she said, Wilt thou give me a pledge, till thou send it?
18 Р ече той: Какъв залог да ти дам? И тя каза: Печата си, ширита си и тоягата си, която е в ръката ти. И той й ги даде. И влезе при нея и тя зачна от него.
And he said, What pledge shall I give thee? And she said, Thy signet, and thy bracelets, and thy staff that is in thine hand. And he gave it her, and came in unto her, and she conceived by him.
19 П осле тя стана та си отиде, свали покривалото си и облече вдовишките си дрехи.
And she arose, and went away, and laid by her vail from her, and put on the garments of her widowhood.
20 А Юда изпрати ярето, чрез ръката на приятеля си одоламеца, за да вземе залога от ръката на жената; но той не я намери.
And Judah sent the kid by the hand of his friend the Adullamite, to receive his pledge from the woman’s hand: but he found her not.
21 З атова попита хората от онова място, казвайки: Где е блудницата, която беше на пътя при Енаим? А те рекоха: Тука не е имало блудница.
Then he asked the men of that place, saying, Where is the harlot, that was openly by the way side? And they said, There was no harlot in this place.
22 И той се върна при Юда и рече: Не я намерих; още и хората от онова място рекоха: Тук не е имало блудница.
And he returned to Judah, and said, I cannot find her; and also the men of the place said, that there was no harlot in this place.
23 И рече Юда: Нека си държи нещата, да не станем за присмех; ето, аз пратих това яре, но ти не я намери.
And Judah said, Let her take it to her, lest we be shamed: behold, I sent this kid, and thou hast not found her.
24 О коло три месеца подир това, известиха на Юда, казвайки: Снаха ти Тамар блудствува; а още, ето, непразна е от блудството. А Юда рече: Изведете я да се изгори.
And it came to pass about three months after, that it was told Judah, saying, Tamar thy daughter in law hath played the harlot; and also, behold, she is with child by whoredom. And Judah said, Bring her forth, and let her be burnt.
25 А когато я извеждаха, тя изпрати до свекъра си да му кажат: От човека, чиито са тия неща, съм непразна. Рече още: Познай, моля, чии са тия неща - печатът, ширитът и тоягата.
When she was brought forth, she sent to her father in law, saying, By the man, whose these are, am I with child: and she said, Discern, I pray thee, whose are these, the signet, and bracelets, and staff.
26 И Юда ги позна и рече: Тя е по-права от мене, тъй като не я дадох на сина си Шела. И не я позна вече.
And Judah acknowledged them, and said, She hath been more righteous than I; because that I gave her not to Shelah my son. And he knew her again no more.
27 И когато дойде времето й да роди, ето, имаше близнета в утробата й.
And it came to pass in the time of her travail, that, behold, twins were in her womb.
28 И като раждаше, едното простря ръка: и бабата взе та върза червен конец на ръката му и каза: Тоя пръв излезе.
And it came to pass, when she travailed, that the one put out his hand: and the midwife took and bound upon his hand a scarlet thread, saying, This came out first.
29 А като дръпна надире ръката си, ето, брат му излезе; и тя рече: Какъв пролом си направи ти? За това го наименуваха Фарес {Т.е., Проломване.}.
And it came to pass, as he drew back his hand, that, behold, his brother came out: and she said, How hast thou broken forth? this breach be upon thee: therefore his name was called Pharez.
30 П осле излезе брат му, който имаше червения конец на ръката си, и него наименуваха Зара.
And afterward came out his brother, that had the scarlet thread upon his hand: and his name was called Zarah.