1 С ега слушай, Израилю, повеленията и съдбите, които ви уча да вършите, за да живеете, и да влезете и наследите земята, която ви дава Господ Бог на бащите ви.

Now therefore hearken, O Israel, unto the statutes and unto the judgments, which I teach you, for to do them, that ye may live, and go in and possess the land which the Lord God of your fathers giveth you.

2 Д а не притурите нещо на думите, които ви заповядвам, нито да отнемате от тях, за да пазите заповедите на Господа вашия Бог, които ви заповядвам.

Ye shall not add unto the word which I command you, neither shall ye diminish ought from it, that ye may keep the commandments of the Lord your God which I command you.

3 О чите ви са видели що направи Господ, поради Ваалфегора; защото Господ вашият Бог изтреби изсред вас всичките човеци, които се поведоха по Ваалфегора.

Your eyes have seen what the Lord did because of Baal-peor: for all the men that followed Baal-peor, the Lord thy God hath destroyed them from among you.

4 А вие, които сте се привързали при Господа вашия Бог, всички сте живи днес.

But ye that did cleave unto the Lord your God are alive every one of you this day.

5 Е то, аз ви научих повеления и съдби, според както Господ моят Бог ми заповяда, за да вършите според <тях> в земята, в която влизате да я наследите.

Behold, I have taught you statutes and judgments, even as the Lord my God commanded me, that ye should do so in the land whither ye go to possess it.

6 И тъй, пазете и вършете ги; защото това е мъдростта ви и благоразумието ви пред очите на племената, които, като чуят за всички тия повеления, ще рекат: Ето, мъдри и разумни люде са <тия> на тоя велик народ.

Keep therefore and do them; for this is your wisdom and your understanding in the sight of the nations, which shall hear all these statutes, and say, Surely this great nation is a wise and understanding people.

7 З ащото кой народ е <толкова> велик <щото да> има бог тъй близо при себе си, колкото е Иеова нашият Бог <близо при нас> всеки път, когато Го призоваваме?

For what nation is there so great, who hath God so nigh unto them, as the Lord our God is in all things that we call upon him for?

8 И ли кой народ е <толкова> велик <щото да> има такива справедливи повеления и съдби, какъвто е целият тоя закон, който излагам пред вас днес?

And what nation is there so great, that hath statutes and judgments so righteous as all this law, which I set before you this day?

9 С амо внимавай на себе си и пази добре душата си, да не би да забравиш делата, които очите ти са видели, и да не би да се изгубят от сърцето ти, през всичките дни на живота ти; но предавай ги на чадата си и на внуците си;

Only take heed to thyself, and keep thy soul diligently, lest thou forget the things which thine eyes have seen, and lest they depart from thy heart all the days of thy life: but teach them thy sons, and thy sons’ sons;

10 & lt;предавай им за> деня, в който ти застана пред Господа твоя Бог на Хорив, когато Господ ми каза: Събери Ми людете, и ще ги направя да чуят думите Ми, за да се научат да се боят <от> Мене през всичкото време догдето живеят на земята, и те да учат чадата си <на това>.

specially the day that thou stoodest before the Lord thy God in Horeb, when the Lord said unto me, Gather me the people together, and I will make them hear my words, that they may learn to fear me all the days that they shall live upon the earth, and that they may teach their children.

11 В ие се приближихте и застанахте под планината; и планината гореше в огън до сред небето, и имаше тъмнина, облак и мрак.

And ye came near and stood under the mountain; and the mountain burned with fire unto the midst of heaven, with darkness, clouds, and thick darkness.

12 Т огава Господ ви говори изсред огъня; вие чухте гласа на думите, но не видяхте никакъв образ; само глас <чухте>.

And the Lord spake unto you out of the midst of the fire: ye heard the voice of the words, but saw no similitude; only ye heard a voice.

13 И Той ви изяви завета Си, който ви заповяда да вършите, сиреч, десетте заповеди; и написа ги на две каменни плочи.

And he declared unto you his covenant, which he commanded you to perform, even ten commandments; and he wrote them upon two tables of stone.

14 И в онова време Господ ми заповяда да ви науча повеления и съдби, за да ги вършите в земята, към която преминавате да я притежавате.

And the Lord commanded me at that time to teach you statutes and judgments, that ye might do them in the land whither ye go over to possess it.

15 П рочее, внимавайте добре на себе си, (защото в деня, когато Господ ви говори на Хорив изсред огъня вие не видяхте никакъв образ),

Take ye therefore good heed unto yourselves; for ye saw no manner of similitude on the day that the Lord spake unto you in Horeb out of the midst of the fire:

16 д а не би да се развратите и си направите идол, подобие на някой образ, подобие на мъж или на жена,

lest ye corrupt yourselves, and make you a graven image, the similitude of any figure, the likeness of male or female,

17 п одобие на някое животно, което е на земята, подобие на някоя крилата птица, която лети на небето,

the likeness of any beast that is on the earth, the likeness of any winged fowl that flieth in the air,

18 п одобие на нещо, което пълзи по земята, подобие на някоя риба, която е във водите под земята;

the likeness of any thing that creepeth on the ground, the likeness of any fish that is in the waters beneath the earth:

19 и да не би, като подигаш очи към небето, и видиш слънцето и луната, звездите и цялото небесно множество, да се мамиш, та да им се кланяш и да служиш на тях, които Господ твоят Бог разпредели на всичките народи под цялото небе.

and lest thou lift up thine eyes unto heaven, and when thou seest the sun, and the moon, and the stars, even all the host of heaven, shouldest be driven to worship them, and serve them, which the Lord thy God hath divided unto all nations under the whole heaven.

20 А вас взе Господ и ви изведе из железарската пещ, из Египет, да Му бъдете люде за наследство, както <сте> и днес.

But the Lord hath taken you, and brought you forth out of the iron furnace, even out of Egypt, to be unto him a people of inheritance, as ye are this day.

21 П ри това, Господ се разгневи на мене поради вас, и закле се да не премина Иордан и да не вляза в оная добра земя, която Господ твоят Бог ти дава за наследство,

Furthermore the Lord was angry with me for your sakes, and sware that I should not go over Jordan, and that I should not go in unto that good land, which the Lord thy God giveth thee for an inheritance:

22 н о да умра в тая земя; аз няма да премина Иордан; а вие ще преминете и ще завладеете оная добра земя.

but I must die in this land, I must not go over Jordan: but ye shall go over, and possess that good land.

23 В нимавайте на себе си да не забравяте завета, който Господ вашият Бог направи с вас, <да не би> да си правите идол, подобие на нещо, което Господ твоят Бог ти е запретил;

Take heed unto yourselves, lest ye forget the covenant of the Lord your God, which he made with you, and make you a graven image, or the likeness of any thing, which the Lord thy God hath forbidden thee.

24 з ащото Господ твоят Бог е огън пояждащ, Бог ревнив.

For the Lord thy God is a consuming fire, even a jealous God.

25 К огато ти се родят чада и внуци, ако, като живеете дълго време на земята, се развратите и направите идол, образ на нещо и вършите зло пред Господа твоя Бог и Го разгневите,

When thou shalt beget children, and children’s children, and ye shall have remained long in the land, and shall corrupt yourselves, and make a graven image, or the likeness of any thing, and shall do evil in the sight of the Lord thy God, to provoke him to anger:

26 д нес викам небето и земята да свидетелствуват против вас, че непременно скоро ще изчезнете от земята, за превземането на която вие преминавате Иордан; няма да живеете дълго време в нея, а съвсем ще бъдете изтребени.

I call heaven and earth to witness against you this day, that ye shall soon utterly perish from off the land whereunto ye go over Jordan to possess it; ye shall not prolong your days upon it, but shall utterly be destroyed.

27 Г оспод ще ви разпръсне между племената, и ще останете малочислени между ония народи, всред които Господ ще ви отведе.

And the Lord shall scatter you among the nations, and ye shall be left few in number among the heathen, whither the Lord shall lead you.

28 Т ам ще служите на богове, дело на човешки ръце, на дърво и камък, които нито виждат нито чуват, нито ядат нито миришат.

And there ye shall serve gods, the work of men’s hands, wood and stone, which neither see, nor hear, nor eat, nor smell.

29 Н о ако от там потърсите Господа твоя Бог, всеки <от вас> ще го намери, ако го потърси с цялото си сърце и с цялата си душа.

But if from thence thou shalt seek the Lord thy God, thou shalt find him, if thou seek him with all thy heart and with all thy soul.

30 К огато се намериш в скръб, и всичко това те постигне, ако най-после {Еврейски: в последните дни.} се обърнеш към Господа твоя Бог и послушаш гласа Му,

When thou art in tribulation, and all these things are come upon thee, even in the latter days, if thou turn to the Lord thy God, and shalt be obedient unto his voice;

31 т о, понеже Господ твоят Бог е Бог милостив, Той няма да те остави, нито ще те изтреби, нито ще забрави завета, за който се е клел на бащите ти.

(for the Lord thy God is a merciful God;) he will not forsake thee, neither destroy thee, nor forget the covenant of thy fathers which he sware unto them.

32 З ащото попитай сега за миналите времена, които бяха преди тебе, от деня когато Бог създаде човека на земята, и <попитай> от единия край на небето до другия: ставало ли е такова нещо, като това велико дело, или чувало ли се е подобно на него?

For ask now of the days that are past, which were before thee, since the day that God created man upon the earth, and ask from the one side of heaven unto the other, whether there hath been any such thing as this great thing is, or hath been heard like it?

33 Л юде чули ли са някога Божия глас да говори изсред огън, както ти си чул, и да останат живи?

Did ever people hear the voice of God speaking out of the midst of the fire, as thou hast heard, and live?

34 И ли предприел ли е Бог да дойде и вземе за себе си народ изсред <друг> народ, чрез изпитни, знамения и чудеса, и чрез бой, чрез силна ръка, чрез издигната мишца, и чрез големи ужаси, според всичко, което Господ вашият Бог е сторил за вас в Египет пред очите ви?

Or hath God assayed to go and take him a nation from the midst of another nation, by temptations, by signs, and by wonders, and by war, and by a mighty hand, and by a stretched out arm, and by great terrors, according to all that the Lord your God did for you in Egypt before your eyes?

35 Н а тебе се даде да видиш това, за да познаеш, че Иеова, Той е Бог, и няма друг освен Него.

Unto thee it was shewed, that thou mightest know that the Lord he is God; there is none else beside him.

36 З а да те научи, Той те направи да чуеш гласа Му от небето, и показа ти на земята великия Си огън, и ти чу думите Му изсред огъня.

Out of heaven he made thee to hear his voice, that he might instruct thee: and upon earth he shewed thee his great fire; and thou heardest his words out of the midst of the fire.

37 И понеже Той обичаше бащите ти, за това избра тяхното потомство след тях, и с присъствието Си чрез голямата Си сила те изведе из Египет,

And because he loved thy fathers, therefore he chose their seed after them, and brought thee out in his sight with his mighty power out of Egypt;

38 з а да изгони от пред тебе народи по-големи и по-силни от тебе, да те въведе в <земята им> и да ти я даде в наследство, както <прави> днес.

to drive out nations from before thee greater and mightier than thou art, to bring thee in, to give thee their land for an inheritance, as it is this day.

39 П ознай, прочее, днес и вложи в сърцето си, че Иеова е Бог на небето горе и на земята долу; няма друг.

Know therefore this day, and consider it in thine heart, that the Lord he is God in heaven above, and upon the earth beneath: there is none else.

40 И пази повеленията Му и заповедите Му, които днес ти заповядвам, за да благоденствуваш, ти и потомците ти след тебе, и за всегда да се продължат дните ти на земята, която Господ твоят Бог ти дава.

Thou shalt keep therefore his statutes, and his commandments, which I command thee this day, that it may go well with thee, and with thy children after thee, and that thou mayest prolong thy days upon the earth, which the Lord thy God giveth thee, for ever.

41 Т огава Моисей отдели три града оттатък {На изток от.} Иордан към изгрева на слънцето,

Then Moses severed three cities on this side Jordan toward the sunrising;

42 з а да прибягва там оня убиец, който убие ближния си по погрешка, без да го е мразил по-напред, и като побегне в един от тия градове, да остане жив.

that the slayer might flee thither, which should kill his neighbour unawares, and hated him not in times past; and that fleeing unto one of these cities he might live:

43 & lt;Те бяха:> Восор в пустинята, в полянската земя на рувимците, Рамот в Галаада, <в земята> на гадците и Голан във Васан, <в земята> на манасийците.

namely, Bezer in the wilderness, in the plain country, of the Reubenites; and Ramoth in Gilead, of the Gadites; and Golan in Bashan, of the Manassites.

44 И ето законът, който Моисей изложи пред израилтяните;

And this is the law which Moses set before the children of Israel:

45 е то, заявленията, повеленията и съдбите, които Моисей изказа на израилтяните, когато бяха излезли из Египет

these are the testimonies, and the statutes, and the judgments, which Moses spake unto the children of Israel, after they came forth out of Egypt,

46 о ттатък Иордан, в долината срещу Вет-фегор, в земята на аморейския цар Сион, който живееше в Есевон, когото Моисей и израилтяните поразиха, след като бяха излезли из Египет,

on this side Jordan, in the valley over against Beth-peor, in the land of Sihon king of the Amorites, who dwelt at Heshbon, whom Moses and the children of Israel smote, after they were come forth out of Egypt:

47 к ато превзеха земята му и земята на васанския цар Ог, двамата аморейски царе, които бяха оттатък Иордан към изгрева на слънцето,

and they possessed his land, and the land of Og king of Bashan, two kings of the Amorites, which were on this side Jordan toward the sunrising;

48 о т Ароир, който е при устието на реката Арнон, до планината Сион (която е Ермон),

from Aroer, which is by the bank of the river Arnon, even unto mount Sion, which is Hermon,

49 и цялото поле оттатък Иордан на изток, до морето на полето, под Асдот-фасга.

and all the plain on this side Jordan eastward, even unto the sea of the plain, under the springs of Pisgah.