1 С лабия във вярата приемайте, но не за да се препирате за съмненията <му>,

Him that is weak in the faith receive ye, but not to doubtful disputations.

2 Е дин вярва, че може всичко да яде; а който е слаб <във вярата, яде само> зеленчук.

For one believeth that he may eat all things: another, who is weak, eateth herbs.

3 К ойто яде, да не презира този, който не яде; и който не яде, да не осъжда този, който яде; защото Бог го е приел.

Let not him that eateth despise him that eateth not; and let not him which eateth not judge him that eateth: for God hath received him.

4 К ой си ти, що съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои.

Who art thou that judgest another man’s servant? to his own master he standeth or falleth. Yea, he shall be holden up: for God is able to make him stand.

5 Н якой уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден <еднакво>. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум.

One man esteemeth one day above another: another esteemeth every day alike. Let every man be fully persuaded in his own mind.

6 К ойто пази деня, за Господа го пази;; който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога.

He that regardeth the day, regardeth it unto the Lord; and he that regardeth not the day, to the Lord he doth not regard it. He that eateth, eateth to the Lord, for he giveth God thanks; and he that eateth not, to the Lord he eateth not, and giveth God thanks.

7 З ащото никой от нас не живее за себе си, и никой не умира за себе си.

For none of us liveth to himself, and no man dieth to himself.

8 П онеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме; и тъй живеем ли, умираме ли, Господни сме.

For whether we live, we live unto the Lord; and whether we die, we die unto the Lord: whether we live therefore, or die, we are the Lord’s.

9 З ащото Христос затова умря и оживя - да господствува и над мъртвите и над живите.

For to this end Christ both died, and rose, and revived, that he might be Lord both of the dead and living.

10 И тъй, ти защо съдиш брата си? а пък ти защо презираш брата си? Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище.

But why dost thou judge thy brother? or why dost thou set at nought thy brother? for we shall all stand before the judgment seat of Christ.

11 З ащото е писано: - "<Заклевам се> в живота Си, казва Господ че всяко коляно ще се преклони пред Мене, И всеки език ще славослови Бога".

For it is written, As I live, saith the Lord, every knee shall bow to me, and every tongue shall confess to God.

12 И тъй, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога.

So then every one of us shall give account of himself to God.

13 К ато е тъй, да не съдим вече един друг; но по-добре да бъде разсъждението ви това - никой да не полага на брата си спънка или съблазън.

Let us not therefore judge one another any more: but judge this rather, that no man put a stumblingblock or an occasion to fall in his brother’s way.

14 З ная и уверен съм в Господа Исуса, че нищо не е само по себе си нечисто; с това изключение, че за този, който счита нещо за нечисто, нему е нечисто.

I know, and am persuaded by the Lord Jesus, that there is nothing unclean of itself: but to him that esteemeth any thing to be unclean, to him it is unclean.

15 З ащото, ако брат ти се оскърби поради това, което ядеш, ти вече не ходиш по любов. С яденето си не погубвай онзи, за когото е умрял Христос.

But if thy brother be grieved with thy meat, now walkest thou not charitably. Destroy not him with thy meat, for whom Christ died.

16 П рочее, да се не хули това, което вие <считате> за добро,

Let not then your good be evil spoken of:

17 З ащото Божието царство не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Светия Дух.

for the kingdom of God is not meat and drink; but righteousness, and peace, and joy in the Holy Ghost.

18 П онеже, който така служи на Христа, бива угоден на Бога и одобрен от човеците.

For he that in these things serveth Christ is acceptable to God, and approved of men.

19 И тъй, нека търсим това, което <служи> за мир и за взаимно назидание.

Let us therefore follow after the things which make for peace, and things wherewith one may edify another.

20 З аради ядене недей съсипва Божията работа. Всичко наистина е чисто; но е зло за човека, който с яденето си <причинява> съблазън.

For meat destroy not the work of God. All things indeed are pure; but it is evil for that man who eateth with offence.

21 Д обре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито <да сториш нещо>, чрез което се спъва брат ти,.

It is good neither to eat flesh, nor to drink wine, nor any thing whereby thy brother stumbleth, or is offended, or is made weak.

22 В ярата, която имаш <за тия неща>, имай я за себе си пред Бога. Блажен оня, който не осъжда себе си в това, което одобрява.

Hast thou faith? have it to thyself before God. Happy is he that condemneth not himself in that thing which he alloweth.

23 Н о оня, който се съмнява, осъжда се ако яде, защото не <яде> от убеждение; а всичко, което не <става> от убеждение, е грях.

And he that doubteth is damned if he eat, because he eateth not of faith: for whatsoever is not of faith is sin.