1 И една събота,, като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.

And it came to pass on the second sabbath after the first, that he went through the corn fields; and his disciples plucked the ears of corn, and did eat, rubbing them in their hands.

2 А някои от фарисеите рекоха: Защо правите това, което не е позволено да се прави в събота?

And certain of the Pharisees said unto them, Why do ye that which is not lawful to do on the sabbath days?

3 И сус в отговор им рече: Не сте ли чели това, което стори Давид, когато огладня той и <мъжете>, които бяха с него,

And Jesus answering them said, Have ye not read so much as this, what David did, when himself was an hungred, and they which were with him;

4 к ак влезе в Божия дом, взе присътствените хлябове и яде, даде и на ония, които бяха с него, които <хлябове> не е позволено никой да яде, а само свещениците?

how he went into the house of God, and did take and eat the shewbread, and gave also to them that were with him; which it is not lawful to eat but for the priests alone?

5 И каза им: Човешкият Син е господар на съботата.

And he said unto them, That the Son of man is Lord also of the sabbath.

6 И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала.

And it came to pass also on another sabbath, that he entered into the synagogue and taught: and there was a man whose right hand was withered.

7 И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали в събота ще <го> изцели, за да могат да Го обвинят.

And the scribes and Pharisees watched him, whether he would heal on the sabbath day; that they might find an accusation against him.

8 Н о Той знаеше помислите им, и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.

But he knew their thoughts, and said to the man which had the withered hand, Rise up, and stand forth in the midst. And he arose and stood forth.

9 Т огава им рече Исус: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота? добро ли да прави или зло? да спаси ли живот, или да погуби?

Then said Jesus unto them, I will ask you one thing; Is it lawful on the sabbath days to do good, or to do evil? to save life, or to destroy it ?

10 И като ги изгледа всички, рече на <човека>: Простри ръката си. И той направи <така>; и ръката му оздравя.

And looking round about upon them all, he said unto the man, Stretch forth thy hand. And he did so: and his hand was restored whole as the other.

11 А те се изпълниха с луда ярост, и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Исуса.

And they were filled with madness; and communed one with another what they might do to Jesus.

12 П рез ония дни <Исус> излезе на бърдото да се помоли, и прекара цяла нощ в молитва към Бога.

And it came to pass in those days, that he went out into a mountain to pray, and continued all night in prayer to God.

13 И като се съмна, повика учениците Си, и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:

And when it was day, he called unto him his disciples: and of them he chose twelve, whom also he named apostles;

14 С имона, когото и нарече Петър, и брат му Андрея, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея.

Simon, (whom he also named Peter,) and Andrew his brother, James and John, Philip and Bartholomew,

15 М атея и Тома, Якова Алфеев и Симона, наречен Зилот.

Matthew and Thomas, James the son of Alphæus, and Simon called Zelotes,

16 Ю да, Якововия брат, и Юда Искариотски, който стана предател.

and Judas the brother of James, and Judas Iscariot, which also was the traitor.

17 И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; <спряха се там> и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от люде от цяла Юдея и Ерусалим и от тирското и сидонското крайморие, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;

And he came down with them, and stood in the plain, and the company of his disciples, and a great multitude of people out of all Judæa and Jerusalem, and from the sea coast of Tyre and Sidon, which came to hear him, and to be healed of their diseases;

18 & lt;тоже> и измъчваните от нечисти духове се изцеляваха.

and they that were vexed with unclean spirits: and they were healed.

19 И целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всичките.

And the whole multitude sought to touch him: for there went virtue out of him, and healed them all.

20 И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.

And he lifted up his eyes on his disciples, and said, Blessed be ye poor: for yours is the kingdom of God.

21 Б лажени, които гладувате сега; защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.

Blessed are ye that hunger now: for ye shall be filled. Blessed are ye that weep now: for ye shall laugh.

22 Б лажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчват <от себе си> и ви похулят и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син;

Blessed are ye, when men shall hate you, and when they shall separate you from their company, and shall reproach you, and cast out your name as evil, for the Son of man’s sake.

23 в ъзрадвайте се в оня ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така правеха на пророците.

Rejoice ye in that day, and leap for joy: for, behold, your reward is great in heaven: for in the like manner did their fathers unto the prophets.

24 Н о горко на вас богатите; защото сте приели <вече> утехата си.

But woe unto you that are rich! for ye have received your consolation.

25 Г орко на вас, които сега сте наситени; защото скоро ще изгладнеете. Горко <на вас>, които сега се смеете; защото ще жалеете и ще плачете.

Woe unto you that are full! for ye shall hunger. Woe unto you that laugh now! for ye shall mourn and weep.

26 Г орко <на вас>, когато всички човеци ви захвалят; защото бащите им така правеха на лъжепророците.

Woe unto you, when all men shall speak well of you! for so did their fathers to the false prophets.

27 Н о на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят,

But I say unto you which hear, Love your enemies, do good to them which hate you,

28 б лагославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост.

bless them that curse you, and pray for them which despitefully use you.

29 Н а този, който те плесне по <едната> буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.

And unto him that smiteth thee on the one cheek offer also the other; and him that taketh away thy cloke forbid not to take thy coat also.

30 Д ай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема.

Give to every man that asketh of thee; and of him that taketh away thy goods ask them not again.

31 И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.

And as ye would that men should do to you, do ye also to them likewise.

32 П онеже ако обичате <само> ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.

For if ye love them which love you, what thank have ye? for sinners also love those that love them.

33 И ако правите добро <само> на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? защото и грешниците правят същото,

And if ye do good to them which do good to you, what thank have ye? for sinners also do even the same.

34 И ако заемате <само> на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното.

And if ye lend to them of whom ye hope to receive, what thank have ye? for sinners also lend to sinners, to receive as much again.

35 Н о вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите.

But love ye your enemies, and do good, and lend, hoping for nothing again; and your reward shall be great, and ye shall be the children of the Highest: for he is kind unto the unthankful and to the evil.

36 Б ъдете, милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.

Be ye therefore merciful, as your Father also is merciful.

37 Н е съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;

Judge not, and ye shall not be judged: condemn not, and ye shall not be condemned: forgive, and ye shall be forgiven:

38 д авайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.

give, and it shall be given unto you; good measure, pressed down, and shaken together, and running over, shall men give into your bosom. For with the same measure that ye mete withal it shall be measured to you again.

39 Р ече им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?

And he spake a parable unto them, Can the blind lead the blind? shall they not both fall into the ditch?

40 У ченикът не е по-горен от учителя си; а всеки <ученик>, когато се усъвършенствува ще бъде като учителя си.

The disciple is not above his master: but every one that is perfect shall be as his master.

41 И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не забелязваш гредата в твоето око?

And why beholdest thou the mote that is in thy brother’s eye, but perceivest not the beam that is in thine own eye?

42 И ли как можеш да речеш на брата си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо! първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око.

Either how canst thou say to thy brother, Brother, let me pull out the mote that is in thine eye, when thou thyself beholdest not the beam that is in thine own eye? Thou hypocrite, cast out first the beam out of thine own eye, and then shalt thou see clearly to pull out the mote that is in thy brother’s eye.

43 З ащото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.

For a good tree bringeth not forth corrupt fruit; neither doth a corrupt tree bring forth good fruit.

44 П онеже всяко дърво от своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.

For every tree is known by his own fruit. For of thorns men do not gather figs, nor of a bramble bush gather they grapes.

45 Д обрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият <човек> от злото <си съкровище> изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста.

A good man out of the good treasure of his heart bringeth forth that which is good; and an evil man out of the evil treasure of his heart bringeth forth that which is evil: for of the abundance of the heart his mouth speaketh.

46 И защо Ме зовете, Господи, Господи! и не вършите това, което казвам?

And why call ye me, Lord, Lord, and do not the things which I say?

47 В секи, който дохожда при Мене, и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.

Whosoever cometh to me, and heareth my sayings, and doeth them, I will shew you to whom he is like:

48 П рилича на човек, който като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основа на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху оная къща, но не можа да я поклати, защото беше здраво построена.

he is like a man which built an house, and digged deep, and laid the foundation on a rock: and when the flood arose, the stream beat vehemently upon that house, and could not shake it: for it was founded upon a rock.

49 А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката, и на часа рухна; и срутването на оная къща беше голямо.

But he that heareth, and doeth not, is like a man that without a foundation built an house upon the earth; against which the stream did beat vehemently, and immediately it fell; and the ruin of that house was great.