1 Б ратя мои, да не държите вярата на прославения наш Господ Исус Христос с лицеприятие.

My brethren, have not the faith of our Lord Jesus Christ, the Lord of glory, with respect of persons.

2 З ащото, ако влезе в синагогата ви човек със златен пръстен и с хубави дрехи, а влезе и сиромах с оплескани дрехи,

For if there come unto your assembly a man with a gold ring, in goodly apparel, and there come in also a poor man in vile raiment;

3 и погледнете с почит към оня, който е с хубавите дрехи, та речете: Ти седни тука на добро място; а на сиромаха речете: Ти стой там, или: Седни до подножието ми,

and ye have respect to him that weareth the gay clothing, and say unto him, Sit thou here in a good place; and say to the poor, Stand thou there, or sit here under my footstool:

4 н е правите ли различия помежду си, и не ставате ли пристрастни съдии?

are ye not then partial in yourselves, and are become judges of evil thoughts?

5 С лушайте любезни ми братя: Не избра ли Бог ония, които са сиромаси в светски неща, богати с вяра и наследници на царството, което е обещал на тия, които Го любят?

Hearken, my beloved brethren, Hath not God chosen the poor of this world rich in faith, and heirs of the kingdom which he hath promised to them that love him?

6 А вие опозорихте сиромаха. Нали богатите ви угнетяват и сами ви влачат по съдилища?

But ye have despised the poor. Do not rich men oppress you, and draw you before the judgment seats?

7 Н али те хулят почтеното име, с което се именувате?

Do not they blaspheme that worthy name by the which ye are called?

8 О баче, ако изпълнявате царския закон, според писанието: "Да обичаш ближния си като себе си", добре правите.

If ye fulfil the royal law according to the scripture, Thou shalt love thy neighbour as thyself, ye do well:

9 Н о ако гледате на лице, грях правите, и от закона се осъждате като престъпници.

but if ye have respect to persons, ye commit sin, and are convinced of the law as transgressors.

10 З ащото, който опази целия закон, а съгреши в едно <нещо>, бива виновен във всичко.

For whosoever shall keep the whole law, and yet offend in one point, he is guilty of all.

11 П онеже Оня, Който е рекъл: "Не прелюбодействувай", рекъл е и: "Не убивай", тъй че, ако не прелюбодействуваш, а пък убиваш, станал си престъпник на закона.

For he that said, Do not commit adultery, said also, Do not kill. Now if thou commit no adultery, yet if thou kill, thou art become a transgressor of the law.

12 Т ака говорете и така постъпвайте като човеци, които ще бъдат съдени по закона на свободата.

So speak ye, and so do, as they that shall be judged by the law of liberty.

13 З ащото съдът е немилостив към този, който не е показал милост. Милостта тържествува над съда.

For he shall have judgment without mercy, that hath shewed no mercy; and mercy rejoiceth against judgment.

14 К аква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси?

What doth it profit, my brethren, though a man say he hath faith, and have not works? can faith save him?

15 А ко някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна,

If a brother or sister be naked, and destitute of daily food,

16 и някой от вас им рече: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза?

and one of you say unto them, Depart in peace, be ye warmed and filled; notwithstanding ye give them not those things which are needful to the body; what doth it profit?

17 Т ака и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.

Even so faith, if it hath not works, is dead, being alone.

18 Н о ще рече някой: Ти имаш вяра, а пък аз имам дела; ако <можеш>, покажи ми вярата си без дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела.

Yea, a man may say, Thou hast faith, and I have works: shew me thy faith without thy works, and I will shew thee my faith by my works.

19 Т и вярваш, че има <само> един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят.

Thou believest that there is one God; thou doest well: the devils also believe, and tremble.

20 О баче искаш ли да познаеш, о суетни човече, че вяра без дела е безплодна?

But wilt thou know, O vain man, that faith without works is dead?

21 А враам, нашият отец, не оправда ли се чрез дела като принесе сина си Исаака на жертвеника?

Was not Abraham our father justified by works, when he had offered Isaac his son upon the altar?

22 Т и виждаш, че вярата действуваше заедно с делата му, и че от делата се усъвършенствува вярата;

Seest thou how faith wrought with his works, and by works was faith made perfect?

23 и изпълни се писанието, което казва: "Авраам повярва в Бога; и това му се вмени за правда"; и се нарече Божий приятел.

And the scripture was fulfilled which saith, Abraham believed God, and it was imputed unto him for righteousness: and he was called the Friend of God.

24 В иждате, че чрез дела се оправдава човек, а не само чрез вяра.

Ye see then how that by works a man is justified, and not by faith only.

25 Т ака също и блудницата Раав не оправда ли се чрез дела, когато прие пратениците и ги изпрати бърже през друг път?

Likewise also was not Rahab the harlot justified by works, when she had received the messengers, and had sent them out another way?

26 З ащото, както тялото отделено от духа е мъртво, така и вярата отделена от дела е мъртва.

For as the body without the spirit is dead, so faith without works is dead also.