1 Д ушата ми се отегчи от живота ми; <За това> ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.

My soul is weary of my life; I will leave my complaint upon myself; I will speak in the bitterness of my soul.

2 Щ е река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.

I will say unto God, Do not condemn me; shew me wherefore thou contendest with me.

3 Д обре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?

Is it good unto thee that thou shouldest oppress, that thou shouldest despise the work of thine hands, and shine upon the counsel of the wicked?

4 Т елесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?

Hast thou eyes of flesh? or seest thou as man seeth?

5 Т воите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,

Are thy days as the days of man? are thy years as man’s days,

6 Т а претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,

that thou enquirest after mine iniquity, and searchest after my sin?

7 П ри все, че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да <ме> избави от ръката Ти?

Thou knowest that I am not wicked; and there is none that can deliver out of thine hand.

8 Т воите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?

Thine hands have made me and fashioned me together round about; yet thou dost destroy me.

9 П омни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?

Remember, I beseech thee, that thou hast made me as the clay; and wilt thou bring me into dust again?

10 Н е си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?

Hast thou not poured me out as milk, and curdled me like cheese?

11 С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;

Thou hast clothed me with skin and flesh, and hast fenced me with bones and sinews.

12 Ж ивот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.

Thou hast granted me life and favour, and thy visitation hath preserved my spirit.

13 Н о при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;

And these things hast thou hid in thine heart: I know that this is with thee.

14 А ко съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен.

If I sin, then thou markest me, and thou wilt not acquit me from mine iniquity.

15 А ко съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,

If I be wicked, woe unto me; and if I be righteous, yet will I not lift up my head. I am full of confusion; therefore see thou mine affliction;

16 З ащото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.

for it increaseth. Thou huntest me as a fierce lion: and again thou shewest thyself marvellous upon me.

17 П овтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, {Т.е. Язвите} И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.

Thou renewest thy witnesses against me, and increasest thine indignation upon me; changes and war are against me.

18 З ащо, прочее, ме извади Ти из утробата? <Иначе>, бих издъхнал без да ме е виждало око;

Wherefore then hast thou brought me forth out of the womb? Oh that I had given up the ghost, and no eye had seen me!

19 Б их бил, като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.

I should have been as though I had not been; I should have been carried from the womb to the grave.

20 Д ните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко

Are not my days few? cease then, and let me alone, that I may take comfort a little,

21 П реди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка, -

before I go whence I shall not return, even to the land of darkness and the shadow of death;

22 З емя мрачна като самата тъмнина, <Земя> на мрачна сянка и без никакъв ред, Гдето виделото е като тъмнина.

a land of darkness, as darkness itself; and of the shadow of death, without any order, and where the light is as darkness.