1 И една събота,, като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.

Now it happened on the second Sabbath after the first that He went through the grainfields. And His disciples plucked the heads of grain and ate them, rubbing them in their hands.

2 А някои от фарисеите рекоха: Защо правите това, което не е позволено да се прави в събота?

And some of the Pharisees said to them, “Why are you doing what is not lawful to do on the Sabbath?”

3 И сус в отговор им рече: Не сте ли чели това, което стори Давид, когато огладня той и <мъжете>, които бяха с него,

But Jesus answering them said, “Have you not even read this, what David did when he was hungry, he and those who were with him:

4 к ак влезе в Божия дом, взе присътствените хлябове и яде, даде и на ония, които бяха с него, които <хлябове> не е позволено никой да яде, а само свещениците?

how he went into the house of God, took and ate the showbread, and also gave some to those with him, which is not lawful for any but the priests to eat?”

5 И каза им: Човешкият Син е господар на съботата.

And He said to them, “The Son of Man is also Lord of the Sabbath.” Healing on the Sabbath

6 И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала.

Now it happened on another Sabbath, also, that He entered the synagogue and taught. And a man was there whose right hand was withered.

7 И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали в събота ще <го> изцели, за да могат да Го обвинят.

So the scribes and Pharisees watched Him closely, whether He would heal on the Sabbath, that they might find an accusation against Him.

8 Н о Той знаеше помислите им, и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.

But He knew their thoughts, and said to the man who had the withered hand, “Arise and stand here.” And he arose and stood.

9 Т огава им рече Исус: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота? добро ли да прави или зло? да спаси ли живот, или да погуби?

Then Jesus said to them, “I will ask you one thing: Is it lawful on the Sabbath to do good or to do evil, to save life or to destroy?”

10 И като ги изгледа всички, рече на <човека>: Простри ръката си. И той направи <така>; и ръката му оздравя.

And when He had looked around at them all, He said to the man, “Stretch out your hand.” And he did so, and his hand was restored as whole as the other.

11 А те се изпълниха с луда ярост, и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Исуса.

But they were filled with rage, and discussed with one another what they might do to Jesus. The Twelve Apostles

12 П рез ония дни <Исус> излезе на бърдото да се помоли, и прекара цяла нощ в молитва към Бога.

Now it came to pass in those days that He went out to the mountain to pray, and continued all night in prayer to God.

13 И като се съмна, повика учениците Си, и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:

And when it was day, He called His disciples to Himself; and from them He chose twelve whom He also named apostles:

14 С имона, когото и нарече Петър, и брат му Андрея, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея.

Simon, whom He also named Peter, and Andrew his brother; James and John; Philip and Bartholomew;

15 М атея и Тома, Якова Алфеев и Симона, наречен Зилот.

Matthew and Thomas; James the son of Alphaeus, and Simon called the Zealot;

16 Ю да, Якововия брат, и Юда Искариотски, който стана предател.

Judas the son of James, and Judas Iscariot who also became a traitor. Jesus Heals a Great Multitude

17 И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; <спряха се там> и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от люде от цяла Юдея и Ерусалим и от тирското и сидонското крайморие, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;

And He came down with them and stood on a level place with a crowd of His disciples and a great multitude of people from all Judea and Jerusalem, and from the seacoast of Tyre and Sidon, who came to hear Him and be healed of their diseases,

18 & lt;тоже> и измъчваните от нечисти духове се изцеляваха.

as well as those who were tormented with unclean spirits. And they were healed.

19 И целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всичките.

And the whole multitude sought to touch Him, for power went out from Him and healed them all. The Beatitudes

20 И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.

Then He lifted up His eyes toward His disciples, and said: “Blessed are you poor, For yours is the kingdom of God.

21 Б лажени, които гладувате сега; защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.

Blessed are you who hunger now, For you shall be filled. Blessed are you who weep now, For you shall laugh.

22 Б лажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчват <от себе си> и ви похулят и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син;

Blessed are you when men hate you, And when they exclude you, And revile you, and cast out your name as evil, For the Son of Man’s sake.

23 в ъзрадвайте се в оня ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така правеха на пророците.

Rejoice in that day and leap for joy! For indeed your reward is great in heaven, For in like manner their fathers did to the prophets. Jesus Pronounces Woes

24 Н о горко на вас богатите; защото сте приели <вече> утехата си.

“But woe to you who are rich, For you have received your consolation.

25 Г орко на вас, които сега сте наситени; защото скоро ще изгладнеете. Горко <на вас>, които сега се смеете; защото ще жалеете и ще плачете.

Woe to you who are full, For you shall hunger. Woe to you who laugh now, For you shall mourn and weep.

26 Г орко <на вас>, когато всички човеци ви захвалят; защото бащите им така правеха на лъжепророците.

Woe to you when all men speak well of you, For so did their fathers to the false prophets. Love Your Enemies

27 Н о на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят,

“But I say to you who hear: Love your enemies, do good to those who hate you,

28 б лагославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост.

bless those who curse you, and pray for those who spitefully use you.

29 Н а този, който те плесне по <едната> буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.

To him who strikes you on the one cheek, offer the other also. And from him who takes away your cloak, do not withhold your tunic either.

30 Д ай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема.

Give to everyone who asks of you. And from him who takes away your goods do not ask them back.

31 И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.

And just as you want men to do to you, you also do to them likewise.

32 П онеже ако обичате <само> ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.

“But if you love those who love you, what credit is that to you? For even sinners love those who love them.

33 И ако правите добро <само> на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? защото и грешниците правят същото,

And if you do good to those who do good to you, what credit is that to you? For even sinners do the same.

34 И ако заемате <само> на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното.

And if you lend to those from whom you hope to receive back, what credit is that to you? For even sinners lend to sinners to receive as much back.

35 Н о вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите.

But love your enemies, do good, and lend, hoping for nothing in return; and your reward will be great, and you will be sons of the Most High. For He is kind to the unthankful and evil.

36 Б ъдете, милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.

Therefore be merciful, just as your Father also is merciful. Do Not Judge

37 Н е съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;

“Judge not, and you shall not be judged. Condemn not, and you shall not be condemned. Forgive, and you will be forgiven.

38 д авайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.

Give, and it will be given to you: good measure, pressed down, shaken together, and running over will be put into your bosom. For with the same measure that you use, it will be measured back to you.”

39 Р ече им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?

And He spoke a parable to them: “Can the blind lead the blind? Will they not both fall into the ditch?

40 У ченикът не е по-горен от учителя си; а всеки <ученик>, когато се усъвършенствува ще бъде като учителя си.

A disciple is not above his teacher, but everyone who is perfectly trained will be like his teacher.

41 И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не забелязваш гредата в твоето око?

And why do you look at the speck in your brother’s eye, but do not perceive the plank in your own eye?

42 И ли как можеш да речеш на брата си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо! първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око.

Or how can you say to your brother, ‘Brother, let me remove the speck that is in your eye,’ when you yourself do not see the plank that is in your own eye? Hypocrite! First remove the plank from your own eye, and then you will see clearly to remove the speck that is in your brother’s eye. A Tree Is Known by Its Fruit

43 З ащото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.

“For a good tree does not bear bad fruit, nor does a bad tree bear good fruit.

44 П онеже всяко дърво от своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.

For every tree is known by its own fruit. For men do not gather figs from thorns, nor do they gather grapes from a bramble bush.

45 Д обрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият <човек> от злото <си съкровище> изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста.

A good man out of the good treasure of his heart brings forth good; and an evil man out of the evil treasure of his heart brings forth evil. For out of the abundance of the heart his mouth speaks. Build on the Rock

46 И защо Ме зовете, Господи, Господи! и не вършите това, което казвам?

“But why do you call Me ‘Lord, Lord,’ and not do the things which I say?

47 В секи, който дохожда при Мене, и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.

Whoever comes to Me, and hears My sayings and does them, I will show you whom he is like:

48 П рилича на човек, който като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основа на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху оная къща, но не можа да я поклати, защото беше здраво построена.

He is like a man building a house, who dug deep and laid the foundation on the rock. And when the flood arose, the stream beat vehemently against that house, and could not shake it, for it was founded on the rock.

49 А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката, и на часа рухна; и срутването на оная къща беше голямо.

But he who heard and did nothing is like a man who built a house on the earth without a foundation, against which the stream beat vehemently; and immediately it fell. And the ruin of that house was great.”