1 А в дванадесетия месец, който е месец Адар, на тринадесетия ден от същия, когато наближаваше <времето> да се изпълни царската заповед и указ, в деня когато неприятелите на юдеите се надяваха да им станат господари, (но напротив се обърна, че юдеите станаха господари, на ония, които ги мразеха),

Now in the twelfth month, that is, the month of Adar, on the thirteenth day, the time came for the king’s command and his decree to be executed. On the day that the enemies of the Jews had hoped to overpower them, the opposite occurred, in that the Jews themselves overpowered those who hated them.

2 ю деите се събраха в градовете си по всичките области на цар Асуира, за да турят ръка на ония, които биха искали злото им; и никой не можа да им противостои, защото страх от тях обзе всичките племена.

The Jews gathered together in their cities throughout all the provinces of King Ahasuerus to lay hands on those who sought their harm. And no one could withstand them, because fear of them fell upon all people.

3 И всичките първенци на областите, и сатрапите, областните управители, и царските надзиратели помагаха на юдеите; защото страх от Мардохея ги обзе.

And all the officials of the provinces, the satraps, the governors, and all those doing the king’s work, helped the Jews, because the fear of Mordecai fell upon them.

4 П онеже Мардохей беше големец в царския дом, и славата му се разнесе по всичките области; защото човекът Мардохей ставаше все по-велик и по-велик.

For Mordecai was great in the king’s palace, and his fame spread throughout all the provinces; for this man Mordecai became increasingly prominent.

5 И юдеите поразиха всичките си неприятели с удар от меч, с убиване, и с погубване, и сториха каквото искаха на ония, които ги мразеха.

Thus the Jews defeated all their enemies with the stroke of the sword, with slaughter and destruction, and did what they pleased with those who hated them.

6 И в столицата Суса юдеите, избиха и погубиха петстотин мъже.

And in Shushan the citadel the Jews killed and destroyed five hundred men.

7 У биха и Фарсандата, Далфона, Аспата,

Also Parshandatha, Dalphon, Aspatha,

8 П ората, Адалия, Аридата,

Poratha, Adalia, Aridatha,

9 Ф армаста, Арисая, Аридая и Ваезета,

Parmashta, Arisai, Aridai, and Vajezatha—

10 д есетте сина на неприятеля на юдеите Аман, Амедатаевия син; на имот обаче ръка не туриха.

the ten sons of Haman the son of Hammedatha, the enemy of the Jews—they killed; but they did not lay a hand on the plunder.

11 Н а същия ден, като доложиха пред царя числото на избитите в столицата Суса,

On that day the number of those who were killed in Shushan the citadel was brought to the king.

12 ц арят рече на царица Естир: В столицата Суса юдеите са избили и погубили петстотин мъже и десетте Аманови сина; какво ли са направили и в другите царски области! Сега какво е прошението ти? и ще ти се удовлетвори; и каква е още молбата ти? и ще се изпълни.

And the king said to Queen Esther, “The Jews have killed and destroyed five hundred men in Shushan the citadel, and the ten sons of Haman. What have they done in the rest of the king’s provinces? Now what is your petition? It shall be granted to you. Or what is your further request? It shall be done.”

13 И Естир каза: Ако е угодно на царя, нека се разреши на юдеите, които са в Суса, да направят и утре според указа за днес, и да обесят на бесилка десетте Аманови сина.

Then Esther said, “If it pleases the king, let it be granted to the Jews who are in Shushan to do again tomorrow according to today’s decree, and let Haman’s ten sons be hanged on the gallows.”

14 И царят заповяда да стане така; и издаде се указ в Суса, та обесиха десетте Аманови сина.

So the king commanded this to be done; the decree was issued in Shushan, and they hanged Haman’s ten sons.

15 И тъй, юдеите, които бяха в Суса, се събраха и на четиринадесетия ден от месец Адар, та избиха триста мъже в Суса; на имот, обаче, ръка не туриха.

And the Jews who were in Shushan gathered together again on the fourteenth day of the month of Adar and killed three hundred men at Shushan; but they did not lay a hand on the plunder.

16 А другите юдеи, които бяха по царските области, се събраха та стояха за живота си, и се успокоиха от неприятелите си, като избиха от ония, които ги мразеха, седемдесет и пет хиляди души; на имот, обаче, ръка не туриха.

The remainder of the Jews in the king’s provinces gathered together and protected their lives, had rest from their enemies, and killed seventy-five thousand of their enemies; but they did not lay a hand on the plunder.

17 & lt;Това стана на> тринадесетия ден от месец Адар; а на четиринадесетия ден от същия си почиваха, и го направиха ден за пируване и увеселение.

This was on the thirteenth day of the month of Adar. And on the fourteenth of the month they rested and made it a day of feasting and gladness. The Feast of Purim

18 Н о юдеите, които бяха в Суса, се събраха и на тринадесетия и на четиринадесетия му ден; а на петнадесетия от същия си почиваха, и го направиха ден за пируване и увеселение.

But the Jews who were at Shushan assembled together on the thirteenth day, as well as on the fourteenth; and on the fifteenth of the month they rested, and made it a day of feasting and gladness.

19 Е то защо юдеите селяни, които живеят в градове без стени, правят четиринадесетия ден от месец Адар, <ден> за увеселение и за пируване, и добър ден, и <ден> за пращане подаръци {Еврейски: Дялове.} едни на други.

Therefore the Jews of the villages who dwelt in the unwalled towns celebrated the fourteenth day of the month of Adar with gladness and feasting, as a holiday, and for sending presents to one another.

20 Т огава Мардохей, като описа тия събития, прати писма до всичките юдеи, които бяха по всичките области на цар Асуира, до ближните и до далечните,

And Mordecai wrote these things and sent letters to all the Jews, near and far, who were in all the provinces of King Ahasuerus,

21 с които им заръча да пазят, всяка година, и четиринадесетия ден от месец Адар и петнадесетия от същия,

to establish among them that they should celebrate yearly the fourteenth and fifteenth days of the month of Adar,

22 к ато дните, в които юдеите се успокоиха от неприятелите си, и месеца, в който скръбта им се обърна на радост и плачът им в добър ден, та да ги правят дни за пируване и увеселение, и за пращане подаръци едни на други, и милостиня на сиромасите.

as the days on which the Jews had rest from their enemies, as the month which was turned from sorrow to joy for them, and from mourning to a holiday; that they should make them days of feasting and joy, of sending presents to one another and gifts to the poor.

23 И юдеите предприеха да правят както бяха почнали и както Мардохей им беше писал,

So the Jews accepted the custom which they had begun, as Mordecai had written to them,

24 п о причина че агагецът Аман, син на Амедата, неприятелят на всичките юдеи, беше изхитрил против юдеите да ги погуби, и беше хвърлил пур (сиреч, жребие) да ги погуби и да ги изтреби;

because Haman, the son of Hammedatha the Agagite, the enemy of all the Jews, had plotted against the Jews to annihilate them, and had cast Pur (that is, the lot), to consume them and destroy them;

25 к огато обаче, <Естир> дойде пред царя, той с писма заповяда да се върне върху неговата глава замисленото зло, което беше наредил с хитрост против юдеите, и да се обесят на бесилката той и синовете му.

but when Esther came before the king, he commanded by letter that this wicked plot which Haman had devised against the Jews should return on his own head, and that he and his sons should be hanged on the gallows.

26 З атова, нарекоха ония дни Пурим, от името пур. За туй, поради всичките думи на това писмо, и поради онова, което бяха опитали в това събитие, и което им се бе случило,

So they called these days Purim, after the name Pur. Therefore, because of all the words of this letter, what they had seen concerning this matter, and what had happened to them,

27 ю деите постановиха, и възприеха за себе си и за потомството си, и за всички, които биха се присъединили към тях, непрестанно да пазят тия два дни, според предписаното за тях и във времето им всяка година;

the Jews established and imposed it upon themselves and their descendants and all who would join them, that without fail they should celebrate these two days every year, according to the written instructions and according to the prescribed time,

28 и тия дни да се помнят и да се пазят във всеки век и във всеки род, във всяка област и във всеки град; и тия дни Пурим да се не изоставят от юдеите, нито да изчезне споменът им между потомството им.

that these days should be remembered and kept throughout every generation, every family, every province, and every city, that these days of Purim should not fail to be observed among the Jews, and that the memory of them should not perish among their descendants.

29 Т огава царица Естир, дъщеря на Авихаила, и юдеина Мардохей писаха втори път със силно наблягане за да утвърдят написаното за Пурима.

Then Queen Esther, the daughter of Abihail, with Mordecai the Jew, wrote with full authority to confirm this second letter about Purim.

30 П ри това, <Мардохей> прати писма до всичките юдеи в сто и двадесет и седемте области на Асуировото царство, с думи на мир и искреност,

And Mordecai sent letters to all the Jews, to the one hundred and twenty-seven provinces of the kingdom of Ahasuerus, with words of peace and truth,

31 з а да утвърди тия дни Пурим във времената им, според както юдеинът Мардохей и царица Естир им бяха заповядали, и както бяха постановили за себе си и за потомството си, в <спомен на> постите и плача си.

to confirm these days of Purim at their appointed time, as Mordecai the Jew and Queen Esther had prescribed for them, and as they had decreed for themselves and their descendants concerning matters of their fasting and lamenting.

32 И тая наредба за Пурима се потвърди със заповедта на Естир; и записа се в книгата.

So the decree of Esther confirmed these matters of Purim, and it was written in the book.