1 П одир това имаше юдейски празник, и Исус влезе в Ерусалим.

After this there was a feast of the Jews, and Jesus went up to Jerusalem.

2 А в Ерусалим, близо до овчата <порта>, се намира къпалня, наречена по еврейски Витесда, която има пет преддверия.

Now there is in Jerusalem by the Sheep Gate a pool, which is called in Hebrew, Bethesda, having five porches.

3 В тях лежаха множество болни, слепи, куци и изсъхнали, [които чакаха да се раздвижи водата.

In these lay a great multitude of sick people, blind, lame, paralyzed, waiting for the moving of the water.

4 З ащото от време на време ангел слизаше в къпалнята и размътваше водата; а който пръв влизаше след раздвижването на водата оздравяваше от каквато болест и да беше болен].

For an angel went down at a certain time into the pool and stirred up the water; then whoever stepped in first, after the stirring of the water, was made well of whatever disease he had.

5 И там имаше един човек болен от тридесет и осем години.

Now a certain man was there who had an infirmity thirty-eight years.

6 И сус, като го видя да лежи, и узна, че от дълго време вече <боледувал>, каза му: Искаш ли да оздравееш?

When Jesus saw him lying there, and knew that he already had been in that condition a long time, He said to him, “Do you want to be made well?”

7 Б олният Му отговори: Господине, нямам човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата, но докато дойда аз, друг слиза преди мене.

The sick man answered Him, “Sir, I have no man to put me into the pool when the water is stirred up; but while I am coming, another steps down before me.”

8 И сус му казва: Стани, дигни постелката си и ходи.

Jesus said to him, “Rise, take up your bed and walk.”

9 И на часа човекът оздравя, дигна постелката си, и започна да ходи. А тоя ден беше събота.

And immediately the man was made well, took up his bed, and walked. And that day was the Sabbath.

10 З атова юдеите казаха на изцеления: Събота е, и не ти е позволено да дигнеш постелката си.

The Jews therefore said to him who was cured, “It is the Sabbath; it is not lawful for you to carry your bed.”

11 Н о той им отговори: Онзи, Който ме изцели, Той ми рече: Дигни постелката си и ходи?

He answered them, “He who made me well said to me, ‘Take up your bed and walk.’ ”

12 П опитаха го: Кой човек ти рече: Дигни постелката си и ходи?

Then they asked him, “Who is the Man who said to you, ‘Take up your bed and walk’ ?”

13 А изцеленият не знаеше Кой е; защото Исус беше се изплъзнал оттам, тъй като имаше множество народ на това място.

But the one who was healed did not know who it was, for Jesus had withdrawn, a multitude being in that place.

14 П о-после Исус го намери в храма и му рече: Ето, ти си здрав; не съгрешавай вече, за да те не сполети нещо по-лошо.

Afterward Jesus found him in the temple, and said to him, “See, you have been made well. Sin no more, lest a worse thing come upon you.”

15 Ч овекът отиде и извести на юдеите, че Исус е, Който го изцели.

The man departed and told the Jews that it was Jesus who had made him well. Honor the Father and the Son

16 И затова юдеите гонеха Исуса, защото вършеше тия неща в събота.

For this reason the Jews persecuted Jesus, and sought to kill Him, because He had done these things on the Sabbath.

17 А Исус им отговори: Отец Ми работи до сега, и Аз работя.

But Jesus answered them, “My Father has been working until now, and I have been working.”

18 З атова юдеите искаха още повече да го убият; защото не само нарушаваше съботата, но и правеше Бога Свой Отец, и <така> правеше Себе Си равен на Бога.

Therefore the Jews sought all the more to kill Him, because He not only broke the Sabbath, but also said that God was His Father, making Himself equal with God.

19 З атова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не може Синът да върши от само Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец; понеже каквото върши Той, подобно и Синът го върши.

Then Jesus answered and said to them, “Most assuredly, I say to you, the Son can do nothing of Himself, but what He sees the Father do; for whatever He does, the Son also does in like manner.

20 З ащото Отец люби Сина, и Му показва все що върши сам; ще Му показва и от тия по-големи работи, за да се чудите вие.

For the Father loves the Son, and shows Him all things that He Himself does; and He will show Him greater works than these, that you may marvel.

21 П онеже както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява, тия които иска.

For as the Father raises the dead and gives life to them, even so the Son gives life to whom He will.

22 З ащото, нито Отец не съди никого, но е дал на Сина да съди всички,

For the Father judges no one, but has committed all judgment to the Son,

23 з а да почитат всички Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца, Който Го е пратил.

that all should honor the Son just as they honor the Father. He who does not honor the Son does not honor the Father who sent Him. Life and Judgment Are Through the Son

24 И стина, истина ви казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота.

“Most assuredly, I say to you, he who hears My word and believes in Him who sent Me has everlasting life, and shall not come into judgment, but has passed from death into life.

25 И стина, истина ви казвам, иде час, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син, и които го чуят ще живеят.

Most assuredly, I say to you, the hour is coming, and now is, when the dead will hear the voice of the Son of God; and those who hear will live.

26 З ащото, както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си;

For as the Father has life in Himself, so He has granted the Son to have life in Himself,

27 и дал Му е власт да извършва съдба, защото е Човешкият Син.

and has given Him authority to execute judgment also, because He is the Son of Man.

28 Н едейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му,

Do not marvel at this; for the hour is coming in which all who are in the graves will hear His voice

29 и ще излязат; ония, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.

and come forth—those who have done good, to the resurrection of life, and those who have done evil, to the resurrection of condemnation.

30 А з не мога да върша нищо от Себе Си; съдя както чуя; и съдбата Ми е справедлива, защото не искам Моята воля, но волята на Онзи, Който Ме е пратил.

I can of Myself do nothing. As I hear, I judge; and My judgment is righteous, because I do not seek My own will but the will of the Father who sent Me. The Fourfold Witness

31 А ко свидетелствувам Аз за Себе Си; свидетелството Ми не е истинно.

“If I bear witness of Myself, My witness is not true.

32 Д руг има, Който свидетелствува за Мене; и зная, че свидетелството, което Той дава за Мене, е истинно.

There is another who bears witness of Me, and I know that the witness which He witnesses of Me is true.

33 В ие пратихте до Иоана; и той засвидетелствува за истината.

You have sent to John, and he has borne witness to the truth.

34 ( Обаче свидетелството, което Аз приемам, не е от човека; но казвам това за да се спасите вие).

Yet I do not receive testimony from man, but I say these things that you may be saved.

35 Т ой беше светилото, което гореше и светеше; и вие пожелахте да се радвате за малко време на неговото светене.

He was the burning and shining lamp, and you were willing for a time to rejoice in his light.

36 Н о Аз имам свидетелство по-голямо от Иоановото; защото делата, които Отец Ми е дал да извърша, самите дела, които върша, свидетелствуват за Мене, че Отец Ме е пратил.

But I have a greater witness than John’s; for the works which the Father has given Me to finish—the very works that I do—bear witness of Me, that the Father has sent Me.

37 И Отец, Който Ме е пратил, Той свидетелствува за Мене. Нито гласа Му сте чули някога, нито образа Му сте видели.

And the Father Himself, who sent Me, has testified of Me. You have neither heard His voice at any time, nor seen His form.

38 И нямате Неговото слово постоянно в себе си, защото не вярвате Този, Когото Той е пратил.

But you do not have His word abiding in you, because whom He sent, Him you do not believe.

39 В ие изследвате писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелствуват за Мене,

You search the Scriptures, for in them you think you have eternal life; and these are they which testify of Me.

40 и <пак> не искате да дойдете при Мене, за да имате живот.

But you are not willing to come to Me that you may have life.

41 О т човеци слава не приемам;

“I do not receive honor from men.

42 н о зная, че вие нямате в себе си любов към Бога.

But I know you, that you do not have the love of God in you.

43 А з дойдох в името на Отца Си, и не Ме приемате; ако дойде друг в свое име, него ще приемете.

I have come in My Father’s name, and you do not receive Me; if another comes in his own name, him you will receive.

44 К ак можете да повярвате вие, които приемате слава един от друг, а не търсите славата, която е от единия Бог.

How can you believe, who receive honor from one another, and do not seek the honor that comes from the only God?

45 Н е мислете, че аз ще ви обвиня пред Отца; има един, който ви обвинява - Моисей, на когото вие се облягате.

Do not think that I shall accuse you to the Father; there is one who accuses you—Moses, in whom you trust.

46 З ащото, ако вярвахте Моисея, повярвали бихте и Мене; понеже той за Мене писа.

For if you believed Moses, you would believe Me; for he wrote about Me.

47 Н о ако не вярвате неговите писания, как ще повярвате Моите думи?

But if you do not believe his writings, how will you believe My words?”