1 И пак започна да поучава край езерото. И събра се при Него едно твърде голямо множество, така щото Той влезе в една ладия и седеше на езерото; а цялото множество беше на сушата край езерото.

And again He began to teach by the sea. And a great multitude was gathered to Him, so that He got into a boat and sat in it on the sea; and the whole multitude was on the land facing the sea.

2 И поучаваше ги много с притчи, и казваше им в поучението Си:

Then He taught them many things by parables, and said to them in His teaching:

3 С лушайте: Ето, сеячът излезе да сее.

“Listen! Behold, a sower went out to sow.

4 И когато сееше, някои <зърна> паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха:

And it happened, as he sowed, that some seed fell by the wayside; and the birds of the air came and devoured it.

5 Д руги паднаха на канаристо място, гдето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;

Some fell on stony ground, where it did not have much earth; and immediately it sprang up because it had no depth of earth.

6 а когато изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха.

But when the sun was up it was scorched, and because it had no root it withered away.

7 И други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха, и не дадоха плод.

And some seed fell among thorns; and the thorns grew up and choked it, and it yielded no crop.

8 А другите паднаха на добрата земя, и даваха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.

But other seed fell on good ground and yielded a crop that sprang up, increased and produced: some thirtyfold, some sixty, and some a hundred.”

9 И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.

And He said to them, “He who has ears to hear, let him hear!” The Purpose of Parables

10 И когато остана сам, ония, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.

But when He was alone, those around Him with the twelve asked Him about the parable.

11 И каза им: На вас е дадено <да познаете> тайната на Божието царство; а на ония, външните всичко бива в притчи;

And He said to them, “To you it has been given to know the mystery of the kingdom of God; but to those who are outside, all things come in parables,

12 т ъй щото гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости.

so that ‘Seeing they may see and not perceive, And hearing they may hear and not understand; Lest they should turn, And their sins be forgiven them.’” The Parable of the Sower Explained

13 И казва им: Не разбирате ли тая притча? а как ще разберете всичките притчи?

And He said to them, “Do you not understand this parable? How then will you understand all the parables?

14 С еячът сее словото.

The sower sows the word.

15 А ония край пътя, гдето се сее словото, са тия, които като чуват, Сатана веднага дохожда и грабва посеяното в тях слово.

And these are the ones by the wayside where the word is sown. When they hear, Satan comes immediately and takes away the word that was sown in their hearts.

16 С ъщо и посяното на канаристите места са тия които, като чуват словото, веднага с радост го приемат;

These likewise are the ones sown on stony ground who, when they hear the word, immediately receive it with gladness;

17 н ямат, обаче, корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение, поради словото, веднага се съблазняват.

and they have no root in themselves, and so endure only for a time. Afterward, when tribulation or persecution arises for the word’s sake, immediately they stumble.

18 П осяното между тръните са други; те са ония, които са слушали словото;

Now these are the ones sown among thorns; they are the ones who hear the word,

19 а светските грижи, примамката на богатството, и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото, и то става безплодно.

and the cares of this world, the deceitfulness of riches, and the desires for other things entering in choke the word, and it becomes unfruitful.

20 А посяното на добрата земя са тия, които слушат словото, приемат го, и дават плод, тридесет, шестдесет, и стократно.

But these are the ones sown on good ground, those who hear the word, accept it, and bear fruit: some thirtyfold, some sixty, and some a hundred.” Light Under a Basket

21 И каза им: Затова ли се донася светилото, за да го турят под шиника или под леглото? Не за това ли, да го поставят на светилника?

Also He said to them, “Is a lamp brought to be put under a basket or under a bed? Is it not to be set on a lampstand?

22 З ащото няма нещо тайно освен за да се яви; нито е имало <нещо> спотаено, освен за да излезе наяве.

For there is nothing hidden which will not be revealed, nor has anything been kept secret but that it should come to light.

23 А ко има някой уши да слуша, нека слуша.

If anyone has ears to hear, let him hear.”

24 К аза им тоже: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите ще ви се отмери, и ще ви се прибави.

Then He said to them, “Take heed what you hear. With the same measure you use, it will be measured to you; and to you who hear, more will be given.

25 З ащото който има, нему ще се даде, а който няма от него ще се отнеме и това което има.

For whoever has, to him more will be given; but whoever does not have, even what he has will be taken away from him.” The Parable of the Growing Seed

26 И каза: Божието царство е също, както кога човек хвърли семе в земята.

And He said, “The kingdom of God is as if a man should scatter seed on the ground,

27 и спи и става нощ и ден; а как никне и расте, той не знае.

and should sleep by night and rise by day, and the seed should sprout and grow, he himself does not know how.

28 З емята сама по себе си произвежда, първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа.

For the earth yields crops by itself: first the blade, then the head, after that the full grain in the head.

29 А когато узрее плодът, на часа изпраща сърпа, защото е настанала жетва.

But when the grain ripens, immediately he puts in the sickle, because the harvest has come.” The Parable of the Mustard Seed

30 П ри това каза: На какво да оприличим Божието царство? или с каква притча да го представим?

Then He said, “To what shall we liken the kingdom of God? Or with what parable shall we picture it?

31 Т о прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята;

It is like a mustard seed which, when it is sown on the ground, is smaller than all the seeds on earth;

32 н о когато се посее, расте, и става по-голямо от всичките злакове, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.

but when it is sown, it grows up and becomes greater than all herbs, and shoots out large branches, so that the birds of the air may nest under its shade.” Jesus’ Use of Parables

33 С много такива притчи им прогласяваше словото, според както можеха да слушат.

And with many such parables He spoke the word to them as they were able to hear it.

34 А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.

But without a parable He did not speak to them. And when they were alone, He explained all things to His disciples. Wind and Wave Obey Jesus

35 И в същия ден, когато се свечери<, Исус> им казва: Да минем на отвъдната страна.

On the same day, when evening had come, He said to them, “Let us cross over to the other side.”

36 И като оставиха народа, вземат Го със себе си в ладията, тъй както бе; и имаше други ладии с Него.

Now when they had left the multitude, they took Him along in the boat as He was. And other little boats were also with Him.

37 И дига се голяма ветрена буря, и вълните се нахвърляха в ладията, тъй че тя вече се пълнеше с вода.

And a great windstorm arose, and the waves beat into the boat, so that it was already filling.

38 А Той беше на задната част, заспал на възглавница; и те Го събуждат и Му казват: Учителю! нима не Те е грижа че загиваме?

But He was in the stern, asleep on a pillow. And they awoke Him and said to Him, “Teacher, do You not care that we are perishing?”

39 И Той, като се събуди, смъмра вятъра и рече на езерото: Мълчи! утихни! И вятърът престана, и настана голяма тишина.

Then He arose and rebuked the wind, and said to the sea, “Peace, be still!” And the wind ceased and there was a great calm.

40 И рече им: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?

But He said to them, “Why are you so fearful? How is it that you have no faith?”

41 И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой е прочее, Тоя, че и вятърът и езерото Му се покоряват?

And they feared exceedingly, and said to one another, “Who can this be, that even the wind and the sea obey Him!”