1 И пак започна да поучава край езерото. И събра се при Него едно твърде голямо множество, така щото Той влезе в една ладия и седеше на езерото; а цялото множество беше на сушата край езерото.

О И когато остана сам, ония, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.

2 И поучаваше ги много с притчи, и казваше им в поучението Си:

И поучаваше ги много с притчи, и казваше им в поучението Си:

3 С лушайте: Ето, сеячът излезе да сее.

Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее.

4 И когато сееше, някои <зърна> паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха:

И когато сееше, някой зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.

5 Д руги паднаха на канаристо място, гдето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;

Други паднаха на канаристо място, гдето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;

6 а когато изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха.

а когато изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха.

7 И други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха, и не дадоха плод.

И други паднаха между тръните; и тръните порастнаха и ги заглушиха, и не дадоха плод.

8 А другите паднаха на добрата земя, и даваха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.

А другите паднаха на добрата земя, и даваха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.

9 И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.

И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.

10 И когато остана сам, ония, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.

И когато остана сам, ония, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.

11 И каза им: На вас е дадено <да познаете> тайната на Божието царство; а на ония, външните всичко бива в притчи;

И каза им: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на ония, външните всичко бива в притчи;

12 т ъй щото гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости.

тъй щото гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи, да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости.

13 И казва им: Не разбирате ли тая притча? а как ще разберете всичките притчи?

И казва им: Не разбирате ли тая притча? А как ще разберете всичките притчи?

14 С еячът сее словото.

Сеячът сее словото.

15 А ония край пътя, гдето се сее словото, са тия, които като чуват, Сатана веднага дохожда и грабва посеяното в тях слово.

А ония край пътя, гдето се сее словото, са тия, които като чуват, Сатана веднага дохожда и грабва посеяното в тях слово.

16 С ъщо и посяното на канаристите места са тия които, като чуват словото, веднага с радост го приемат;

Също и посеяното на канаристите места са тия които, като чуят словото, веднага с радост го приемат;

17 н ямат, обаче, корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение, поради словото, веднага се съблазняват.

нямат, обаче, корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение, поради словото, веднага се съблазняват.

18 П осяното между тръните са други; те са ония, които са слушали словото;

Посеяното между тръните са други; те са ония, които са слушали словото;

19 а светските грижи, примамката на богатството, и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото, и то става безплодно.

а светските грижи, примамката на богатството, и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото, и то става безплодно.

20 А посяното на добрата земя са тия, които слушат словото, приемат го, и дават плод, тридесет, шестдесет, и стократно.

А посеяното на добрата земя са тия, които слушат словото, приемат го, и дават плод, тридесет, шестдесет, и стократно.

21 И каза им: Затова ли се донася светилото, за да го турят под шиника или под леглото? Не за това ли, да го поставят на светилника?

И каза им: Затова ли се донася светилото, за да го турят под шиника или под леглото? Не за това ли, да го поставят на светилника?

22 З ащото няма нещо тайно освен за да се яви; нито е имало <нещо> спотаено, освен за да излезе наяве.

Защото няма нещо тайно, освен за да се яви; нито е имало нещо спотаено, освен за да излезе наяве.

23 А ко има някой уши да слуша, нека слуша.

Ако има някой уши да слуша, нека слуша.

24 К аза им тоже: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите ще ви се отмери, и ще ви се прибави.

Каза им тоже: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, ще ви се отмери, и ще ви се прибави.

25 З ащото който има, нему ще се даде, а който няма от него ще се отнеме и това което има.

Защото който има, нему ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

26 И каза: Божието царство е също, както кога човек хвърли семе в земята.

И каза: Божието царство е също, както кога човек хвърли семе в земята;

27 и спи и става нощ и ден; а как никне и расте, той не знае.

и спи, и става нощ и ден; а как никне и расте, той не знае.

28 З емята сама по себе си произвежда, първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа.

Земята сама по себе си произвежда, първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа.

29 А когато узрее плодът, на часа изпраща сърпа, защото е настанала жетва.

А когато узрее плодът, начаса изпраща сърпа, защото е настанала жетва.

30 П ри това каза: На какво да оприличим Божието царство? или с каква притча да го представим?

При това каза: На какво да уприличим Божието царство? Или с каква притча да го представим?

31 Т о прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята;

То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята;

32 н о когато се посее, расте, и става по-голямо от всичките злакове, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.

но когато се посее, расте, и става по-голямо от всичките злакове, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.

33 С много такива притчи им прогласяваше словото, според както можеха да слушат.

С много такива притчи им прогласяше словото, според както можеха да слушат.

34 А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.

А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.

35 И в същия ден, когато се свечери<, Исус> им казва: Да минем на отвъдната страна.

И в същия ден, когато се свечери, Исус им казва: Да минем на отвъдната страна.

36 И като оставиха народа, вземат Го със себе си в ладията, тъй както бе; и имаше други ладии с Него.

И като оставиха народа, вземат Го със себе си в ладията, тъй както бе; и имаше други ладии с Него.

37 И дига се голяма ветрена буря, и вълните се нахвърляха в ладията, тъй че тя вече се пълнеше с вода.

И дига се голяма ветрена буря, и вълните се нахвърляха в ладията, тъй че тя вече се пълнеше с вода.

38 А Той беше на задната част, заспал на възглавница; и те Го събуждат и Му казват: Учителю! нима не Те е грижа че загиваме?

А Той беше в задната част, заспал на възглавница; и те Го събуждат и Му казват: Учителю! Нима не Те е грижа че загиваме?

39 И Той, като се събуди, смъмра вятъра и рече на езерото: Мълчи! утихни! И вятърът престана, и настана голяма тишина.

И Той, като се събуди, смъмра вятъра и рече на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана, и настана голяма тишина.

40 И рече им: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?

И рече им: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?

41 И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой е прочее, Тоя, че и вятърът и езерото Му се покоряват?

И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой е, прочее, Тоя, че и вятърът и езерото Му се покоряват?