1 А ко говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.

Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.

2 И ако имам пророческа <дарба>, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.

И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.

3 И ако раздам всичкия си имот за прехрана на <сиромасите>, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.

И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.

4 Л юбовта дълго търпи <и> е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,

Любовта дъблго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,

5 н е безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,

не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,

6 н е се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,

не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,

7 в сичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

8 Л юбовта никога не отпада; <другите дарби>, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.

Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.

9 З ащото отчасти знаем и отчасти пророкуваме;

Защото отчасти знаем и отчасти проракуваме;

10 н о когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.

но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.

11 К огато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.

Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.

12 З ащото сега виждаме <нещата> неясно, като в огледало, а тогава <ще ги видим> лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.

Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще познавам напълно, както и съм бил напълно познат.

13 И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.

И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.