Лука 12 ~ Лука 12

picture

1 М ежду това, като се събра едно многохилядно множество, до толкова, че един други се тъпчеха, Той почна да говори на учениците Си: Преди всичко пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие.

Между това, като се събра едно многохилядно множество, дотолкова, че един други се тъпчеха, Той почна да говори на учениците Си: Преди всичко пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие.

2 Н яма нищо покрито, което не ще се открие, и тайно, което не ще се узнае.

Няма нищо покрито, което не ще се открие, и тайно, което не ще се узнае.

3 З атова, каквото сте говорили в тъмно ще се чуе на видело; и каквото сте казали на ухо във вътрешните стаи ще се разгласи от покрива.

Затова, каквото сте говорили на тъмно, ще се чуе на видело; и каквото сте казали на ухо във вътрешните стаи, ще се разгласи от покрива.

4 А на вас, Моите приятели, казвам: Не бойте се от тия, които убиват тялото, и след това не могат нищо повече да сторят.

А на вас, Моите приятели, казвам: Не бойте се от тия, които убиват тялото, и след това не могат нищо повече да сторят.

5 Н о ще ви предупредя от кого да се боите: бойте се от онзи, който, след като е убил, има власт да хвърля в пъкъла, Да! казвам ви, от него да се боите.

Но ще ви предупредя от кого да се боите: Бойте се от онзи, който, след като е убил, има власт да хвърля в пъкъла. Да! Казвам ви, от него да се боите.

6 Н е продават ли се пет врабчета за два асария? и ни едно от тях не е забравено пред Бога.

Не продават ли се пет врабчета за два асария? И ни едно от тях не е забравено пред Бога.

7 Н о вам и космите на главата са всички преброени. Не бойте се; вие сте много по-скъпи от врабчета.

Но вам и космите на главата са всички преброени. Не бойте се; вие сте много по-скъпи от врабчетата.

8 И казвам ви: Всеки който изповяда Мене пред човеците, ще го изповяда и Човешкият Син пред Божиите ангели;

И казвам ви: Всеки, който изповяда Мене пред човеците, ще го изповяда и Човешкият Син пред Божиите ангели;

9 н о ако се отрече някой от Мене пред човеците ще бъде отречен пред Божиите ангели.

но ако се отрече някой от Мене пред човеците, ще бъде отречен пред Божиите ангели.

10 И всекиму, който би казал дума против Човешкия Син, ще му се прости; но ако някой похули Светия Дух, няма да му се прости.

И всекиму, който би казал дума против Човешкия Син, ще му се прости; но ако някой похули Святия Дух, няма да му се прости.

11 И когато ви заведат в синагогите и <пред> началствата и властите, не се безпокойте как или какво ще говорите, или какво ще кажете.

И когато ви заведат в синагогите и пред началствата и властите, не се безпокойте как или какво ще отговорите, или какво ще кажете.

12 З ащото Светият Дух ще ви научи в същия час, какво трябва да кажете.

Защото Святият Дух ще ви научи в същия час, какво трябва да кажете.

13 И някой си от множеството Му рече: Учителю, кажи на брат ми да раздели с мене наследството.

И някой си от множеството Му рече: Учителю, кажи на брат ми да раздели с мене наследството.

14 А Той му каза: Човече, кой Ме е поставил съдия или делач над вас?

А Той му каза: Човече, кой Ме е поставил съдия или делач над вас?

15 И каза им: Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие; защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му.

И каза им: Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие; защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му.

16 И каза им притча, като рече: Нивите на един богаташ родиха много плод.

И каза им притча, като рече: Нивите на един богаташ родиха много плод.

17 И той размишляваше в себе си, думайки: Какво да правя? защото нямам где да събера плодовете си.

И той размишляваше в себе си, думайки: Какво да правя, защото нямам где да събера плодовете си.

18 И рече: Ето какво ще направя: ще съборя житниците си и ще построя по-големи, и там ще събера всичките си жита и благата си.

И рече: Ето какво ще направя: Ще съборя житниците си, и ще построя по-големи, и там ще събера всичките си жита и благата си.

19 И ще река на душата си: Душо, имаш много блага натрупани за много години; успокой се, яж, пий, весели се.

И ще река на душата си: Душо, имаш много бла г ' а, натрупани за много години; успокой се, яж, пий, весели се.

20 А Бог му рече: Глупецо! тая нощ ще ти изискат душата; а това което си приготвил, чие ще бъде?

А Бог му рече: Глупецо! Тая нощ ще ти изискат душата; а това, което си приготвил, чие ще бъде?

21 Т ака <става> с този, който събира имот за себе си, и не богатее в Бога.

Така става с този, който събира имот за себе си, и не богатее в Бога.

22 Р ече още на учениците Си: Затова ви казвам, не се безпокойте за живота <си>, какво ще ядете, нито за тялото си, какво ще облечете.

Рече още на учениците Си: Затова ви казвам, не се безпокойте за живота си, какво ще ядете, нито за тялото си, какво ще облечете.

23 З ащото животът е повече от храната, и тялото от облеклото.

Защото животът е повече от храната, и тялото_

24 Р азгледайте враните, че не сеят, нито жънат; те нямат нито скривалище, нито житница, но пак Бог ги храни. Колко по-скъпи сте вие от птиците!

Разгледайте враните, че не сеят, нито жънат; те нямат нито скривалище, нито житница, но пак Бог ги храни. Колко по-скъпи сте вие от птиците!

25 И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?

И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?

26 И тъй, ако и най-малкото нещо не можете стори, защо се безпокоите за друго?

И тъй, ако и най-малкото нещо не можете стори, защо се безпокоите за друго?

27 Р азгледайте кремовете как растат; не се трудят нито предат; но казвам ви, нито Соломон във всичката си слава не се е обличал както един от тях.

Разгледайте кремовете как растат; не се трудят, нито предат; но казвам ви, нито Соломон във всичката си слава не се е обличал както един от тях.

28 И ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, колко повече <ще облича> вас, маловери!

И ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, колко повече ще облича вас, маловери!

29 И тъй, не търсете какво да ядете и какво да пиете, и не се съмнявайте;

И тъй, не търсете какво да ядете и какво да пиете, и не се съмнявайте;

30 з ащото всичко това търсят народите на света; а Отец ви знае, че се нуждаете от това.

защото всичко това търсят народите на света; а Отец ви знае, че се нуждаете от това.

31 Н о търсете царство и това ще ви се прибави.

Но търсете царство и това ще ви се прибави.

32 Н е бой се, малко стадо, защото Отец ви благоволи да ви даде царството.

Не бой се, малко стадо, защото Отец ви благоволи да ви даде царството.

33 П родайте имота си и давайте милостиня; направете си кесии, които не овехтяват, неизчерпаемо съкровище на небесата, гдето крадец не се приближава, нито молец изяжда.

Продайте имота си и давайте милостиня; направете си кесии, които не овехтяват, неизчерпаемо съкровище на небесата, гдето крадец не се приближава, нито молец изяжда.

34 З ащото гдето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.

Защото гдето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.

35 К ръстът ви да бъде препасан и светилниците ви запалени;

Кръстът ви да бъде препасан и светилниците ви запалени;

36 и сами вие да приличате на човеци, които чакат господаря си, когато се върне от сватба, за да му отворят незабавно, щом дойде и похлопа.

и сами вие да приличате на човеци, които чакат господаря си, когато се върне от сватба, за да му отворят незабавно, щом дойде и похлопа.

37 Б лажени ония слуги, чиито господар ги намери будни, когато си дойде; истина ви казвам, че той ще се препаше, ще ги накара да седнат на трапезата и ще дойде да им прислужи.

Блажени ония слуги, чийто господар ги намери будни, когато си дойде; истина ви казвам, че той ще се препаше, ще ги накара да седнат на трапезата и ще дойде да им прислужи.

38 И ако дойде на втора стража, или на трета стража, и ги намери така, блажени са ония слуги.

И ако дойде на втора стража, или на трета стража, и ги намери така, блажени са ония слуги.

39 Н о това да знаете, че ако домакинът беше знаел в кой час щеше да дойде крадецът, бдял би и не би оставил да му подкопаят къщата.

Но това да знаете, че ако домакинът беше знаел в кой час щеше да дойде крадецът, бдял би и не би оставил да му подкопаят къщата.

40 Б ъдете, <прочее>, и вие готови; защото в час, когато< го> не мислите, Човешкият Син ще дойде.

Бъдете, прочее, и вие готови; защото в час, когато Го не мислите, Човешкият Син ще дойде.

41 Т огава Петър каза: Господи, само на нас ли казваш тая притча, или на всичките?

Тогава Петър каза: Господи, само на нас ли казваш тая притча, или и на всичките?

42 Г оспод каза: Кой е, прочее, онзи верен и благоразумен настойник, когото господарят му ще постави над домочадието си, да им дава на време определената храна?

Господ каза: Кой е, прочее, онзи верен и благоразумен настойник, когото господаря му ще постави над домочадието си, да им дава на време определената храна?

43 Б лажен онзи слуга, чиито господар, когато си дойде, го намери, че прави така.

Блажен онзи слуга, чийто господар, когато си дойде, го намери, че прави така.

44 И стина ви казвам, че ще го постави над целия си имот.

Истина ви казвам, че ще го постави над целия си имот.

45 Н о ако онзи слуга рече в сърцето си: Господарят ми се забави, и почне да бие момчетата, и момичетата, да яде, да пие и да се опива,

Но ако онзи слуга рече в сърцето си: Господарят ми се забави, и почне да бие момчетата и момичетата, да яде, да пие и да се опива,

46 т о господарят на онзи слуга ще дойде в ден, когато той не го очаква и в час, който не знае, и, като го бие тежко, ще определи неговата участ с неверните.

то господарят на онзи слуга ще дойде в ден, когато той не го очаква и в час, който не знае, и, като го бие тежко, ще определи неговата участ с неверните.

47 И онзи слуга, като е знаел волята на Господаря си, но не е приготвил нито постъпил по волята му, ще бъде много бит.

И онзи слуга, като е знаел волята на господаря си, но не е приготвил, нито постъпил по волята му, ще бъде много бит.

48 А онзи, който не е знаел и е сторил нещо, което заслужава бой, малко ще бъде бит. И от всеки, комуто много е дадено, много и ще се изисква; и комуто са много поверили, от него повече ще изискват.

А онзи, който не е знаел и е сторил нещо, което заслужава бой, малко ще бъде бит. И от всеки, комуто много е дадено, много и ще се изисква; и комуто са много поверили, от него повече ще изискват.

49 О гън дойдох да хвърля на земята; и какво <повече> да искам, ако се е вече запалил?

Огън дойдох да хвърля на земята; и какво повече да искам, ако се е вече запалил?

50 Н о имам кръщение, с което трябва да се кръстя; и колко се утеснявам докле се извърши!

Но имам кръщение, с което трябва да се кръстя; и колко се утеснявам докле се извърши!

51 М ислите ли, че съм дошъл да дам мир на земята? Не, казвам ви, но по-скоро раздяла.

Мислите ли, че съм дошъл да дам мир на земята? Не, казвам ви, но по-скоро раздяла.

52 З ащото от сега нататък петима в една къща ще бъдат разделени, трима против двама, и двама против трима.

Защото отсега нататък петима в една къща ще бъдат разделени, трима против двама и двама против трима.

53 Щ е се разделят баща против син, и син против баща; майка против дъщеря и дъщеря против майка; свекърва против снаха си, и снаха против свекърва си.

Ще се разделят баща против син и син против баща; майка против дъщеря и дъщеря против майка; свекърва против снаха си и снаха против свекърва си.

54 К азваше още на народа: Когато видите облак да се издига от запад, веднага казвате: Дъжд ще вали, и така става.

Казваше още на народа: Когато видите облак да се издига от запад, веднага казвате: Дъжд ще вали, и така става.

55 И когато духа южен вятър казвате: Ще стане жега; и става.

И когато духа южен вятър казвате: Ще стане жега, и става.

56 Л ицемери! лицето на земята и на небето знаете да разтълкувате, а това време как не знаете да разтълкувате?

Лицемери! Лицето на земята и на небето знаете да разтълкувате, а това време как не знаете да разтълкувате?

57 А защо и от само себе си не съдите що е право?

А защо и от само себе си не съдите що е право?

58 З ащото, когато отиваш с противника си <да се явиш> пред управителя, постарай се по пътя да се отървеш от него, да не би да те завлече при съдията, и съдията <да> те предаде на служителя, и служителят <да> те хвърли в тъмница.

Защото, когато отиваш с противника си да се я явиш пред управителя, постарай се по пътя да се отървеш от него, да не би да те завлече при съдията и съдията да те предаде на служителя, и служителят да те хвърли в тъмница.

59 К азвам ти, никак няма да излезеш от там докле не изплатиш и най-последното петаче.

Казвам ти, никак няма да излезеш от там, докле не изплатиш и най-последното петаче.