1 А Савел, като още дишаше заплашване и убийство против Господните ученици, отиде при първосвещеника.

О А в Дамаск имаше един ученик на име Анания; и Господ му рече във видение; Анание! А той рече; Ето ме, Господи.

2 и поиска от него писма до синагогите в Дамаск, че, ако намери някой от тоя Път, мъже или жени, да ги докара вързани в Ерусалим.

О И почна веднага да проповядва по синагогите, че Исус е Божия Син.

3 И на отиване, като наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от небето.

О Но братята, като разбраха това, заведоха го в Кесария и изпратиха го в Тарс.

4 И като падна на земята, чу глас, който му каза: Савле, Савле, защо Ме гониш?

И като падна на земята, чу глас, който му каза: Савле, Савле, защо ме гониш?

5 А той рече: Кой си Ти, Господи? А Той <отговори>: Аз съм Исус, Когото ти гониш.

А той рече: Кой си ти, Господи? И той отговори: Аз съм Исус, когото ти гониш.

6 Н о стани, влез в града, и ще ти кажа какво трябва да правиш.

Но стани, влез в града, и ще ти се каже какво трябва да правиш.

7 А мъжете, които го придружаваха, стояха като вцепенени, понеже чуха гласа, а не видяха никого.

А мъжете, които го придружаваха, стояха като вцепенени, понеже чуха гласа, а не видяха никого.

8 И Савел стана от земята, и когато отвори очите си, не виждаше нищо; и водеха го за ръка та го въведоха в Дамаск.

И Савел стана от земята, и когато отвори очите си, не виждаше нищо; и водеха го за ръка та го въведоха в Дамаск.

9 И <прекара> три дни без да види и, не яде, нито пи.

И прекара три дни без да види, и не яде нито пи.

10 А в Дамаск имаше един ученик на име Анания; и Господ му рече във видение: Анание! А той рече: Ето ме, Господи.

А в Дамаск имаше един ученик на име Анания; и Господ му рече във видение: Анание! А той рече: Ето ме, Господи.

11 И Господ му <рече:> Стани и иди на улицата, която се нарича Права и попитай в къщата на Юда за един тарсянин на име Савел; защото, ето, той се моли;

И Господ му рече: Стани та иди на улицата, която се нарича Права, и попитай в къщата на Юда за един Тарсянин на име Савел; защото, ето, той се моли;

12 и е видял един човек на име Анания да влиза и да полага ръце на него, за да прогледа.

и е видял един човек на име Анания да влиза и да полага ръце на него за да прогледа.

13 Н о Анания отговори: Господи, чул съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на Твоите светии в Ерусалим.

Но Анания отговори: Господи, чул съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на твоите светии в Ерусалим.

14 И тука имал власт от главните свещеници да върже всички, които призовават Твоето име.

И тука имал власт от първосвещениците да върже всички, които призовават твоето име.

15 А Господ му рече: Иди, защото той ми е съд избран да разгласява Моето име пред народите и царе и пред израилтяните;

А Господ му рече: Иди, защото той ми е съд избран да разгласява моето име пред народите и царе и пред Израиляните;

16 з ащото Аз ще му покажа, колко много той трябва да пострада за името Ми.

защото аз ще му покажа колко много той трябва да пострада за името ми.

17 И тъй Анания отиде и влезе в къщата; и като положи ръце на него, рече: Брате Савле, Господ ме изпрати, - същият Исус Който ти се яви на пътя, по който ти идеше, - за да прогледаш и да се изпълниш със Светия Дух.

И тъй, Анания отиде и влезе в къщата; и като положи ръце на него, рече: Брате Савле, Господ ме изпрати, _

18 И начаса паднаха от очите му като люспи, и той прогледа; и стана та се кръсти.

И начаса паднаха от очите му като люспи, и той прогледа; и стана та се кръсти.

19 А като похапна, доби сила, и преседя няколко дни с учениците в Дамаск.

А като похапна, доби сила, и преседя няколко дни с учениците в Дамаск.

20 И почна веднага да проповядва по синагогите, че Исус е Божият Син.

И почна веднага да проповядва по синагогите, че Исус е Божият Син.

21 И всички, които го слушаха, се удивляваха, и казваха: Не е ли тоя, който в Ерусалим съсипвал тия, които призовавали това име, и дошъл тука за да закара такива вързани при главните свещеници?

И всички, които го слушаха, се удивляваха, и казваха: Не е ли тоя, който в Ерусалим съсипвал тия, които призовавали това име, и дошъл тука за да закара такива вързани при първосвещениците?

22 А Савел се засилваше още повече, и преодоляваше юдеите, които живееха в Дамаск, като доказваше, че това е Христос.

А Савел се засилваше още повече, и преодоляваше юдеите, които живееха в Дамаск, като доказваше, че това е Христос.

23 И когато се минаха доста дни, юдеите се наговориха да го убият;

И когато се минаха доста дни, юдеите се наговориха да го убият;

24 н о техния заговор стана известен на Савла. И те даже вардеха портите денем и нощем, за да го убият,

но техният заговор стана известен на Савла. И те даже вардеха портите деня и нощя за да го убият,

25 н о учениците му го взеха през нощта и го свалиха през стената, като го спуснаха с кош.

но учениците му го взеха през нощта и го свалиха през стената, като го спуснаха с кош.

26 И когато дойде в Ерусалим, той се стараеше да дружи с учениците; но всички се бояха от него, понеже не вярваха, че е ученик.

И когато дойде в Ерусалим, той се стараеше да дружи с учениците; но всички се боеха от него, понеже не вярваха че е ученик.

27 Н о Варнава го взе та го доведе при апостолите, и разказа им как бил видял Господа по пътя, и че му говорил, и как в Дамаск дързостно проповядвал в Исусовото име.

Но Варнава го взе та то доведе при апостолите, и разказа им как бил видял Господа по пътя, и че му говорил, и как в Дамаск дързостно проповядвал в Исусовото име.

28 И той влизаше и излизаше с тях в Ерусалим, като дързостно проповядваше в Господното име.

И той влизаше и излизаше с тях в Ерусалим, като дързостно проповядваше в Господнето име.

29 И говореше и се препираше с гръцките юдеи; а те търсеха случай да го убият.

И говореше и се препираше с гръцките Юдеи. а те търсеха случай да го убият.

30 Н о братята, като разбраха това, заведоха го в Кесария и изпратиха го в Тарс.

Но братята, като разбраха това, заведоха го в Кесария и изпратиха го в Тарс.

31 И тъй по цяла Юдея, Галилея и Самария църквата имаше мир и се назидаваше, и, като ходеше в страх от Господа и в утехата на Светия Дух, се умножаваше.

И тъй по цяла Юдея, Галилея и Самария църквата имаше мир и се назидаваше, и, като ходеше в страх от Господа и в утехата на Светия Дух, се умножаваше.

32 И Петър, като обикаляше всичките <вярващи>, слезе и до светиите, които живееха в Лида.

И Петър, като обикаляше всичките вярващи, слезе и светиите, които живееха в Лида.

33 И там намери един човек на име Еней, който бе пазил легло осем години, понеже беше парализиран.

И там намери един човек на име Еней, който бе пазел легло осем години, понеже беше парализиран.

34 И Петър му рече: Енее, Исус Христос те изцелява; стани направи леглото си. И веднага той стана.

И Петър му рече: Енее, Исус Христос те изцелява; стани, направи леглото си. И веднага той стана.

35 И всички, които живееха в Лида и в Саронското поле, го видяха, и се обърнаха към Господа.

И всички, които живееха в Лида и в Саронското поле видяха, и се обърнаха към Господа.

36 А в Иопия имаше една последователка на име Тавита (което значи Сърна). Тая жена вършеше много добри дела и благодеяния.

А в Иопия имаше една ученица на име Тавита (което значи Сърна). Тая жена вършеше много добри дела и благодеяния.

37 И през тия дни тя се разболя и умря; и като я окъпаха, положиха я в една горна стая.

И през тия дни тя се разболя и умря; и като я окъпаха, положиха я в една горна стая.

38 И понеже Лида беше близо до Иопия, учениците, като чуха, че Петър бил там, изпратиха до него двама човека да го помолят: Не се бави да дойдеш при нас.

И понеже Лида беше близо до Иопия, учениците, като чуха, че Петър бил там, изпратиха до него двама човека да го помолят: Не се бави да дойдеш при нас.

39 И Петър стана и отиде при тях. И като дойде, заведоха го в горната стая; и всичките вдовици стояха около него и плачеха, и <му> показаха многото ризи и дрехи, които правеше Сърна когато бе с тях.

И Петър стана и отиде с тях. И като дойде, заведоха го в горната стая; и всичките вдовици стояха около него та плачеха, и, му показваха многото ризи и дрехи, които правеше Сърна когато бе с тях.

40 А Петър изкара всички навън, коленичи та се помоли, и се обърна към тялото и рече: Тавито, стани. И тя отвори очите си, и като видя Петра, седна.

А Петър изкара всички навън, коленичи та се помоли, и се обърна към тялото и рече: Тавито, стани. И тя отвори очите си, и като видя Петра, седна.

41 И той й подаде ръка и я изправи; и после повика светиите и вдовиците и представи <им> я жива.

И той и подаде ръка и я изправи; после повика светиите и вдовиците и представи им я жива.

42 И това стана известно по цяла Иопия; и мнозина повярваха в Господа.

И това стана известно по цяла Иопия; и мнозина повярваха в Господа.

43 А <Петър> преседя дълго време в Иопия у някого си кожар Симон.

А Петър преседя дълго време в Иопия у някого си Симон.