1 И ли не знаете, братя, (защото говоря на човеци, които знаят <що е> закон), че законът владее над човека само, докогато той е жив?

Или не знаете, братя, (защото говоря на човеци, които знаят що е закон), че законът владее над човека само, докогато той е жив?

2 З ащото омъжена жена е вързана чрез закона за мъжа, до когато той е жив; но когато мъжът умре тя се освобождава от мъжевия закон.

Защото омъжена жена е вързана чрез закона за мъжа, докогато е жив; но когато мъжът умре тя се освобождава от мъжовия закон.

3 И тъй, ако при живота на мъжа <си> тя се омъжи за друг мъж, става блудница; но ако умре мъжът <й>, свободна е от тоя закон, и не става блудница, ако се омъжи за друг мъж.

И тъй, ако при живота на мъжа си тя се омъжи за друг мъж, става блудница; но ако умре мъжът й, свободна е от тоя закон, и не става блудница, ако се омъжи за друг мъж.

4 И тъй, братя мои, и вие умряхте спрямо закона чрез Христовото тяло, за да се свържете с друг, <сиреч>, с възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога.

И тъй, братя мои, и вие умряхте спрямо закона чрез Христовото тяло, за да се свържите с друг, сиреч, с възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога.

5 З ащото, когато бяхме плътски, греховните страсти, които <се възбуждаха> чрез закона, действуваха във вашите <телесни> части, за да принасяме плод който докарва смърт;

Защото, когато бяхме плътски, греховните страсти, които се възбуждаха чрез закона, действуваха във вашите телесни части, за да принасяме плод който докарва смърт;

6 н о сега, като умряхме към това, което ни държеше, освободихме се от закона; тъй щото ние служим по нов дух, а не по старата буква.

но сега, като умряхме към това, което ни държеше, освободихме се от закона; тъй щото ние служим по нов дух, а не по старата буква.

7 Т огава що? Да речем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но <напротив>, не бих познал греха освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието <е грях>, ако законът не беше казвал: "Не пожелавай".

Тогава що? Да речем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но напротив, не бих познал греха освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието е грях, ако законът не беше казвал: "Не пожелавай".

8 Н о грехът понеже взе повод чрез заповедта, произведе в мене всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв.

Но грехът понеже взе повод чрез заповедта, произведе в мене всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв.

9 И аз бях жив някога без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях:

И аз бях жив някога без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях:

10 н америх, <че самата> заповед, която <бе назначена> да докара живот, докара ми смърт.

намерих, че самата заповед, която бе назначена да докара живот, докара ми смърт.

11 З ащото грехът, като взе повод чрез заповедта, измами ме и ме умъртви чрез нея.

Защото грехът, като взе повод чрез заповедта, измами ме и ме умъртви чрез нея.

12 Т ъй щото законът е свет, и заповедта света, праведна и добра.

Тъй щото законът е свят, и заповедта свята, праведна и добра

13 Т огава, това ли, което е добро, стана смърт за мене? Да не бъде! Но грехът ми причинява смърт чрез това добро <нещо>, за да се показва, че е грях, тъй щото чрез заповедта, грехът да стане много грешен.

Тогава, това ли, което е добро, стана смърт за мене? Да не бъде! Но грехът ми причинява смърт чрез това добро нещо, за да се показва, че е грях, тъй щото чрез заповедта, грехът да стане много грешен.

14 З ащото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха.

Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха.

15 З ащото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам; но онова което мразя, него върша.

Защото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам; но онова което мразя, него върша.

16 О баче, ако върша, това, което не искам, съгласен съм със закона, че е добър.

Обаче, ако върша, това което не искам, съгласен съм със закона, че е добър.

17 З атова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене.

Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене.

18 З ащото зная, че в мене, сиреч, в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша.

Защото зная, че в мене, сиреч, в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша.

19 З ащото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша.

Защото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша.

20 Н о ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене.

Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене.

21 И тъй, намирам <тоя> закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близо.

И тъй, намирам тоя закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близу.

22 З ащото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон;

Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон;

23 н о в <телесните> си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми.

но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми.

24 О каян аз човек! кой ще ме избави от тялото на тая смърт?

Окаян аз човек! кой ще ме избави от тялота на тая смърт?

25 Б лагодарение Богу! <има избавление> чрез Исуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта - на греховния закон.

Благодарение Богу! има избавление чрез Исуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта