1 А наближаваше празникът на безквасните хлябове, който се нарича Пасха.

О А Той им рече: Ето, като влезте в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете подир него в къщата, в която влезе,

2 И главните свещеници и книжниците обмисляха как да го умъртвят; защото се бояха от людете.

И главните свещеници и книжниците обмисляха как да Го умъртвят; защото се бояха от людете.

3 Т огава влезе Сатана в Юда, наречен Искариот, който беше от числото на дванадесетте;

Тогава влезе Сатаната в Юда, наречен Искариот, който беше от числото на дванадесетте;

4 и той отиде и се сговори с главните свещеници и началниците на стражата как да им Го предаде.

и той отиде и се сговори с главните свещеници и началниците на стражата, как да им Го предаде.

5 И те се зарадваха, и се обещаха да му дадат пари.

И те се зарадваха, и се обещаха да му дадат пари.

6 И той се съгласи, и търсеше сгоден случай да Го предаде, когато би отсъствувало множеството.

И той се съгласи, и търсеше сгоден случай да Го предаде, когато би отсъствувало множеството.

7 И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да жертвуват пасхата.

И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да жертвуват пасхата.

8 И прати <Исус> Петра и Иоана, и рече: Идете и ни пригответе, за да ядем пасхата.

И прати Исус Петра и Иоана, и рече: Идете и ни пригответе, за да ядем пасхата.

9 А те Му казаха: Где искаш да приготвим?

А те Му казаха: Где искаш да приготвим?

10 А той им рече: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете подир него в къщата, в която влезе,

А той им рече: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете подир него в къщата, в която влезе,

11 и речете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Где е приемната стая, в която ще ям пасхата с учениците Си?

и речете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Где е приемната стая, в която ще ям пасхата с учениците Си?

12 И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе.

И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе.

13 И като отидоха, намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата.

И като отидоха, намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата.

14 И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него.

И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него.

15 И рече им: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас преди да пострадам;

И рече им: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас преди да страдам;

16 з ащото ви казвам, че няма <вече> да я ям докле се не изпълни в Божието царство.

защото ви казвам, че няма вече да я ям докле се не изпълни в Божието царство.

17 И като прие чаша, благодари и рече: Вземете това и разделете го помежду си;

И като прие чаша, благодари и рече: Вземете това и разделете го помежду си;

18 з ащото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.

защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.

19 И взе хляб, и, като благодари, разчупи го, даде им, и рече: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоминание.

И взе хляб, и, като благодари, разчупи го, даде им, и рече: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоменание.

20 Т ака взе и чашата подир вечерята, и рече: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.

Така взе и чашата подир вечерята, и рече: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.

21 Н о, ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата.

Но, ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата.

22 З ащото Човешкият Син наистина отива според както е било определено; но горко на този човек, чрез когото се предава!

Защото Човешкият Син наистина отива, според както е било определено; но горко на този човек, чрез когото се предава!

23 И те почнаха да се питат помежду си, кой ли от тях ще е този, който ще стори това.

И те почнаха да се питат помежду си, кой ли от тях ще е този, който ще стори това.

24 С тана още и препирня помежду им, кой от тях се счита за по-голям.

Стана още и препирня помежду им, кой от тях се счита за по-голям.

25 А Той им рече: Царете на народите господаруват над тях, и тия, които ги владеят се наричат благодетели.

А Той им рече: Царете на народите господаруват над тях, и тия, които ги владеят се наричат благодетели.

26 Н о вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-младият, и който началствува - като онзи, който слугува.

Но вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-младия, и който началствува_

27 З ащото кой е по-голям, този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм всред вас, като онзи, който слугува.

Защото кой е по-голям, този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм всред вас, като онзи, който слугува.

28 А вие сте ония, които устояхте с Мене в Моите изпитни.

А вие сте ония, които устояхте с Мене в Моите изпитни.

29 З атова, както Моят Отец завещава царство на Мене, а Аз завещавам на вас,

Затова, както Моят Отец завещава царство на Мене, а Аз завещавам на вас,

30 д а ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престола да съдите дванадесетте Израилеви племена.

да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престола да съдите дванадесетте Израилеви племена.

31 С имоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска <всички>, за да ви пресее като жито;

Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито;

32 н о Аз се молих за тебе, да не ослабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си.

но Аз се молих за тебе, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си.

33 & lt;Петър> Му рече: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт.

Петър Му рече: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт.

34 А Той рече: Казвам Ти, Петре, петелът няма да пее днес, докато не си се отрекъл три пъти, че Ме не познаваш.

А Той рече: Казвам ти, Петре, петелът няма да пее днес, докато не си се отрекъл три пъти, че Ме не познаваш.

35 И рече им: Когато ви пратих <без> кесия, без торба и <без> обуща, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо.

И рече им: Когато ви пратих без кесия, без торба и без обуща, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо.

36 И рече им: Но сега, който няма <кесия>, нека я вземе, така и торба; и който няма <кесия>, нека продаде дрехата си и нека си купи нож;

И рече им: Но сега, който има кесия, нека я вземе, така и торба; и който няма кесия нека продаде дрехата си и нека си купи нож;

37 з ащото ви казвам, че трябва да се изпълни в Мене и това писание. "И към беззаконници биде причислен" защото <писаното> за Мене <наближава> към <своето> изпълнение.

защото ви казвам, че трябва да се изпълни в Мене и това писание: "И към беззаконници биде причислен", защото писаното за Мене наближава към своето изпълнение.

38 И те рекоха: Господи, ето тука има два ножа. А Той им рече: Доволно е.

И те рекоха: Господи, ето тук има два ножа. А Той им рече: Доволно е.

39 И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; подир Него отидоха и учениците.

И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; подир Него отидоха и учениците.

40 И като се намери на мястото, рече им: Молете се да не паднете в изкушение.

И като се намери на мястото, рече им: Молете се да не паднете в изкушение.

41 И Той се отдели от тях колкото един хвърлей камък, и, като коленичи, молеше се, думайки:

И Той се отдели от тях колкото един хвърлей камък, и като коленичи, молеше се, думайки:

42 О тче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде.

Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде.

43 И яви Му се ангел от небето и Го укрепяваше.

И яви Му се ангел от небето и Го укрепяваше.

44 И като беше на мъка, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.

И като беше на мъка, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.

45 И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и рече им:

И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и рече им:

46 З ащо спите? Станете и молете се, за да не паднете в изкушение.

Защо спите? Станете и молете се, за да не паднете в изкушение.

47 Д окато още говореше, ето едно множество; и този който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и приближи се до Исуса, за да Го целуне.

Докато още говореше, ето едно множество; и този, който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и приближи се до Исуса, за да Го целуне.

48 А Исус му рече: Юдо, с целувка ли предаваш Човешкия Син?

А Исус му рече: Юдо, с целувка ли предаваш Човешкия Син?

49 И тия, които бяха около <Исуса>, като видяха какво щеше да стане, рекоха: Господи, да ударим ли с нож?

И тия, които бяха около Исуса, като видяха какво щеше да стане, рекоха: Господи, да ударим ли с нож?

50 И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо,

И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо,

51 А Исус проговори, казвайки: Оставете до тука; и допря се до ухото му и го изцели.

а Исус проговори, казвайки: Оставете до тука; и допря се до ухото му и го изцели.

52 А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата <стража> и на старейшините Исус рече: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи?

А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата стража и на старейшините Исус рече: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи?

53 К огато бях всеки ден с вас в храма, не простряхте ръце против Мене. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината.

когато бях всеки ден с вас в храма, не простряхте ръце против Мене. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината.

54 И като Го хванаха, заведоха Го, и въведоха Го в къщата на първосвещеника. А Петър вървеше подире издалеч.

И като Го хванаха, заведоха Го, и въведоха Го в къщата на първосвещеника. А Петър вървеше подире издалеч.

55 И когато бяха наклали огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях.

И когато бяха наклали огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях.

56 И една слугиня, като го видя седнал до пламъка, вгледа се в него и рече: И тоя беше с Него.

И една слугиня, като го видя седнал до пламъка, вгледа се в него и рече: И тоя беше с Него.

57 А той се отрече, казвайки: Жено, не Го познавам.

А той се отрече, казвайки: Жено, не Го познавам.

58 С лед малко друг го видя и рече: И ти си от тях. Но Петър рече: Човече, не съм.

След малко друг го видя и рече: И ти си от тях. Но Петър рече: Човече, не съм.

59 И като се мина около един час, друг някой настоятелно казваше: Наистина и той беше с Него; защото е галилеянин.

И като се мина около един час, друг някой настоятелно казваше: Наистина и той беше с Него, защото е галилеянин.

60 А Петър рече: Човече, не зная що казваш. И на часа, докато още говореше, един петел изпя.

А Петър рече: Човече, не зная що казваш. И начаса, докато още говореше, един петел изпя.

61 И Господ се обърна та погледна Петра. И Петър си спомни думата на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петелът днес, ти три пъти ще се отречеш от Мене.

И Господ се обърна та погледна Петра. И Петър си спомни думата на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петела днес, ти три пъти ще се отречеш от Мене.

62 И излезе вън та плака горко.

И излезе вън, та плака горко.

63 И мъжете, които държаха< Исуса>, ругаеха Го и Го биеха,

И мъжете, които държаха Исуса, ругаеха Го и Го биеха,

64 и като Го закриваха питаха Го, казвайки: Познай Кой Те удари.

и като Го закриваха питаха Го, казвайки: Познай кой Те удари.

65 И много други хули изговориха против Него.

И много други хули изговориха против Него.

66 И като се разсъмна, събраха се народните старейшини, главни свещеници и книжници, и Го заведоха в синедриона си и Му рекоха:

И като се разсъмна, събраха се народните старейшини, главни свещеници и книжници, и Го заведоха в синедриона си и Му рекоха:

67 А ко си Ти Христос, кажи ни. А Той рече: Ако ви кажа, няма да повярвате;

Ако си Ти Христос, кажи ни. А Той рече: Ако ви кажа, няма да повярвате;

68 и ако <ви> задам въпрос, не ще отговорите.

и ако ви задам въпрос, не ще отговорите.

69 Н о отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила.

Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила.

70 И те всички казаха: Тогава Божият Син ли си Ти? А Той им рече: Вие< право> казвате; защото съм.

И те всички казаха: Тогава Божият Син ли си Ти? А Той им рече: Вие право казвате, защото Съм.

71 А те рекоха: Каква нужда имаме вече от свидетелство? защото сами ние чухме от устата Му.

А те рекоха: Каква нужда имаме вече от свидетелство? Защото сами ние чухме от устата Му.