1 И така, тия трима човека престанаха да отговарят на Иова, защото беше праведен пред своите си очи.

И така, тия трима човека престанаха да отговарят на Иова, защото беше праведен пред своите си очи.

2 Т огава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиила, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Иова, защото оправдаваше себе си наместо Бога;

Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиила, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Иова, защото оправдаваше себе си наместо Бога(

3 т оже против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Иова без да <му> намерят отговор.

тоже против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Иова без да му намерят отговор.

4 А Елиу беше чакал да говори на Иова, защото <другите> бяха по-стари от него.

А Елиу беше чакал да говори на Иова, защото другите бяха по-стари от него.

5 Н о когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тия трима мъже, гневът му пламна.

Но когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тия трима мъже, гневът му пламна.

6 Т огава вузецът Елиу, син на Варахиила, в отговор рече: - Аз съм млад, а вие много стари; Затова се посвених, и не смеех да ви явя моето мнение.

Тогава вузецът Елиу, син на Варахиила, в отговор рече:- Аз съм млад, а вие много стари; Затова се посвених, и не смеех да ви явя моето мнение.

7 А з рекох: Дните нека говорят, И многото години нека учат мъдрост.

Аз рекох: Дните нека говорят, И многото години нека учат мъдрост.

8 Н о има дух в човека; Вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.

Но има дух в човека; Вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.

9 Н е че <човеците> са велики, <за това> ще са и мъдри, Нито че са стари, <за това> ще разбират правосъдието.

Не че човеците са велики, за това ще са и мъдри, Нито че са стари, за това ще разбират правосъдието.

10 П рочее, казвам: Слушайте мене; Нека явя и аз мнението си.

Прочее, казвам: Слушайте мене; Нека явя и аз мнението си.

11 Е то, чаках докато вие говорехте, Слушах разсъжденията ви, Когато търсехте какво да кажете;

Ето, чаках докато вие говорехте, Слушах разсъжденията ви, Когато търсехте какво да кажете;

12 В нимателно ви слушах, И, ето, ни един от вас не убеди Иова, Нито отговори на думите му;

Внимателно ви слушах, И ето, ни един от вас не убеди Иова, Нито отговори на думите му;

13 З а да не речете: Ние намерихме мъдрост. Бог ще го свали, а не човек.

За да не речете: Ние намерихме мъдрост. Бог ще го свали, а не човек.

14 П онеже той не е отправял думите си против мене, То и аз няма да му отговоря според вашите речи.

Понеже той не е отправил думите си против мене, То и аз няма да му отговоря според вашите речи.

15 Т е се смайват, не отговарят вече, Не намират ни дума да кажат.

Те се смайват, не отговарят вече, Не намират ни дума да кажат.

16 А да чакам ли аз понеже те не говорят, - Понеже стоят и не отговарят вече?

А да чакам ли аз понеже те не говорят, - Понеже стоят и не отговарят вече?

17 Н ека отговоря и аз от моя страна, Нека явя и аз мнението си.

Нека отговоря и аз от моя страна, Нека явя и аз мнението си.

18 З ащото съм пълен с думи; Духът в мене дълбоко ме притиска.

Защото съм пълен с думи; Духът в мене дълбоко ме притиска.

19 Е то коремът ми е като вино неотворено, Близо е да се разпукне като нови мехове.

Ето коремът ми е като вино неотворено, Близо е да се разпукне като нови мехове.

20 Щ е проговоря, за да ми стане по-леко; Ще отворя устните си и ще отговоря.

Ще проговоря, за да ми стане по-леко; Ще отворя устните си и ще отговоря.

21 Д алеч от мене да гледам на лице, Или да полаская човека.

Далеч от мене да гледам на лице, Или да полаская човека.

22 З ащото не зная да лаская; <Иначе> Създателят ми би ме отмахнал веднага.

Защото не зная да лаская; Иначе Създателят ми би ме отмахнал веднага.