1 З ащото законът, като съдържа <в себе си само> сянка на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то <свещениците>, които непрестанно принасят всяка година същите жертви, никога не могат с <тях> да направят съвършени <в чистота> ония, които пристъпват <да жертвуват>.

Защото законът, като съдържа в себе си само сянка на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то свещениците, които непрестанно принасят всяка година същите жертви, никога не могат с тях да направят съвършени в чистота ония, които пристъпват да жертвуват.

2 Д ругояче те биха престанали да ги принасят; защото жертвоприносителите, еднаж очистени, не биха имали вече никакво <изобличение на> съвестта за грехове.

Другояче те биха престанали да ги принасят; защото жертвоприносителите, еднаж очистени, не биха имали вече никакво изобличение на съвестта за грехове.

3 Н о в тия <жертви> всяка година става спомен за греховете.

Но в тия жертви всяка година става спомен за греховете.

4 З ащото не е възможно кръв от юнци и от козли да отмахне грехове.

Защото не е възможно кръв от юнци и от козли да отмахне грехове.

5 З атова <Христос>, като влиза в света, казва: - "Жертва и принос не си поискал, Но приготвил си Ми тяло;

Затова Христос, като влиза в света, казва:

6 В сеизгаряния и <приноси> за грях не Ти са угодни.

Всеизгаряния и приноси за грях не Ти са угодни.

7 Т огава рекох: Ето, дойдох, (В свитъка на книгата е писано за Мене), Да изпълня Твоята воля, о Боже" -

Тогава рекох: Ето, дойдох, (В свитъка на книгата е писано за Мене), Да изпълня Твоята воля, о Боже".

8 К ато казва първо: "Жертви и приноси и всеизгаряния и приноси за грях не си поискал, нито Ти са угодни", (които <впрочем> се принасят според закона),

Като казва първо: " Жертви и приноси и всеизгаряния и приноси за грях не си поискал, нито Ти са угодни", (които впрочем се принасят според закона),

9 п осле казва: "Ето, дойдох да изпълня волята Ти". <Ще каже>: Той отмахва първото, за да постанови второто.

после казва: " Ето, дойдох да изпълня волята Ти". Ще каже: Той отмахва първото, за да постанови второто.

10 С тая воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж за винаги.

С тая воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло еднаж за винаги.

11 И всеки свещеник, като стои та служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове;

И всеки свещеник, като стои та служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове;

12 н о Той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдясно на Бога,

но Той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдясно на Бога.

13 т а оттогава нататък чака, докле се положат враговете Му за Негово подножие.

та оттогава нататък чака, докле се положат враговете Му за Негово подножие.

14 З ащото с един принос Той е усъвършенствувал за винаги ония, които се освещават.

Защото с един принос Той е усъвършенствувал за винаги ония, които се освещават.

15 А и Светият Дух ни свидетелствува <за това;> защото след като е казал: -

А и Светия Дух ни свидетелствува за това; защото след като е казал:

16 Е то заветът, който ще направя с тях След ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в сърцата им, И ще ги напиша в умовете им", <прибавя:>

"Ето заветът, който ще направя с тях След ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в сърдцата им, И ще ги напиша в умовете им", прибавя:

17 " И греховете им и беззаконията им няма да помня вече".

"И греховете им и беззаконията им няма да помня вече".

18 А гдето има прощение за тия неща, <там> вече няма принос за грях.

А гдето има прощение за тия неща, там вече няма принос за грях.

19 И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзновение да влезем в светилището,

И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзновение да влезем в светилището,

20 п рез новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, сиреч, плътта Си,

през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, сиреч, плътта Си,

21 и <като имаме> велик Свещеник над Божия дом,

и като имаме велик Свещеник над Божия дом,

22 н ека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца очистени от лукава съвест {Или: Поръсена от нечиста съвест.} и с тяло измито в чиста вода;

нека пристъпваме с искрено сърдце в пълна вяра, със сърдца очистени от лукава съвест ( Или: Поръсена от нечиста съвест ) и с тяло измито в чиста вода;

23 н ека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който се е обещал;

нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който се е обещал;

24 и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела,

и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела,

25 к ато не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай <да престават>, а да увещаваме <един друг>, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.

като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.

26 З ащото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове,

Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове,

27 н о едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците.

но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците.

28 Н якой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при <думата> на двама или трима свидетели;

Някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели;

29 & lt;тогава> колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо <проляната> при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?

тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо проляната при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?

30 З ащото познаваме Този, Който е рекъл: "На Мене <принадлежи> възмездието, Аз ще сторя въздаяние"; и пак: "Господ ще съди людете Си".

Защото познаваме Този, Който е рекъл: "На Мене принадлежи възмездието, Аз ще сторя въздаяние"; и пак: "Господ ще съди людете Си".

31 С трашно е да падне <човек> в ръцете на живия Бог.

Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог.

32 П рипомняйте си още за първите дни, когато, откак се просветихте, претърпяхте голяма борба от страдания,

Припомняйте си още за първите дни, когато, откак се просветихте, претърпяхте голяма борба от страдания,

33 к ога опозорявани с хули и оскърбления, кога пък като съучастници с тия, които страдаха така.

кога опозорявани с хули и оскръбления, кога пък като съучастници с тия, които страдаха така.

34 З ащото вие не само състрадавахте с ония, които бяха в окови, но и радостно посрещахте разграбването на имота си, като знаете, че вие си имате по-добър и траен имот.

Защото вие не само състрадавахте с ония, които бяха в окови, но и радостно посрещахте разграбването на имота си, като знаете, че вие си имате по-добър и траен имот.

35 И тъй, не напущайте дръзновението си, за което имате голяма награда.

И тъй, не напущайте дръзновението си, за което имате голяма награда.

36 З ащото ви е нужно търпение, та, като извършите Божията воля, да получите обещаното.

Защото ви е нуждно търпение, та, като извършите Божията воля, да получите обещаното.

37 " Защото още твърде малко време И ще дойде Тоя, Който има да дойде, и не ще се забави.

"Защото още твърде малко време И ще дойде Тоя, Който има да дойде, и не ще се забави.

38 А който е праведен пред Мене {Гръцки: Моя праведник.}, ще живее чрез вяра; Но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми".

А който е праведен пред Мене ( Гръцки: Моя праведник ), ще живее чрез вяра; Но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми".

39 Н ие, обаче, не сме от ония, които се дърпат назад, та се погубват, а от тия, които вярват та се спасява душата им.

Ние, обаче, не сме от ония, които се дърпат назад, та се погубват, а от тия, които вярват та се спасява душата им.