1 F or since the Law has merely a rude outline (foreshadowing) of the good things to come—instead of fully expressing those things—it can never by offering the same sacrifices continually year after year make perfect those who approach.

Защото законът, като съдържа в себе си само сянка на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то свещениците, които непрестанно принасят всяка година същите жертви, никога не могат с тях да направят съвършени в чистота ония, които пристъпват да жертвуват.

2 F or if it were otherwise, would not have stopped being offered? Since the worshipers had once for all been cleansed, they would no longer have any guilt or consciousness of sin.

Другояче те биха престанали да ги принасят; защото жертвоприносителите, еднаж очистени, не биха имали вече никакво изобличение на съвестта за грехове.

3 B ut these sacrifices annually bring a fresh remembrance of sins,

Но в тия жертви всяка година става спомен за греховете.

4 B ecause the blood of bulls and goats is powerless to take sins away.

Защото не е възможно кръв от юнци и от козли да отмахне грехове.

5 H ence, when He entered into the world, He said, Sacrifices and offerings You have not desired, but instead You have made ready a body for Me;

Затова Христос, като влиза в света, казва:

6 I n burnt offerings and sin offerings You have taken no delight.

Всеизгаряния и приноси за грях не Ти са угодни.

7 T hen I said, Behold, here I am, coming to do Your will, O God— what is written of Me in the volume of the Book.

Тогава рекох: Ето, дойдох, (В свитъка на книгата е писано за Мене), Да изпълня Твоята воля, о Боже".

8 W hen He said just before, You have neither desired, nor have You taken delight in sacrifices and offerings and burnt offerings and sin offerings—all of which are offered according to the Law—

Като казва първо: " Жертви и приноси и всеизгаряния и приноси за грях не си поискал, нито Ти са угодни", (които впрочем се принасят според закона),

9 H e then went on to say, Behold, I am, coming to do Your will. Thus He does away with and annuls the first (former) order so that He might inaugurate and establish the second (latter) order.

после казва: " Ето, дойдох да изпълня волята Ти". Ще каже: Той отмахва първото, за да постанови второто.

10 A nd in accordance with this will, we have been made holy (consecrated and sanctified) through the offering made once for all of the body of Jesus Christ (the Anointed One).

С тая воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло еднаж за винаги.

11 F urthermore, every priest stands ministering daily, offering the same sacrifices over and over again, which never are able to strip the sins and take them away—

И всеки свещеник, като стои та служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове;

12 W hereas this One, after He had offered a single sacrifice for our sins for all time, sat down at the right hand of God,

но Той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдясно на Бога.

13 T hen to wait until His enemies should be made a stool beneath His feet.

та оттогава нататък чака, докле се положат враговете Му за Негово подножие.

14 F or by a single offering He has forever completely cleansed and perfected those who are consecrated and made holy.

Защото с един принос Той е усъвършенствувал за винаги ония, които се освещават.

15 A nd also the Holy Spirit adds His testimony to us. For having said,

А и Светия Дух ни свидетелствува за това; защото след като е казал:

16 T his is the agreement (testament, covenant) that I will set up and conclude with them after those days, says the Lord: I will imprint My laws upon their hearts, and I will inscribe them on their minds (on their inmost thoughts and understanding),

"Ето заветът, който ще направя с тях След ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в сърдцата им, И ще ги напиша в умовете им", прибавя:

17 H e then goes on to say, And their sins and their lawbreaking I will remember no more.

"И греховете им и беззаконията им няма да помня вече".

18 N ow where there is absolute remission (forgiveness and cancellation of the penalty) of these, there is no longer any offering made to atone for sin.

А гдето има прощение за тия неща, там вече няма принос за грях.

19 T herefore, brethren, since we have full freedom and confidence to enter into the Holies in the blood of Jesus,

И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзновение да влезем в светилището,

20 B y this fresh (new) and living way which He initiated and dedicated and opened for us through the separating curtain (veil of the Holy of Holies), that is, through His flesh,

през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, сиреч, плътта Си,

21 A nd since we have a great and wonderful and noble Priest over the house of God,

и като имаме велик Свещеник над Божия дом,

22 L et us all come forward and draw near with true (honest and sincere) hearts in unqualified assurance and absolute conviction engendered by faith (by that leaning of the entire human personality on God in absolute trust and confidence in His power, wisdom, and goodness), having our hearts sprinkled and purified from a guilty (evil) conscience and our bodies cleansed with pure water.

нека пристъпваме с искрено сърдце в пълна вяра, със сърдца очистени от лукава съвест ( Или: Поръсена от нечиста съвест ) и с тяло измито в чиста вода;

23 S o let us seize and hold fast and retain without wavering the hope we cherish and confess and our acknowledgement of it, for He Who promised is reliable (sure) and faithful to His word.

нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който се е обещал;

24 A nd let us consider and give attentive, continuous care to watching over one another, studying how we may stir up (stimulate and incite) to love and helpful deeds and noble activities,

и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела,

25 N ot forsaking or neglecting to assemble together, as is the habit of some people, but admonishing (warning, urging, and encouraging) one another, and all the more faithfully as you see the day approaching.

като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.

26 F or if we go on deliberately and willingly sinning after once acquiring the knowledge of the Truth, there is no longer any sacrifice left to atone for sins.

Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове,

27 b ut a kind of awful and fearful prospect and expectation of divine judgment and the fury of burning wrath and indignation which will consume those who put themselves in opposition.

но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците.

28 A ny person who has violated and rejected and set at naught the Law of Moses is put to death without pity or mercy on the evidence of two or three witnesses.

Някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели;

29 H ow much worse (sterner and heavier) punishment do you suppose he will be judged to deserve who has spurned and trampled underfoot the Son of God, and who has considered the covenant blood by which he was consecrated common and unhallowed, thus profaning it and insulting and outraging the Spirit grace (the unmerited favor and blessing of God)?

тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо проляната при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?

30 F or we know Him Who said, Vengeance is Mine; I will repay, says the Lord. And again, The Lord will judge and determine and solve and settle the cause and the cases of His people.

Защото познаваме Този, Който е рекъл: "На Мене принадлежи възмездието, Аз ще сторя въздаяние"; и пак: "Господ ще съди людете Си".

31 I t is a fearful (formidable and terrible) thing to incur the divine penalties and be cast into the hands of the living God!

Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог.

32 B ut be ever mindful of the days gone by in which, after you were first spiritually enlightened, you endured a great and painful struggle,

Припомняйте си още за първите дни, когато, откак се просветихте, претърпяхте голяма борба от страдания,

33 S ometimes being yourselves a gazingstock, publicly exposed to insults and abuse and distress, and sometimes claiming fellowship and making common cause with others who were so treated.

кога опозорявани с хули и оскръбления, кога пък като съучастници с тия, които страдаха така.

34 F or you did sympathize and suffer along with those who were imprisoned, and you bore cheerfully the plundering of your belongings and the confiscation of your property, in the knowledge and consciousness that you yourselves had a better and lasting possession.

Защото вие не само състрадавахте с ония, които бяха в окови, но и радостно посрещахте разграбването на имота си, като знаете, че вие си имате по-добър и траен имот.

35 D o not, therefore, fling away your fearless confidence, for it carries a great and glorious compensation of reward.

И тъй, не напущайте дръзновението си, за което имате голяма награда.

36 F or you have need of steadfast patience and endurance, so that you may perform and fully accomplish the will of God, and thus receive and carry away what is promised.

Защото ви е нуждно търпение, та, като извършите Божията воля, да получите обещаното.

37 F or still a little while (a very little while), and the Coming One will come and He will not delay.

"Защото още твърде малко време И ще дойде Тоя, Който има да дойде, и не ще се забави.

38 B ut the just shall live by faith '> by his conviction respecting man’s relationship to God and divine things, and holy fervor born of faith and conjoined with it]; and if he draws back and shrinks in fear, My soul has no delight or pleasure in him.

А който е праведен пред Мене ( Гръцки: Моя праведник ), ще живее чрез вяра; Но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми".

39 B ut our way is not that of those who draw back to eternal misery (perdition) and are utterly destroyed, but we are of those who believe and by faith preserve the soul.

Ние, обаче, не сме от ония, които се дърпат назад, та се погубват, а от тия, които вярват та се спасява душата им.