1 W hen Saul returned from following the Philistines, he was told, Behold, David is in the Wilderness of En-gedi.

и като се върна Саул от преследването на филистимците, известиха му, казвайки: Ето, Давид е в пустинята Ен-Гади.

2 T hen Saul took 3, 000 chosen men out of all Israel and went to seek David and his men among the Rocks of the Wild Goats.

И тогава Саул взе три хиляди мъже избрани, измежду целия Израил, та отиде да търси Давида и мъжете му по скалите на дивите кози.

3 H e came to the sheepfolds on the way, where there was a cave, and Saul went in to relieve himself. Now David and his men were sitting in the cave’s innermost recesses.

И дойде при кошарите на овците край пътя, гдето имаше пещера; там Саул влезе по нуждата си, а Давид и мъжете му седяха по-навътре в пещерата.

4 D avid’s men said to him, Behold the day of which the Lord said to you, Behold, I will deliver your enemy into your hands and you shall do to him as seems good to you. Then David arose and stealthily cut off the skirt of Saul’s robe.

И мъжете на Давида му рекоха: Ето денят, за който Господ ти каза: Ето Аз ще предам неприятеля ти в ръката ти, и ще му сториш както ти се вижда за добро. Тогава Давид стана та отряза скришно полата на Сауловата мантия.

5 A fterward, David’s heart smote him because he had cut off Saul’s skirt.

А по-после Давид се смути в сърцето си, за гдето отряза Сауловата пола.

6 H e said to his men, The Lord forbid that I should do this to my master, the Lord’s anointed, to put my hand out against him, when he is the anointed of the Lord.

И рече на мъжете си: Да ми не даде Господ да сторя това на господаря си, Господния помазаник, да дигна ръка против него; защото е Господният помазаник.

7 S o David checked his men with these words and did not let them rise against Saul. But Saul rose up and left the cave and went on his way.

С тия думи Давид спря мъжете си, и не ги остави да се подигнат против Саула. А Саул стана от пещерата и отиде по пътя си.

8 D avid also arose afterward and went out of the cave and called after Saul, saying, My lord the king! And when Saul looked behind him, David bowed with his face to the earth and did obeisance.

После стана Давид та излезе из пещерата и извика подир Саула казвайки: Господарю мой, царю! И когато Саул погледна отдире си, Давид се наведе с лице до земята, та се поклони.

9 A nd David said to Saul, Why do you listen to the words of men who say, David seeks to do you harm?

И Давид каза на Саула: Защо слушаш думите на човеци, които казват: Ето, Давид иска злото ти?

10 B ehold, your eyes have seen how the Lord gave you today into my hands in the cave. Some told me to kill you, but I spared you; I said, I will not put forth my hand against my lord, for he is the Lord’s anointed.

Ето, днес очите ти виждат как Господ те предаде в ръката ми тоя ден в пещерата: и едни рекоха да те убия; но аз те пожалих, защото рекох: Не ща да дигна ръка против господаря си, защото е Господният помазаник.

11 S ee, my father, see the skirt of your robe in my hand! Since I cut off the skirt of your robe and did not kill you, you know and see that there is no evil or treason in my hands. I have not sinned against you, yet you hunt my life to take it.

Виж още, отче мой, виж и полата на мантията ти в ръката ми; и от това, че отрязах полата на мантията ти, но не те убих, познай и виж, че няма ни злоба, ни престъпление в ръката ми, и че не съм съгрешил против тебе, при все че ти гониш живота ми, за да го отнемеш.

12 M ay the Lord judge between me and you, and may the Lord avenge me upon you, but my hand shall not be upon you.

Господ нека съди между мене и тебе, и Господ нека ми въздаде за тебе: обаче моята ръка не ще се дигне против тебе.

13 A s the proverb of the ancients says, Out of the wicked comes forth wickedness; but my hand shall not be against you.

Както казва поговорката на древните: От беззаконните произхожда беззаконие, но моята ръка не ще се дигне против тебе.

14 A fter whom has the king of Israel come out? After whom do you pursue? After a dead dog? After a flea?

Подир кого е излязъл Израилевият цар? Кого преследваш ти? Подир умряло куче, подир една бълха.

15 M ay the Lord be judge and judge between me and you, and see and plead my cause, and deliver me out of your hands.

Господ, нека, бъде съдия и нека съди между мене и тебе, нека види, нека се застъпи за делото ми, и нека ме избави от ръката ти.

16 W hen David had said this to Saul, Saul said, Is this your voice, my son David? And Saul lifted up his voice and wept.

И като изговори Давид тия думи на Саула, рече Саул: Това твоят глас ли е, чадо мое Давиде? И Саул плака с висок глас.

17 H e said to David, You are more upright in God’s eyes than I, for you have repaid me good, but I have rewarded you evil.

И рече на Давида: Ти си по-праведен от мене, защото ти ми въздаде добро, а аз ти въздадох зло.

18 Y ou have declared today how you have dealt well with me; for when the Lord gave me into your hand, you did not kill me.

И ти показа днес, че си ми сторил добро, защото, когато Господ бе ме предал в ръцете ти, ти не ме уби.

19 F or if a man finds his enemy, will he let him go away unharmed? Therefore may the Lord reward you with good for what you have done for me this day.

Понеже кой, като намери неприятеля си, би го оставил да си отиде по пътя невредим? Господ, прочее, да ти въздаде добро за това, което ти ми направи днес.

20 A nd now, behold, I well know that you shall surely be king and that the kingdom of Israel shall be established in your hands.

И сега, ето, познавам че наистина ти ще станеш цар, и че Израилевото царство ще се утвърди в твоята ръка.

21 S wear now therefore to me by the Lord that you will not cut off my descendants after me and that you will not destroy my name out of my father’s house.

Сега, прочее, закълни ми се в Господа, че няма да изтребиш потомството ми след мене, и че няма да погребеш името ми от бащиния ми дом.

22 D avid gave Saul his oath; and Saul went home, but David and his men went up to the stronghold.

И Давид се закле на Саула. Тогава Саул си отиде у дома си, а Давид и мъжете му се изкачиха на твърдото място.