1 D ead flies cause the ointment of the perfumer to putrefy send forth a vile odor; so does a little folly outweigh wisdom and honor.

Умрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; Така и малко безумие покваря оногоз, който е уважаван за мъдрост и чест.

2 A wise man’s heart turns him toward his right hand, but a fool’s heart toward his left.

Разумът (Еврейски: сърцето) на мъдрия е в десницата му, А разумът (Еврейски: сърцето) на безумния в левицата му.

3 E ven when he who is a fool walks along the road, his heart and understanding fail him, and he says of everyone and to everyone that he is a fool.

Докато безумният още ходи в пътя, разумът (Еврейски: сърцето) не му достига. и той се прогласява на всичките, че е безумен.

4 I f the temper of the ruler rises up against you, do not leave your place; for gentleness and calmness prevent or put a stop to great offenses.

Ако гневът на управителя се повдигне против тебе, не напущай мястото си: Защото отстъпването отвраща големи грешки,

5 T here is an evil which I have seen under the sun, like an error which proceeds from the ruler:

Има зло, което видях под слънцето, - Погрешка като че ли произхождаща от владетеля, - и това е, че

6 F olly is set in great dignity and in high places, and the rich sit in low places.

Безумният се поставя на висок чин, А богатите седят в долни места.

7 I have seen slaves on horses, and princes walking like slaves on the earth.

Видях слуги на коне, И князе, ходещи като слуги по земята.

8 H e who digs a pit will fall into it, and whoever breaks through a fence or a wall, a serpent will bite him.

Който копае яма, ще падне в нея; и който разбива ограда, него змия ще ухапе.

9 W hoever removes stones or hews out will be hurt with them, and he who fells trees will be endangered by them.

Който кърти камъни ще се повреди от тях; И който цепи дърва се излага на опасност от тях;

10 I f the ax is dull and the man does not whet the edge, he must put forth more strength; but wisdom helps him to succeed.

Ако се затъпи желязото, и не се наточи острието му, Тогава трябва да се напряга повече със силата; А мъдростта е полезна за упътване.

11 I f the serpent bites before it is charmed, then it is no use to call a charmer.

Ако ухапе змията преди да бъде омаяна, Тогава няма полза от омайвача.(Или: Наистина, ако няма омайване, змията ще ухапе; и клеветникът не е по-добър)

12 T he words of a wise man’s mouth are gracious and win him favor, but the lips of a fool consume him.

Думите из устата на мъдрия са благодатни; А устните на безумния ще погълнат самия него;

13 T he beginning of the words of his mouth is foolishness, and the end of his talk is wicked madness.

Защото първите думи, които изговаря, са безумие, И свършекът на говоренето му е пакостна лудост.

14 A fool also multiplies words, though no man can tell what will be—and what will happen after he is gone, who can tell him?

Безумният тъй също умножава думи; Но пак човек не знае какво ще бъде; И кой може да му яви какво ще бъде подир него?

15 T he labor of fools wearies every one of them, because he does not even know how to get to town.

Трудът на безумните ги уморява, Понеже ни един от тях не знае пътя за града.

16 W oe to you, O land, when your king is a child or a servant and when your officials feast in the morning!

Горко ти, земьо, когато царят ти е дете, И началниците ти ядат рано!

17 H appy (fortunate and to be envied) are you, O land, when your king is a free man and of noble birth and character and when your officials feast at the proper time—for strength and not for drunkenness!

Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни, И началниците ти ядат на време, - за подкрепа, а не за опиване!

18 T hrough indolence the rafters decay and the roof sinks in, and through idleness of the hands the house leaks.

От голяма леност засяда къщният покрив; И от безделието на ръцете прокапва къщата.

19 m ake a feast for laughter, serve wine to cheer life, and money to answer for all of it.

Угощения се правят за веселба, и виното весели живота; А парите отговарят на всичко.

20 C urse not the king, no, not even in your thoughts, and curse not the rich in your bedchamber, for a bird of the air will carry the voice, and a winged creature will tell the matter.

Да не прокълнеш царя нито даже в мисълта си, И да не прокълнеш богатия нито в спалнята си; Защото въздушна птица ще отнесе гласа, И крилатото ще извести това нещо.