1 死 苍 蝇 使 做 香 的 膏 油 发 出 臭 气 ； 这 样 ， 一 点 愚 昧 也 能 败 坏 智 慧 和 尊 荣 。

Умрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; Така и малко безумие покваря оногоз, който е уважаван за мъдрост и чест.

2 智 慧 人 的 心 居 右 ； 愚 昧 人 的 心 居 左 。

Разумът (Еврейски: сърцето) на мъдрия е в десницата му, А разумът (Еврейски: сърцето) на безумния в левицата му.

3 并 且 愚 昧 人 行 路 显 出 无 知 ， 对 众 人 说 ， 他 是 愚 昧 人 。

Докато безумният още ходи в пътя, разумът (Еврейски: сърцето) не му достига. и той се прогласява на всичките, че е безумен.

4 掌 权 者 的 心 若 向 你 发 怒 ， 不 要 离 开 你 的 本 位 ， 因 为 柔 和 能 免 大 过 。

Ако гневът на управителя се повдигне против тебе, не напущай мястото си: Защото отстъпването отвраща големи грешки,

5 我 见 日 光 之 下 有 一 件 祸 患 ， 似 乎 出 於 掌 权 的 错 误 ，

Има зло, което видях под слънцето, - Погрешка като че ли произхождаща от владетеля, - и това е, че

6 就 是 愚 昧 人 立 在 高 位 ； 富 足 人 坐 在 低 位 。

Безумният се поставя на висок чин, А богатите седят в долни места.

7 我 见 过 仆 人 骑 马 ， 王 子 像 仆 人 在 地 上 步 行 。

Видях слуги на коне, И князе, ходещи като слуги по земята.

8 挖 陷 坑 的 ， 自 己 必 掉 在 其 中 ； 拆 墙 垣 的 ， 必 为 蛇 所 咬 。

Който копае яма, ще падне в нея; и който разбива ограда, него змия ще ухапе.

9 凿 开 （ 或 译 ： 挪 移 ） 石 头 的 ， 必 受 损 伤 ； 劈 开 木 头 的 ， 必 遭 危 险 。

Който кърти камъни ще се повреди от тях; И който цепи дърва се излага на опасност от тях;

10 铁 器 钝 了 ， 若 不 将 刃 磨 快 ， 就 必 多 费 气 力 ； 但 得 智 慧 指 教 ， 便 有 益 处 。

Ако се затъпи желязото, и не се наточи острието му, Тогава трябва да се напряга повече със силата; А мъдростта е полезна за упътване.

11 未 行 法 术 以 先 ， 蛇 若 咬 人 ， 後 行 法 术 也 是 无 益 。

Ако ухапе змията преди да бъде омаяна, Тогава няма полза от омайвача.(Или: Наистина, ако няма омайване, змията ще ухапе; и клеветникът не е по-добър)

12 智 慧 人 的 口 说 出 恩 言 ； 愚 昧 人 的 嘴 吞 灭 自 己 。

Думите из устата на мъдрия са благодатни; А устните на безумния ще погълнат самия него;

13 他 口 中 的 言 语 起 头 是 愚 昧 ； 他 话 的 末 尾 是 奸 恶 的 狂 妄 。

Защото първите думи, които изговаря, са безумие, И свършекът на говоренето му е пакостна лудост.

14 愚 昧 人 多 有 言 语 ， 人 却 不 知 将 来 有 甚 麽 事 ； 他 身 後 的 事 谁 能 告 诉 他 呢 ？

Безумният тъй също умножава думи; Но пак човек не знае какво ще бъде; И кой може да му яви какво ще бъде подир него?

15 凡 愚 昧 人 ， 他 的 劳 碌 使 自 己 困 乏 ， 因 为 连 进 城 的 路 ， 他 也 不 知 道 。

Трудът на безумните ги уморява, Понеже ни един от тях не знае пътя за града.

16 邦 国 啊 ， 你 的 王 若 是 孩 童 ， 你 的 群 臣 早 晨 宴 乐 ， 你 就 有 祸 了 ！

Горко ти, земьо, когато царят ти е дете, И началниците ти ядат рано!

17 邦 国 啊 ， 你 的 王 若 是 贵 胄 之 子 ， 你 的 群 臣 按 时 吃 喝 ， 为 要 补 力 ， 不 为 酒 醉 ， 你 就 有 福 了 ！

Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни, И началниците ти ядат на време, - за подкрепа, а не за опиване!

18 因 人 懒 惰 ， 房 顶 塌 下 ； 因 人 手 懒 ， 房 屋 滴 漏 。

От голяма леност засяда къщният покрив; И от безделието на ръцете прокапва къщата.

19 设 摆 筵 席 是 为 喜 笑 。 酒 能 使 人 快 活 ； 钱 能 叫 万 事 应 心 。

Угощения се правят за веселба, и виното весели живота; А парите отговарят на всичко.

20 你 不 可 咒 诅 君 王 ， 也 不 可 心 怀 此 念 ； 在 你 卧 房 也 不 可 咒 诅 富 户 。 因 为 空 中 的 鸟 必 传 扬 这 声 音 ， 有 翅 膀 的 也 必 述 说 这 事 。

Да не прокълнеш царя нито даже в мисълта си, И да не прокълнеш богатия нито в спалнята си; Защото въздушна птица ще отнесе гласа, И крилатото ще извести това нещо.