1 D ead flies cause the ointment of the apothecary to send forth a stinking savour: so doth a little folly him that is in reputation for wisdom and honour.

Умрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; Така и малко безумие покваря оногоз, който е уважаван за мъдрост и чест.

2 A wise man's heart is at his right hand; but a fool's heart at his left.

Разумът (Еврейски: сърцето) на мъдрия е в десницата му, А разумът (Еврейски: сърцето) на безумния в левицата му.

3 Y ea also, when he that is a fool walketh by the way, his wisdom faileth him, and he saith to every one that he is a fool.

Докато безумният още ходи в пътя, разумът (Еврейски: сърцето) не му достига. и той се прогласява на всичките, че е безумен.

4 I f the spirit of the ruler rise up against thee, leave not thy place; for yielding pacifieth great offences.

Ако гневът на управителя се повдигне против тебе, не напущай мястото си: Защото отстъпването отвраща големи грешки,

5 T here is an evil which I have seen under the sun, as an error which proceedeth from the ruler:

Има зло, което видях под слънцето, - Погрешка като че ли произхождаща от владетеля, - и това е, че

6 F olly is set in great dignity, and the rich sit in low place.

Безумният се поставя на висок чин, А богатите седят в долни места.

7 I have seen servants upon horses, and princes walking as servants upon the earth.

Видях слуги на коне, И князе, ходещи като слуги по земята.

8 H e that diggeth a pit shall fall into it; and whoso breaketh an hedge, a serpent shall bite him.

Който копае яма, ще падне в нея; и който разбива ограда, него змия ще ухапе.

9 W hoso removeth stones shall be hurt therewith; and he that cleaveth wood shall be endangered thereby.

Който кърти камъни ще се повреди от тях; И който цепи дърва се излага на опасност от тях;

10 I f the iron be blunt, and he do not whet the edge, then must he put to more strength: but wisdom is profitable to direct.

Ако се затъпи желязото, и не се наточи острието му, Тогава трябва да се напряга повече със силата; А мъдростта е полезна за упътване.

11 S urely the serpent will bite without enchantment; and a babbler is no better.

Ако ухапе змията преди да бъде омаяна, Тогава няма полза от омайвача.(Или: Наистина, ако няма омайване, змията ще ухапе; и клеветникът не е по-добър)

12 T he words of a wise man's mouth are gracious; but the lips of a fool will swallow up himself.

Думите из устата на мъдрия са благодатни; А устните на безумния ще погълнат самия него;

13 T he beginning of the words of his mouth is foolishness: and the end of his talk is mischievous madness.

Защото първите думи, които изговаря, са безумие, И свършекът на говоренето му е пакостна лудост.

14 A fool also is full of words: a man cannot tell what shall be; and what shall be after him, who can tell him?

Безумният тъй също умножава думи; Но пак човек не знае какво ще бъде; И кой може да му яви какво ще бъде подир него?

15 T he labour of the foolish wearieth every one of them, because he knoweth not how to go to the city.

Трудът на безумните ги уморява, Понеже ни един от тях не знае пътя за града.

16 W oe to thee, O land, when thy king is a child, and thy princes eat in the morning!

Горко ти, земьо, когато царят ти е дете, И началниците ти ядат рано!

17 B lessed art thou, O land, when thy king is the son of nobles, and thy princes eat in due season, for strength, and not for drunkenness!

Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни, И началниците ти ядат на време, - за подкрепа, а не за опиване!

18 B y much slothfulness the building decayeth; and through idleness of the hands the house droppeth through.

От голяма леност засяда къщният покрив; И от безделието на ръцете прокапва къщата.

19 A feast is made for laughter, and wine maketh merry: but money answereth all things.

Угощения се правят за веселба, и виното весели живота; А парите отговарят на всичко.

20 C urse not the king, no not in thy thought; and curse not the rich in thy bedchamber: for a bird of the air shall carry the voice, and that which hath wings shall tell the matter.

Да не прокълнеш царя нито даже в мисълта си, И да не прокълнеш богатия нито в спалнята си; Защото въздушна птица ще отнесе гласа, И крилатото ще извести това нещо.