1 M y son, if thou be surety for thy friend, if thou hast stricken thy hand with a stranger,
Сине мой, ако си станал поръчител на ближния си, Или си дал ръка за някой чужд,
2 T hou art snared with the words of thy mouth, thou art taken with the words of thy mouth.
Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.
3 D o this now, my son, and deliver thyself, when thou art come into the hand of thy friend; go, humble thyself, and make sure thy friend.
Затова, сине мой, направи това и остави се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.
4 G ive not sleep to thine eyes, nor slumber to thine eyelids.
Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,
5 D eliver thyself as a roe from the hand of the hunter, and as a bird from the hand of the fowler.
Догдето не се отървеш, като сърна от ръката на ловеца, И като птица от ръката на птицоловец.
6 G o to the ant, thou sluggard; consider her ways, and be wise:
Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър, -
7 W hich having no guide, overseer, or ruler,
Който, макар че няма началник, Надзирател, или управител,
8 P rovideth her meat in the summer, and gathereth her food in the harvest.
Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жътва.
9 H ow long wilt thou sleep, O sluggard? when wilt thou arise out of thy sleep?
До кога ще спиш лицемерецо? Кога ще станеш от съня си?
10 Y et a little sleep, a little slumber, a little folding of the hands to sleep:
Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
11 S o shall thy poverty come as one that travelleth, and thy want as an armed man.
Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.
12 A naughty person, a wicked man, walketh with a froward mouth.
Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,
13 H e winketh with his eyes, he speaketh with his feet, he teacheth with his fingers;
Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;
14 F rowardness is in his heart, he deviseth mischief continually; he soweth discord.
Който има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,
15 T herefore shall his calamity come suddenly; suddenly shall he be broken without remedy.
Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.
16 T hese six things doth the Lord hate: yea, seven are an abomination unto him:
Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:
17 A proud look, a lying tongue, and hands that shed innocent blood,
Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,
18 A n heart that deviseth wicked imaginations, feet that be swift in running to mischief,
Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,
19 A false witness that speaketh lies, and he that soweth discord among brethren.
Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.
20 M y son, keep thy father's commandment, and forsake not the law of thy mother:
Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,
21 B ind them continually upon thine heart, and tie them about thy neck.
Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.
22 W hen thou goest, it shall lead thee; when thou sleepest, it shall keep thee; and when thou awakest, it shall talk with thee.
Когато ходиш наставлението ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе,
23 F or the commandment is a lamp; and the law is light; and reproofs of instruction are the way of life:
Защото заповедта им е светилник, И наставлението им е светлина, И поучителните им изобличения са път към живот.
24 T o keep thee from the evil woman, from the flattery of the tongue of a strange woman.
За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.
25 L ust not after her beauty in thine heart; neither let her take thee with her eyelids.
Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;
26 F or by means of a whorish woman a man is brought to a piece of bread: and the adultress will hunt for the precious life.
Защото поради блудница човек изпада в нужда за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.
27 C an a man take fire in his bosom, and his clothes not be burned?
Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?
28 C an one go upon hot coals, and his feet not be burned?
Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?
29 S o he that goeth in to his neighbour's wife; whosoever toucheth her shall not be innocent.
Така е с оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.
30 M en do not despise a thief, if he steal to satisfy his soul when he is hungry;
Дори крадецът не се пропуска ненаказан, Даже ако краде да насити душата си, когато е гладен;
31 B ut if he be found, he shall restore sevenfold; he shall give all the substance of his house.
И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.
32 B ut whoso committeth adultery with a woman lacketh understanding: he that doeth it destroyeth his own soul.
Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.
33 A wound and dishonour shall he get; and his reproach shall not be wiped away.
Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи,
34 F or jealousy is the rage of a man: therefore he will not spare in the day of vengeance.
Защото ревнуването на мъжа е една ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;
35 H e will not regard any ransom; neither will he rest content, though thou givest many gifts.
Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да му дадеш много подаръци.