1 A nd he began again to teach by the sea side: and there was gathered unto him a great multitude, so that he entered into a ship, and sat in the sea; and the whole multitude was by the sea on the land.

О И когато остана сам, ония, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.

2 A nd he taught them many things by parables, and said unto them in his doctrine,

И поучаваше ги много с притчи, и казваше им в поучението Си:

3 H earken; Behold, there went out a sower to sow:

Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее.

4 A nd it came to pass, as he sowed, some fell by the way side, and the fowls of the air came and devoured it up.

И когато сееше, някой зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.

5 A nd some fell on stony ground, where it had not much earth; and immediately it sprang up, because it had no depth of earth:

Други паднаха на канаристо място, гдето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;

6 B ut when the sun was up, it was scorched; and because it had no root, it withered away.

а когато изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха.

7 A nd some fell among thorns, and the thorns grew up, and choked it, and it yielded no fruit.

И други паднаха между тръните; и тръните порастнаха и ги заглушиха, и не дадоха плод.

8 A nd other fell on good ground, and did yield fruit that sprang up and increased; and brought forth, some thirty, and some sixty, and some an hundred.

А другите паднаха на добрата земя, и даваха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.

9 A nd he said unto them, He that hath ears to hear, let him hear.

И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.

10 A nd when he was alone, they that were about him with the twelve asked of him the parable.

И когато остана сам, ония, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.

11 A nd he said unto them, Unto you it is given to know the mystery of the kingdom of God: but unto them that are without, all these things are done in parables:

И каза им: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на ония, външните всичко бива в притчи;

12 T hat seeing they may see, and not perceive; and hearing they may hear, and not understand; lest at any time they should be converted, and their sins should be forgiven them.

тъй щото гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи, да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости.

13 A nd he said unto them, Know ye not this parable? and how then will ye know all parables?

И казва им: Не разбирате ли тая притча? А как ще разберете всичките притчи?

14 T he sower soweth the word.

Сеячът сее словото.

15 A nd these are they by the way side, where the word is sown; but when they have heard, Satan cometh immediately, and taketh away the word that was sown in their hearts.

А ония край пътя, гдето се сее словото, са тия, които като чуват, Сатана веднага дохожда и грабва посеяното в тях слово.

16 A nd these are they likewise which are sown on stony ground; who, when they have heard the word, immediately receive it with gladness;

Също и посеяното на канаристите места са тия които, като чуят словото, веднага с радост го приемат;

17 A nd have no root in themselves, and so endure but for a time: afterward, when affliction or persecution ariseth for the word's sake, immediately they are offended.

нямат, обаче, корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение, поради словото, веднага се съблазняват.

18 A nd these are they which are sown among thorns; such as hear the word,

Посеяното между тръните са други; те са ония, които са слушали словото;

19 A nd the cares of this world, and the deceitfulness of riches, and the lusts of other things entering in, choke the word, and it becometh unfruitful.

а светските грижи, примамката на богатството, и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото, и то става безплодно.

20 A nd these are they which are sown on good ground; such as hear the word, and receive it, and bring forth fruit, some thirtyfold, some sixty, and some an hundred.

А посеяното на добрата земя са тия, които слушат словото, приемат го, и дават плод, тридесет, шестдесет, и стократно.

21 A nd he said unto them, Is a candle brought to be put under a bushel, or under a bed? and not to be set on a candlestick?

И каза им: Затова ли се донася светилото, за да го турят под шиника или под леглото? Не за това ли, да го поставят на светилника?

22 F or there is nothing hid, which shall not be manifested; neither was any thing kept secret, but that it should come abroad.

Защото няма нещо тайно, освен за да се яви; нито е имало нещо спотаено, освен за да излезе наяве.

23 I f any man have ears to hear, let him hear.

Ако има някой уши да слуша, нека слуша.

24 A nd he said unto them, Take heed what ye hear: with what measure ye mete, it shall be measured to you: and unto you that hear shall more be given.

Каза им тоже: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, ще ви се отмери, и ще ви се прибави.

25 F or he that hath, to him shall be given: and he that hath not, from him shall be taken even that which he hath.

Защото който има, нему ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

26 A nd he said, So is the kingdom of God, as if a man should cast seed into the ground;

И каза: Божието царство е също, както кога човек хвърли семе в земята;

27 A nd should sleep, and rise night and day, and the seed should spring and grow up, he knoweth not how.

и спи, и става нощ и ден; а как никне и расте, той не знае.

28 F or the earth bringeth forth fruit of herself; first the blade, then the ear, after that the full corn in the ear.

Земята сама по себе си произвежда, първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа.

29 B ut when the fruit is brought forth, immediately he putteth in the sickle, because the harvest is come.

А когато узрее плодът, начаса изпраща сърпа, защото е настанала жетва.

30 A nd he said, Whereunto shall we liken the kingdom of God? or with what comparison shall we compare it?

При това каза: На какво да уприличим Божието царство? Или с каква притча да го представим?

31 I t is like a grain of mustard seed, which, when it is sown in the earth, is less than all the seeds that be in the earth:

То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята;

32 B ut when it is sown, it groweth up, and becometh greater than all herbs, and shooteth out great branches; so that the fowls of the air may lodge under the shadow of it.

но когато се посее, расте, и става по-голямо от всичките злакове, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.

33 A nd with many such parables spake he the word unto them, as they were able to hear it.

С много такива притчи им прогласяше словото, според както можеха да слушат.

34 B ut without a parable spake he not unto them: and when they were alone, he expounded all things to his disciples.

А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.

35 A nd the same day, when the even was come, he saith unto them, Let us pass over unto the other side.

И в същия ден, когато се свечери, Исус им казва: Да минем на отвъдната страна.

36 A nd when they had sent away the multitude, they took him even as he was in the ship. And there were also with him other little ships.

И като оставиха народа, вземат Го със себе си в ладията, тъй както бе; и имаше други ладии с Него.

37 A nd there arose a great storm of wind, and the waves beat into the ship, so that it was now full.

И дига се голяма ветрена буря, и вълните се нахвърляха в ладията, тъй че тя вече се пълнеше с вода.

38 A nd he was in the hinder part of the ship, asleep on a pillow: and they awake him, and say unto him, Master, carest thou not that we perish?

А Той беше в задната част, заспал на възглавница; и те Го събуждат и Му казват: Учителю! Нима не Те е грижа че загиваме?

39 A nd he arose, and rebuked the wind, and said unto the sea, Peace, be still. And the wind ceased, and there was a great calm.

И Той, като се събуди, смъмра вятъра и рече на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана, и настана голяма тишина.

40 A nd he said unto them, Why are ye so fearful? how is it that ye have no faith?

И рече им: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?

41 A nd they feared exceedingly, and said one to another, What manner of man is this, that even the wind and the sea obey him?

И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой е, прочее, Тоя, че и вятърът и езерото Му се покоряват?