1 A nd when it was determined that we should sail into Italy, they delivered Paul and certain other prisoners unto one named Julius, a centurion of Augustus' band.

И когато бе решено да отплуваме за Италия, предадоха Павла и някои други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк.

2 A nd entering into a ship of Adramyttium, we launched, meaning to sail by the coasts of Asia; one Aristarchus, a Macedonian of Thessalonica, being with us.

И като се качихме на един Адрамитски кораб, който щеше да отплува за местата покрай Азийския бряг, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.

3 A nd the next day we touched at Sidon. And Julius courteously entreated Paul, and gave him liberty to go unto his friends to refresh himself.

На другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павла, и му позволи да отиде при приятелите си за да му пригодят.

4 A nd when we had launched from thence, we sailed under Cyprus, because the winds were contrary.

и оттам като станахме, плувахме на завет под Кипър, понеже ветровете бяха противни.

5 A nd when we had sailed over the sea of Cilicia and Pamphylia, we came to Myra, a city of Lycia.

И като преплувахме Киликийското и Памфилийското море, стигнахме в Ликийския град Мира.

6 A nd there the centurion found a ship of Alexandria sailing into Italy; and he put us therein.

Там стотникът намери един Александрийски кораб, който плуваше за Италия н тури ни в него.

7 A nd when we had sailed slowly many days, and scarce were come over against Cnidus, the wind not suffering us, we sailed under Crete, over against Salmone;

И след като бяхме плували бавно за много дни, и едвам стигнахме Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плувахме на завет под Крит срещу нос Салмон.

8 A nd, hardly passing it, came unto a place which is called The fair havens; nigh whereunto was the city of Lasea.

И като преминахме него с мъка, стигнахме на едно място, което се казва Добри Пристанища, близо при което бе град Ласей.

9 N ow when much time was spent, and when sailing was now dangerous, because the fast was now already past, Paul admonished them,

Но като беше се минало много време и плуването беше вече опасно, защото и постът беше вече минал, Павел ги съветваше, казвайки им:

10 A nd said unto them, Sirs, I perceive that this voyage will be with hurt and much damage, not only of the lading and ship, but also of our lives.

Господа, виждам, че плуването ще бъде придружено с повреда и голяма пагуба, не само на товара и на кораба, но и на живота ни.

11 N evertheless the centurion believed the master and the owner of the ship, more than those things which were spoken by Paul.

Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба отколкото на Павловите думи,

12 A nd because the haven was not commodious to winter in, the more part advised to depart thence also, if by any means they might attain to Phenice, and there to winter; which is an haven of Crete, and lieth toward the south west and north west.

И понеже пристанището не беше сгодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се дигнат оттам за да стигнат, ако би било възможно, до Феникс, Критско пристанище, което гледа към югозапад и северозапад, и там да презимуват.

13 A nd when the south wind blew softly, supposing that they had obtained their purpose, loosing thence, they sailed close by Crete.

И когато подухна южен вятър, мислейки, че сполучиха целта си, те дигнаха котва та плуваха близо покрай Крит.

14 B ut not long after there arose against it a tempestuous wind, called Euroclydon.

Но след малко, спусна се от острова бурен вятър, наречен Евраквилон;

15 A nd when the ship was caught, and could not bear up into the wind, we let her drive.

и когато корабът бе настигнат от вятъра и поради него не можеше да устои, оставихме се на вълните да ни носят.

16 A nd running under a certain island which is called Clauda, we had much work to come by the boat:

И като минахме на завет под едно островче наречено Клавдий, сполучихме с мъка да запазим ладията;

17 W hich when they had taken up, they used helps, undergirding the ship; and, fearing lest they should fall into the quicksands, strake sail, and so were driven.

и когато я издигнаха, употребяваха всякакви средства, и препасваха кораба изотдолу; и боейки се да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така.

18 A nd we being exceedingly tossed with a tempest, the next day they lightened the ship;

И понеже бяхме в голяма беда от бурята, на следния ден хванаха да изхвърлят товара.

19 A nd the third day we cast out with our own hands the tackling of the ship.

И на третия ден те със своите ръце изхвърлиха вещите на кораба.

20 A nd when neither sun nor stars in many days appeared, and no small tempest lay on us, all hope that we should be saved was then taken away.

И понеже за много дни не се виждаше ни слънце ни звезди, и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.

21 B ut after long abstinence Paul stood forth in the midst of them, and said, Sirs, ye should have hearkened unto me, and not have loosed from Crete, and to have gained this harm and loss.

А подир дълго неядене Павел застана между тях и рече: Господа, трябваше да ме слушате да се не дигаме от Крит, та да ни не постигнеше тая повреда и пагуба.

22 A nd now I exhort you to be of good cheer: for there shall be no loss of any man's life among you, but of the ship.

Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби, но само кораба;

23 F or there stood by me this night the angel of God, whose I am, and whom I serve,

защото ангел от Бога, чийто съм аз и комуто служа, застана до мене тая нощ и рече,

24 S aying, Fear not, Paul; thou must be brought before Caesar: and, lo, God hath given thee all them that sail with thee.

Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Кесаря; и, ето, Бог ти подари всички, които плуват с тебе.

25 W herefore, sirs, be of good cheer: for I believe God, that it shall be even as it was told me.

Затова, господа бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде тъй както ми бе казано.

26 H owbeit we must be cast upon a certain island.

Обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.

27 B ut when the fourteenth night was come, as we were driven up and down in Adria, about midnight the shipmen deemed that they drew near to some country;

А когато настана четиринадесетата нощ, и ние се тласкахме насам-натам по Адриатическото море, около, среднощ корабниците усетиха, че се приближават до някоя суша.

28 A nd sounded, and found it twenty fathoms: and when they had gone a little further, they sounded again, and found it fifteen fathoms.

И като измериха дълбочината, намериха, че е двадесет разтега; и отивайки малко по-нататък пак измериха, и намериха че е петнадесет разтега.

29 T hen fearing lest we should have fallen upon rocks, they cast four anchors out of the stern, and wished for the day.

Затова, боейки се да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задницата, и ожидаха да съмне.

30 A nd as the shipmen were about to flee out of the ship, when they had let down the boat into the sea, under colour as though they would have cast anchors out of the foreship,

И понеже корабниците възнамеряваха да избягат от кораба, и бяха свалили ладията в морето под предлог, че щели да спуснат котви откъм предницата,

31 P aul said to the centurion and to the soldiers, Except these abide in the ship, ye cannot be saved.

Павел рече на стотника и на войниците: Ако тия не останат в кораба, вие не можете се избави.

32 T hen the soldiers cut off the ropes of the boat, and let her fall off.

Тогава войниците отрязаха въжата на ладията и оставиха я да се носи от морето.

33 A nd while the day was coming on, Paul besought them all to take meat, saying, This day is the fourteenth day that ye have tarried and continued fasting, having taken nothing.

А на съмване Павел канеше всички да похапнат, казвайки: Днес е четиринадесетият ден как чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нещо.

34 W herefore I pray you to take some meat: for this is for your health: for there shall not an hair fall from the head of any of you.

Затуй ви моля да похапнете, защото това ще помогне за вашето избавление; понеже никому от вас ни косъм от главата няма да загине.

35 A nd when he had thus spoken, he took bread, and gave thanks to God in presence of them all: and when he had broken it, he began to eat.

И като рече това, взе хляб, благодари Богу пред всички та разчупи, и почна да яде.

36 T hen were they all of good cheer, and they also took some meat.

От това всички се ободриха, та ядоха и те.

37 A nd we were in all in the ship two hundred threescore and sixteen souls.

И в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.

38 A nd when they had eaten enough, they lightened the ship, and cast out the wheat into the sea.

И като се нахраниха, облекчаваха кораба, като изхвърляха житото в морето.

39 A nd when it was day, they knew not the land: but they discovered a certain creek with a shore, into the which they were minded, if it were possible, to thrust in the ship.

И когато се разсъмна, те не познаваха земята; обаче забелязаха един залив с песъчлив бряг, в който се решиха да тикнат кораба, ако бе възможно.

40 A nd when they had taken up the anchors, they committed themselves unto the sea, and loosed the rudder bands, and hoised up the mainsail to the wind, and made toward shore.

И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха още и връзките на кормилата, развиха малкото платно по посоката на вятъра, и се отправиха към, брега.

41 A nd falling into a place where two seas met, they ran the ship aground; and the forepart stuck fast, and remained unmoveable, but the hinder part was broken with the violence of the waves.

Но изпаднаха на едно място, дето морето биеше от две страни, и там кораба заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора на вълните.

42 A nd the soldiers' counsel was to kill the prisoners, lest any of them should swim out, and escape.

И войниците съветваха да се избият запрените, да не би да изплува някой и да избяга.

43 B ut the centurion, willing to save Paul, kept them from their purpose; and commanded that they which could swim should cast themselves first into the sea, and get to land:

Но стотникът като искаше да избави Павла, възпря ги от това намерение, и заповяда да скочат в морето първо ония, които знаяха да плават, и да излязат на сухо,

44 A nd the rest, some on boards, and some on broken pieces of the ship. And so it came to pass, that they escaped all safe to land.

а останалите да се спасяват кои на дъски, кои пък на нещо от кораба. И така стана та всички излязоха безопасно на сушата.