1 B ut when it had been determined that we should sail to Italy, they delivered up Paul and certain other prisoners to a centurion, by name Julius, of Augustus' company.

И когато бе решено да отплуваме за Италия, предадоха Павла и някои други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк.

2 A nd going on board a ship of Adramyttium about to navigate by the places along Asia, we set sail, Aristarchus, a Macedonian of Thessalonica, being with us.

И като се качихме на един Адрамитски кораб, който щеше да отплува за местата покрай Азийския бряг, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.

3 A nd the next day we arrived at Sidon. And Julius treated Paul kindly and suffered him to go to his friends and refresh himself.

На другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павла, и му позволи да отиде при приятелите си за да му пригодят.

4 A nd setting sail thence we sailed under the lee of Cyprus, because the winds were contrary.

и оттам като станахме, плувахме на завет под Кипър, понеже ветровете бяха противни.

5 A nd having sailed over the waters of Cilicia and Pamphylia we came to Myra in Lycia:

И като преплувахме Киликийското и Памфилийското море, стигнахме в Ликийския град Мира.

6 a nd there the centurion having found a ship of Alexandria sailing to Italy, he made us go on board her.

Там стотникът намери един Александрийски кораб, който плуваше за Италия н тури ни в него.

7 A nd sailing slowly for many days, and having with difficulty got abreast of Cnidus, the wind not suffering us, we sailed under the lee of Crete abreast of Salmone;

И след като бяхме плували бавно за много дни, и едвам стигнахме Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плувахме на завет под Крит срещу нос Салмон.

8 a nd coasting it with difficulty we came to a certain place called Fair Havens, near to which was city of Lasaea.

И като преминахме него с мъка, стигнахме на едно място, което се казва Добри Пристанища, близо при което бе град Ласей.

9 A nd much time having now been spent, and navigation being already dangerous, because the fast also was already past, Paul counselled them,

Но като беше се минало много време и плуването беше вече опасно, защото и постът беше вече минал, Павел ги съветваше, казвайки им:

10 s aying, Men, I perceive that the navigation will be with disaster and much loss, not only of the cargo and the ship, but also of our lives.

Господа, виждам, че плуването ще бъде придружено с повреда и голяма пагуба, не само на товара и на кораба, но и на живота ни.

11 B ut the centurion believed rather the helmsman and the shipowner than what was said by Paul.

Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба отколкото на Павловите думи,

12 A nd the harbour being ill adapted to winter in, the most counselled to set sail thence, if perhaps they might reach Phoenice to winter in, a port of Crete looking north-east and south-east.

И понеже пристанището не беше сгодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се дигнат оттам за да стигнат, ако би било възможно, до Феникс, Критско пристанище, което гледа към югозапад и северозапад, и там да презимуват.

13 A nd south wind blowing gently, supposing that they had gained their object, having weighed anchor they sailed close in shore along Crete.

И когато подухна южен вятър, мислейки, че сполучиха целта си, те дигнаха котва та плуваха близо покрай Крит.

14 B ut not long after there came down it a hurricane called Euroclydon.

Но след малко, спусна се от острова бурен вятър, наречен Евраквилон;

15 A nd the ship being caught and driven, and not able to bring her head to the wind, letting her go we were driven.

и когато корабът бе настигнат от вятъра и поради него не можеше да устои, оставихме се на вълните да ни носят.

16 B ut running under the lee of a certain island called Clauda, we were with difficulty able to make ourselves masters of the boat;

И като минахме на завет под едно островче наречено Клавдий, сполучихме с мъка да запазим ладията;

17 w hich having hoisted up, they used helps, frapping the ship; and fearing lest they should run into Syrtis and run aground, and having lowered the gear they were so driven.

и когато я издигнаха, употребяваха всякакви средства, и препасваха кораба изотдолу; и боейки се да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така.

18 B ut the storm being extremely violent on us, on the next day they threw cargo overboard,

И понеже бяхме в голяма беда от бурята, на следния ден хванаха да изхвърлят товара.

19 a nd on the third day with their own hands they cast away the ship furniture.

И на третия ден те със своите ръце изхвърлиха вещите на кораба.

20 A nd neither sun nor stars appearing for many days, and no small storm lying on us, in the end all hope of our being saved was taken away.

И понеже за много дни не се виждаше ни слънце ни звезди, и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.

21 A nd when they had been a long while without taking food, Paul then standing up in the midst of them said, Ye ought, O men, to have hearkened to me, and not have made sail from Crete and have gained this disaster and loss.

А подир дълго неядене Павел застана между тях и рече: Господа, трябваше да ме слушате да се не дигаме от Крит, та да ни не постигнеше тая повреда и пагуба.

22 A nd now I exhort you to be of good courage, for there shall be no loss at all of life of of you, only of the ship.

Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби, но само кораба;

23 F or an angel of the God, whose I am and whom I serve, stood by me this night,

защото ангел от Бога, чийто съм аз и комуто служа, застана до мене тая нощ и рече,

24 s aying, Fear not, Paul; thou must stand before Caesar; and behold, God has granted to thee all those that sail with thee.

Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Кесаря; и, ето, Бог ти подари всички, които плуват с тебе.

25 W herefore be of good courage, men, for I believe God that thus it shall be, as it has been said to me.

Затова, господа бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде тъй както ми бе казано.

26 B ut we must be cast ashore on a certain island.

Обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.

27 A nd when the fourteenth night was come, we being driven about in Adria, towards the middle of the night the sailors supposed that some land neared them,

А когато настана четиринадесетата нощ, и ние се тласкахме насам-натам по Адриатическото море, около, среднощ корабниците усетиха, че се приближават до някоя суша.

28 a nd having sounded found twenty fathoms, and having gone a little farther and having again sounded they found fifteen fathoms;

И като измериха дълбочината, намериха, че е двадесет разтега; и отивайки малко по-нататък пак измериха, и намериха че е петнадесет разтега.

29 a nd fearing lest we should be cast on rocky places, casting four anchors out of the stern, they wished that day were come.

Затова, боейки се да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задницата, и ожидаха да съмне.

30 B ut the sailors wishing to flee out of the ship, and having let down the boat into the sea under pretext of being about to carry out anchors from the prow,

И понеже корабниците възнамеряваха да избягат от кораба, и бяха свалили ладията в морето под предлог, че щели да спуснат котви откъм предницата,

31 P aul said to the centurion and the soldiers, Unless these abide in the ship ye cannot be saved.

Павел рече на стотника и на войниците: Ако тия не останат в кораба, вие не можете се избави.

32 T hen the soldiers cut away the ropes of the boat and let her fall.

Тогава войниците отрязаха въжата на ладията и оставиха я да се носи от морето.

33 A nd while it was drawing on to daylight, Paul exhorted them all to partake of food, saying, Ye have passed the fourteenth day watching in expectation without taking food.

А на съмване Павел канеше всички да похапнат, казвайки: Днес е четиринадесетият ден как чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нещо.

34 W herefore I exhort you to partake of food, for this has to do with your safety; for not a hair from the head of any one of you shall perish.

Затуй ви моля да похапнете, защото това ще помогне за вашето избавление; понеже никому от вас ни косъм от главата няма да загине.

35 A nd, having said these things and taken a loaf, he gave thanks to God before all, and having broken it began to eat.

И като рече това, взе хляб, благодари Богу пред всички та разчупи, и почна да яде.

36 A nd all taking courage, themselves also took food.

От това всички се ободриха, та ядоха и те.

37 A nd we were in the ship, all the souls, two hundred and seventy-six.

И в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.

38 A nd having satisfied themselves with food, they lightened the ship, casting out the wheat into the sea.

И като се нахраниха, облекчаваха кораба, като изхвърляха житото в морето.

39 A nd when it was day they did not recognise the land; but they perceived a certain bay having a strand, on which they were minded, if they should be able, to run the ship ashore;

И когато се разсъмна, те не познаваха земята; обаче забелязаха един залив с песъчлив бряг, в който се решиха да тикнат кораба, ако бе възможно.

40 a nd, having cast off the anchors, they left in the sea, at the same time loosening the lashings of the rudders, and hoisting the foresail to the wind, they made for the strand.

И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха още и връзките на кормилата, развиха малкото платно по посоката на вятъра, и се отправиха към, брега.

41 A nd falling into a place where two seas met they ran the ship aground, and the prow having stuck itself fast remained unmoved, but the stern was broken by the force of the waves.

Но изпаднаха на едно място, дето морето биеше от две страни, и там кораба заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора на вълните.

42 A nd counsel of the soldiers was that they should kill the prisoners, lest any one should swim off and escape.

И войниците съветваха да се избият запрените, да не би да изплува някой и да избяга.

43 B ut the centurion, desirous of saving Paul, hindered them of their purpose, and commanded those who were able to swim, casting themselves first, to get out on land;

Но стотникът като искаше да избави Павла, възпря ги от това намерение, и заповяда да скочат в морето първо ония, които знаяха да плават, и да излязат на сухо,

44 a nd the rest, some on boards, some on some of the things from the ship; and thus it came to pass that all got safe to land.

а останалите да се спасяват кои на дъски, кои пък на нещо от кораба. И така стана та всички излязоха безопасно на сушата.