1 A nd he commanded him who was over his house, saying, Fill the men's sacks with food, as much as they can carry; and put every man's money in the mouth of his sack.

После заповяда на домакина си, казвайки: Напълни чувалите на човеците с храна, колкото могат да поберат, тури парите на всекиго в чувала му

2 A nd put my cup, the silver cup, in the mouth of the sack of the youngest, and his grain-money. And he did according to the word of Joseph which he had spoken.

и тури чашата ми, сребърната чаша, отгоре в чувала на най-младия, с парите за житото му. И той стори според това, което рече Иосиф.

3 I n the morning, when it was light, the men were sent away, they and their asses.

На утринта, щом съмна, изпратиха човеците и ослите им.

4 T hey were gone out of the city, not far off, when Joseph said to him who was over his house, Up! follow after the men; and when thou overtakest them, thou shalt say to them, Why have ye rewarded evil for good?

А когато бяха излезли из града и не бяха се отдалечили много, Иосиф рече на домакина си: Стани, тичай след човеците и, като ги стигнеш, кажи им: Защо върнахте зло за добро?

5 I s not this in which my lord drinks, and in which indeed he divines? Ye have done evil what ye have done.

Не е ли тая чашата с която пие господарят ми, и с която даже гадае? Зле постъпихте като сторихте това.

6 A nd he overtook them, and he spoke to them these words.

И човекът,като ги настигна, каза им тия думи.

7 A nd they said to him, Why does my lord speak such words as these? Far be it from thy servants to do such a thing!

А те му рекоха: Защо говори господарят ни такива думи? Не дай, Боже, слугите ти да сторят такова нещо.

8 B ehold, the money that we found in our sacks' mouths we have brought again to thee from the land of Canaan; and how should we steal out of thy lord's house silver or gold?

Ето, ние ти върнахме от Ханаанската земя, парите които намерихме отгоре в чувалите си; и как бихме откраднали сребро или злато из дома на господаря ти?

9 W ith whomsoever of thy servants it is found, let him die; and we also will be my lord's bondmen.

Този от слугите ти, у когото се намери, нека умре, тоже и ние нека бъдем роби на господаря си.

10 A nd he said, Now also it according to your words: let him with whom it is found be my bondman, but ye shall be blameless.

А той рече: Нека бъде според както казахте: У когото се намери, той ще ми бъде роб, а вие не ще бъдете виновни.

11 A nd they hasted and laid down every man his sack on the ground, and opened every man his sack.

Тогава те бързо снеха чувалите си на земята, и всеки отвори чувала си.

12 A nd he searched carefully: he began at the eldest, and ended at the youngest; and the cup was found in Benjamin's sack.

И той претърси, като почна от най-стария и свърши с най-младия; и чашата се намери във Вениаминовия чувал.

13 T hen they rent their clothes, and loaded every man his ass, and they returned to the city.

Тогава раздраха дрехите си, натовариха всеки осела си, и се върнаха в града.

14 A nd Judah and his brethren came to Joseph's house; and he was still there; and they fell down before him to the ground.

И дойдоха Юда и братята му в дома на Иосифа, гдето той още се намираше, и паднаха пред него на земята.

15 A nd Joseph said to them, What deed is this which ye have done? Did ye not know that such a man as I can certainly divine?

И рече им Иосиф: Какво е това що сторихте? Не знаете ли, че човек, като мене, може да гадае безпогрешно?

16 A nd Judah said, What shall we say to my lord? what shall we speak, and how justify ourselves? God has found out the iniquity of thy servants; behold, we are my lord's bondmen, both we, and he in whose hand the cup has been found.

Тогава Юда каза: Що да речем на господаря си? що да говорим? или как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти; ето, роби сме на господаря си, и ние и оня у когото се намери чашата.

17 A nd he said, Far be it from me to do so! The man in whose hand the cup has been found, he shall be my bondman; but as for you, go up in peace to your father.

Но Иосиф рече: Не дай, Боже, да сторя това: Оня, у когото се намери чашата, той ще ми бъде роб; а вие си идете с мир при баща си.

18 T hen Judah came near to him, and said, Ah! my lord, let thy servant, I pray thee, speak a word in my lord's ears, and let not thine anger burn against thy servant; for thou art even as Pharaoh.

Тогава Юда се приближи до него и рече: Моля ти се, господарю мой, позволи на слугата си да каже една дума на господаря си, като слушаш ти; и да не пламне гневът ти против слугата ти, защото ти си като Фараон.

19 M y lord asked his servants, saying, Have ye a father, or a brother?

Господарят ми попита слугите си, казвайки: Имате ли баща или брат?

20 A nd we said to my lord, We have an aged father, and a child born to him in his old age, young; and his brother is dead, and he alone is left of his mother; and his father loves him.

И рекохме на господаря ми: Имаме стар баща и малко дете на старостта му, и неговият брат умря, тъй че само той остана от майка си,и баща му го обича.

21 A nd thou saidst unto thy servants, Bring him down to me, that I may set mine eye on him.

И ти рече на слугите си: Доведете ми го, за да го видя с очите си.

22 A nd we said to my lord, The youth cannot leave his father: if he should leave his father, would die.

И ние казахме на господаря ми: Детето не може да остави баща си, защото, ако остави баща си, той ще умре.

23 A nd thou saidst to thy servants, Unless your youngest brother come down with you, ye shall see my face no more.

А ти рече на слугите си: Ако не слезе с вас най-малкият ви брат, няма вече да видите лицето ми.

24 A nd it came to pass when we came up to thy servant my father, we told him the words of my lord.

И като отидохме при слугата ти, баща ни, разказахме му това, което беше казал моят господар.

25 A nd our father said, Go again, buy us a little food.

А когато баща ни рече: Идете пак, купете ни малко храна,

26 B ut we said, We cannot go down: if our youngest brother be with us, then will we go down; for we cannot see the man's face unless our youngest brother is with us.

ние казахме: Не можем да слезем. Ако най-младият ни брат е с нас, тогава ще слезем, защото не можем да видим лицето на човека, ако най-младият ни брат не е с нас.

27 A nd thy servant my father said to us, Ye know that my wife bore me two;

И слугата ти, баща ни, ни каза: Вие знаете, че жена ми ми роди два сина:

28 a nd the one went out from me, and I said, He must certainly have been torn in pieces; and I have not seen him hitherto.

Единият излезе от мене и си рекох: Навярно звяр го е разкъсал; и до сега не съм го видял;

29 A nd if ye take this one also from me, and mischief should befall him, ye will bring down my grey hairs with misery to Sheol.

и ако ми отнемете и тоя, и му се случи нещастие, ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.

30 A nd now, when I come to thy servant my father, and the lad is not with us,—seeing that his life is bound up with his life,

И сега, когато отидем при слугата ти, баща ни, и детето не е с нас, то, понеже животът му е свързан с неговия живот,

31 i t will come to pass when he sees that the lad is not, that he will die; and thy servants will bring down the grey hairs of thy servant our father with sorrow to Sheol.

като види, че няма детето, ще умре; и слугите ти ще свалят бялата коса на слугата ти, баща ни, със скръб в гроба.

32 F or thy servant became surety for the lad to my father, saying, If I bring him not to thee, then I shall be guilty toward my father all my days.

Защото слугата ти стана поръчител пред баща си за детето, като казах: Ако не ти го доведа, тогава ще бъда за винаги виновен пред баща си.

33 A nd now, let thy servant stay, I pray thee, instead of the lad a bondman to my lord, and let the lad go up with his brethren;

Сега, прочее, моля ти се, вместо детето нека остане слугата ти роб на господаря ми, а детето нека отиде с братята си.

34 f or how should I go up to my father if the lad were not with me?—lest I see the evil that would come on my father.

Защото, как да отида аз при баща си, ако детето не е с мене? Да не би да видя злото, което ще сполети баща ми.